Как Архимед успя да победи римляните

Стандартния образ на Архимед е на човек, който изскача гол от ваната, тича по улицата и крещи „Еврика!“ Историята е как той получава задача да разбере дали корона е направена изцяло от злато или майсторът й мами, като подменя част от златото със сребро и взима останалото за себе си. По същество, Архимед трябва да провери плътността на короната, но без да я поврежда. Като се има предвид, че е с неправилна форма, първо трябва да измисли нов начин за изчисляване на обема й. Той прави това, като измерва колко вода е изместена, когато короната е потопена – идея, която се предполага, че му идва, когато влиза във ваната си и вижда водата, изместена от собственото му тяло. Това му дава обема на короната, който след това разделя на масата й и така намира нейната плътност.

Но Архимед е също и блестящ математик, физик, инженер, изобретател и астроном. Пристигайки от град Сиракуза на югоизточното крайбрежие на Сицилия, той става свидетел на голямата промяна във властта в Средиземно море, когато римляните се издигат. Всъщност, именно за ролята му в побеждаването на римляните Архимед трябва да бъде още по-силно адмириран.

През 213–212 г. пр. н. е. силите на Рим обсаждат града на Архимед, Сиракуза. Политическата картинка е сложна, но по същество владетелят на Сиракуза беше застанал на страната на картагенския генерал Ханибал срещу римляните. По това време Ханибал всява хаос из Италия със своите сили, след като прекосява Алпите с помощта на слонове. Рим решава да даде пример за онези, които застават на негова страна и изпраща флота да се бие със Сиракуза.

Местните успяват се държат срещу римската обсада в продължение на месеци. И до голяма степен това се дължи на Архимед.

По това време, през 70-те години, големият му мозък има нова задача – да помогне на сиракузанците да защитят града си. Той се справя блестящо, доказвайки, че не само теория му е в главата. Точно обратното – той прилага невероятните си знания към решаване на реални проблеми.

Архимед подобрява дизайна на катапултите на града като им позволява да целят римляните по-отдалеч и с по-точно. Той също така създава по-малки катапулти, така че местните все пак да могат да стрелят по римляните, когато корабите им са близо до стените на града. Той също така изобретява машини, подобни на кранове, които могат да бъдат изтегнати над градските стени и да се люлеят. Всеки път, когато се приближава римски кораб, един от тези кранове е позициониран над горната му част и чрез макара са освобождавани масивни камъни или олово от предния му край, разрушавайки съда и всичко, което носи.

Архимед дори прави втора версия на крана, известна като щипката. Това устройство не само пренася камъни, които да пуска върху вражеските кораби, но и метална щипка, която може да бъде спусната със система от ролки и да се впие в дървената настилка на кораба, след което корабът да се вдигне във въздуха. Резултатите са катастрофални за всички на борда: корабът е или разбит на парчета, или преобърнат.

Тези изобретения сломяват смелостта на римляните и те не предприемат изцяло нападение над Сиракуза – щетите щяха да бъдат прекалено големи. Както иронично отбелязва римският командир Марцел: „Архимед използва моите кораби, за да си налива морска вода в чашите за вино“.

В крайна сметка римляните превземат Сиракуза – използвайки слабост в една от защитните стени, докато сиракузците празнуват религиозен празник.

Смъртта на Архимед

Но какво става с Архимед? Твърди се, че Марцел заповядва на своите войници да заловят изобретателя жив, но когато римски войник го намират, Архимед работи по някакъв математически проблем и отказва да стане веднага като настоява първо да завърши работата си. Това ядосало римския войник и той го убива. Твърди се, че Марцел е съсипан и отдава почит на семейството на Архимед.

Цицерон открива гробницата на Архимед

Векове по-късно великият римски оратор Цицерон твърди, че е открил гробницата на Архимед, когато се загубва в Сиракуза сред обрасла растителност. Той наказва сиракузанците, че не отдават по-голяма почит на един от най-известните си граждани. Не можем да установим дали Цицерон наистина е намерил въпросната гробница и днес отново нямаме представа къде е погребан Архимед. Това е не просто загуба на последното му място за почивка, но отсъствието на истински паметник в Сиракуза днес (освен един бюст и една доста странна статуя) на този велик изобретател, гений и защитник.