shareit

Изкуството на добрата лъжа и всичко, което може да ви издаде

| от |

Човешкото тяло е изключително крехко и дори елементарно. В последните две години забелязахме колко податливо може да бъде на един неизвестен вирус и как може да промени изцяло нашето съществуване. Оказва се, че това не е единственият проблем. Поне това ни доказва профайлърът Джим Клементе. Като възпитаник на ФБР, той е прекарал целия си живот в преследване на онези хора, за които Холивуд прави филми. Единствената разлика между екранизациите и Джим е, че той има свободата и възможността да се срещне с тях и прекарва голяма част от живота си в преследването им.

Неговата работа е да залавя по-рано серийни убийци, изнасилвачи, да разследва историята на изчезнали  деца и още много други. Преди години именно той е в отдела по залавянето на двамата полудели снайперисти, които се опитваха да вкарат един цял град в паника. Клементе е сред хората, които разпитват терористи, включително и заподозрените за 11 септември. Опитът му с хора и разчитането на сигналите, които оставят, извън контрола на тяхното съзнание, влияят пряко на изпълнението на една лъжа. Понякога се опитваме да излъжем, но много често тялото ни се предава под напрежение и често се издава и преди дори да пуснем една дума. Точно в това изкуство е профилиран въпросният агент и опитът му позволява да открие някои основни навици, когато човек лъже.

Според Джим, основният проблем в това изкуство е, че когато заподозрян се изправи пред него и се опита да скрие истината, неговият главен мозък започва да действа изключително първично. Всичко започва с идеята и адреналина в тялото, който изисква от лъжещия да се бори или да избяга от разпита. Това напрежение започва да променя тялото и при по-голям опит, разследващият може да улови копринената лъжа между думите. Джим стига до заключението, че всеки човек е различен при опита си да излъже. Например ще открием, че във филмите се следи за определен белег или промяна в настроението, но винаги има и други малки детайли, сигнализиращи за дълбока съпротива на съзнанието и онова мистично и забравено чувство – съвест. Някои от основните подсказки са желанието да избегнеш нечий поглед, постоянното докосване на косата, докосването на устните, закриването на устата. Защо ги правим?

Hypocritical man lying expressively

Имаме повишени нива и повече енергия в тялото, особено след като същото се подготвя за битка. Всеки човек е различен, следователно е необходим и различен подход за действие. Обикновено индикаторите не са само описаните, но за проявяването им има няколко етапа при провеждането на разпита. Първият е установяването на нормалното и спокойно състояние на даден заподозрян. Задават се някои обикновени и нормални въпроси, които не трябва  да събуждат подозренията. Тяхната идея е да накарат тялото да се отпусне и да се опознае линията на спокойствие. Смятайте го за подвеждане, но след като стане ясно какво е нормалното поведение, започват да се появяват и някои много особени въпроси. Колкото по-сложни са те, толкова по-трудно става запомнянето на една лъжа. Още един много сериозен проблем е, че нивата на натоварване се повишават, а с тях и поведението на човека.

Проблемът с лъжите е, че те трябва да се родят под натиск, няма време за мислене, защото дори то ще се отчете като опит за измама. При изричането на истината съществува един проблем – знаете отговора, той веднага се появява в съзнанието, но не е правилният. При по-сериозна мисловна дейност, ниво на стрес и тяло, което не спира да се издава, дори и най-големите аматьори, водещи разпита, бързо забелязват промяната на поведението. Въпросът тук е: има ли начин да излъжете успешно? Според Джим, съществуват хора, които дисциплинират тялото си, за да не се издава толкова лесно.

Успяват да неутрализират нервните крайници, сухотата в устата и дори потенето, но това не означава, че са в безопасност. ФБР и другите агенции, които искат да разберат истината, са способни да въртят разпитващите, да призовават по-интелигентни и по-опитни кадри за различните случаи, спрямо тяхната тежест. Най-често срещаното притеснение идва от факта, че мнозина се страхуват да не бъдат заловени. Страхът обаче няма нищо общо с когнитивното напрежение в мозъка. Да се измисли една нова версия на истината идва с активирането на мозъка да работи на високи обороти. Именно тук започва да работи добре познатия полиграф, който не отчита дали човек казва истината или не, а колко точно тялото започва да се изкривява в опити да роди истината.

Businessman holding white mask in his hand dishonest cheating agreement.Faking and betray business partnership concept

А това, както знаем, е много труден процес, при това по няколко причини. Изграждането на една лъжа изисква запазването на спокойствие, необходимо е да се запомнят всички детайли и ако няма такива, да се добавят. Последната стъпка е изпълнението. Казването на една лъжа трябва да се случи по един от най-убедителните начини. Самият процес изисква много енергия и понижава качеството на второстепенните елементи, посочени в горните редове. При изпълнението на лъжата, човешкото тяло реагира негативно. Какво значи това? Колкото по-изнервен е един човек, толкова по-малко мига – учените посочват, че при решаването на по-сложни задачи, започваме да мигаме по-често и бързо, за да изчистваме погледа си. Обратното се случва при натоварването, тогава мигаме по-рядко и бавно.

При мъжете в такива моменти се наблюдават по-малко жестове с ръце, докато и двата пола използват едно и също – дълги паузи при даването на обяснения. Тези и още много други практики са познати на всички агенти, които водят разпита. Те са свикнали да следят за най-малките прояви на по-различно поведение. Някои експерти като Ричърд Уайзмън наблюдават и понижено движение на крайниците. Да речем, че сте прочели горните редове и започвате да практикувате всичко посочено. Уайзмън има опит да разбира кога се опитваме да контролираме или изобщо да изключим жестовете.

Тук на помощ идват други елементи. Лъжецът винаги се опитва да използва повтарящи се фрази, отнема му повече време да отговори, езикът му става много по-личен и насочен директно към него. Ще чувате все по-често думи като „Аз“, „Моето“, „Той“, „Тя“ и други, вместо да има употребата на имена. Смяната на темата, бягството от отговора или задаването на друг въпрос, започват да показват опитите на диверсия и печелене на време за раждането на по-точен отговор.

Винаги може да следите за промяната на тона и опитите да се избяга от темата. Впрочем някои политици използват точно тази система. Ако обърнете внимание на Клинтън и скандала с Моника, той често използваше различни фрази и се убеждаваше сам, че не е имал полов контакт, но не казваше нищо за стандартното обвинение – оралните ласки. Няма как да не обърнете внимание и на блъскането по масата, насечената реч и още много други линии, които показват, че нещо не е наред.

Пред публика е много по-лесно да се изрече лъжа, но когато сте в затворено пространство и сте изправени срещу професионалисти, задачата става изключително трудна. На първо място ще открием, че повечето експерти изобщо не се интересуват от поведението – те се стремят да повишат натоварването и го правят с поставянето на още по-сложни и умишлено тежки въпроси. Колкото повече мисли един човек, толкова по-трудно е да даде добри резултати и една по-силна лъжа. Някои от любимите маневри на един полицай са свързани с начина, по който ще се разказва историята. Една любима техника е да се разкаже историята наобратно, започвайки с края и достигането на началото.

За да стане задачата още по-сложна, разпитваният трябва да включи всички най-важни детайли и да не спестява нищо. Това е метод, който не само може да накара хората да преминат нивото на натоварване, но и да започнат да губят контрол. Дори и най-опитният лъжец ще започне да се издава, дори и да следва историята, започва да губи контрол над тялото си. Следващата неприятна стъпка е задаването на отворени въпроси без специфика на времето. Такива най-често са „Разкажете ми повече за…?“, „Какво точно?“. Практиката показва, че се започва с генералните въпроси, а след това и с много по-конкретни. От голямо значение е, че никой няма да наруши тишината, докато въпросният човек се опитва да открие нови отговори, една дума може да му подскаже, а никой не иска това.

Politician and Masks

Кои са по-защитени от тези методи? Лъжите често се раждат в по-интелигентните глави, но най-опасни са онези, които могат да изфабрикуват една история от въздуха и още по-страшното – да я запомнят. Интелигентните хора стават опасни събеседници. Според професор Дан Арейли, интелектът има много общо при създаването на лъжи. Той е наблюдавал своите студенти и открива, че онези, които имат по-оригинален подход към материята, са склонни да бъдат и много по-иновативни при създаването на опити за измама и преписване. Следователно, когато срещу вас стои интелигентен и разумен човек, той със сигурност е и потенциален лъжец – не казваме, че задължително ще ви излъже, но казваме, че може да го направи и няма да се затрудни.

Според учените, умните и интелигентни деца ще започнат тази практика в най-ранна възраст. Сложната работа на мозъка показва, че първата детска лъжа е индикация за добре развиващ се мозък. Канадците вече са провеждали този експеримент, използвайки около 1200 деца на възраст от 2 до 17 години. След като интелигентните хора са способни да създават някои впечатляващи истории, тогава на кого трябва да се доверите? Това е основният проблем в днешно време и най-честият и кратък отговор е: никой.

Точно по тази причина се открива, че в света има само няколко човека, на които сме склонни да повярваме от самото начало. Учените от Харвард отдавна посочват, че човек има място в живота си за трима истински приятели и не повече от тях, следователно е малко трудно да забележим нещо по-различно след този момент.

 
 
Коментарите са изключени за Изкуството на добрата лъжа и всичко, което може да ви издаде

Повече информация Виж всички