shareit

Изобретяването на пазарската количка

| от |

С появата на автомобила и хладилника, супермаркетите в началото на 20 век се оказват пред проблем. Хората вече са склонни да си купува големи количества храна – но няма с какво да я носят, защото кошниците вече са малки.

Днес решението изглежда очевидно, но през 30-те години на 20 век то не е. Всъщност ще минат две десетилетия в проби и грешки преди модерната пазарска количка да се появи.

The_original_two-basket_Telescope_Cart_designed_by_Orla_Watson

Страница от оригиналния патент на Телескопичната Количка

За откривател на количката се счита американският бизнесмен и изобретател Силван Голдман, чийто дизайн става най-разпространен из американските супермаркети.

Голдман е роден в семейство на продавачи и отваря първия си магазин, за плодове и зеленчуци, по време на нефтения бум в Брекенридж, Тексас, заедно с брат си Алфред. След като бумът приключва, бизнесът им също приключва и братята се местят и отварят магазин в Тулса, Оклахома, през 1920. Само за три години се разрастват до 55 магазина. Двамата продават веригата през 1929, едва няколко месеца преди срива на Уолстрийт и началото на Голямата депресия (1929 – 1939).

За жалост губят всичките си пари при срива и се налага да работят за няколко супермаркета преди отново да се върнат в Оклахома. Там вуйчовците им финансират покупката на малка търговска верига от 5 магазина, която братята бързо обръщат на печалба и впоследствие купуват друга верига, Humpty-Dumpty.

Именно тогава Силван забелязва, че майките с деца изпитват затруднения, когато пазаруват, ползвайки кошниците. Първоначално служители на магазина били инструктирани да се притичват на помощ, носейки нова празна кошница и поемайки пълната. Но това, разбира се, не е най-ефективното решение.

Objects. Abandoned shopping cart

Въпреки че според компанията му днес Голдман просто е създал количката независимо от решенията на останалите, рекламите от онова време сочат друго. Например, през 20-те години магазините Henke & Pillot предлагат стойки на колелца, в които да сложите кошницата си и да я бутате вместо да я носите. Този модел количка обаче не става популярен и следват други – като тази на Джо Вайнгартен, която е моделирана по детска играчка. Други подобряват още повече тази екзотични технология, но всички те обаче споделят един основен проблем – заемат прекалено много място.

Именно тук блесва и Голдман. Той създава рамка на колела, която е вдъхновена от сгъваемите столове и съответно съкращава мястото значително. В тази рамка могат да се поставя две кошници, една долу и една горе, а когато се приключи с нея, те се вадят, а рамката се сгъва и се поставя настрани. 

Силван дори пуска реклама, която показва жена, опитваща се да носи кошница, заедно с надпис: „Ново е, сензационно е. Никакво носене повече.“, но не показва решението, за да създаде любопитство и така привлече повече хора в магазините си.

roller-basket

Реклама на конкурентната Roll’er Basket

Няколко седмици по-рано обаче компанията Roll’er Basket пуска своя реклама на изключително подобно изобретение като това на Голдман.

Мъжете първоначално отказват да ползват стойките за кошници, защото смятат, че подронват мъжествеността им. Възрастните обаче тъкмо обратното – приветстват идеята веднага. Той среща съпротива и от другите собственици на супермаркети, които смятат, че децата ще тичат насам-натам с количките, предизвиквайки безредици в магазина.

Силван обаче решава всички тези проблеми. Най-напред той наема няколко мъжествени мъже, както и няколко жени, които да се разхождат с количките из магазините му. Също така на вратата поставя служители, които да посрещат клиентите, да им дават колички и да им показват как работят. За да убеди колегите си от конкуренцията, той заснема собствените си служители, облечени като клиенти, да бутат колички заедно с децата си в съвсем спокойна обстановка и след това показва кадрите останалите магазинери.

Всичко това му донася толкова много поръчки, че производството не смогва и се налага да продаде лиценза за дизайна на други производители. Същевременно хората започват да купуват доста повече продукти от магазините му щом като вече могат и да носят повече.

В тази си форма обаче количките все още не са напълно оптимални. Докато 50-годишният изобретател Орла Уатсън не предлага своите подобрени колички (патента, който видяхме в началото), които вече имат възможност да влизат една в друга.

Орла обаче няма идея каква юридическа бъркотевина го очаква заради по-доброто му изобретение. В нейната основа, разбира се, е Голдман. Документите ясно показват, че Орла е истинският изобретател на своята количка, но Голдман хвърля много пари по адвокати. Така в крайна сметка те се разбират извън съда като Силван получава правата да произвежда количките (като дава пари Орла за всяка количка) и плаща $1 за това, че общо взето краде дизайна през последните няколко години.

 
 
Коментарите са изключени