shareit

Изгубената рецепта за Дамаскската стомана

| от |

Японците могат да се похвалят като едни от най-големите майстори в създаването на мечове. Историята показва, че металът на острова бил изключително рядък ресурс и това от своя страна кара майсторите не просто да инвестират времето си в усъвършенстване и превръщане на метала в най-страховитото оръжие, което някога се е използвало, но и да използват всяко малко парченце, редуцирайки загубите напълно. Майсторите в създаването на катана имали запазен печат, с който доказвали, че конкретният меч е автентичен. Забавен факт е, че в миналото някои хора избирали да фалшифицират печата и да продават дадено оръжие по-скъпо. И докато японската стомана е смятана за изключителен елемент, то какво да кажем за един друг специален ресурс в лицето на Дамаскската стомана.

Тя е известна от векове и е смятана за съвършеният материал в света се нарежда като най-добрата и всички останали след нея. Мистичната стомана е била толкова съвършена, че просто няма нужда от подобряване и дълго време нашите предци са я използвали, докато рецептата за нейното съществуване е изгубена някъде през XVIII век. Впрочем това е мнение, което се потвърждава от всички възможни експерти, а тъжната новина е, че никога няма  да разберем тайната или поне няма как да се доближим до качеството, което е постигано назад във времето.

Нека преди това започнем от самото начало. Какво точно е стоманата? Това е специален слой, който съдържа в себе си желязо и въглерод, но в основата си е елементът на желязото. Ранните майстори изобщо не знаели как да създават стомана, обикновено разтапяли наличното желязо и правили необходимия продукт. Никога не са имали и представа, че могат да добавят други елементи. В последствие започнали да наблюдават как някои конкретни руди можели да се похвалят с много по-високо качество от други. Някои ставали много гъвкави, но същевременно здрави, а при изковаването на меч, това било един от ключовите елементи.

В Дамаск се стигнало до там, че ковачите вече знаели кои точно метали да комбинират, за да получат възможно най-добрия резултат. Техните мечове били не само здрави, но и лека, а остротата им е била повече от съвършена, за да неутрализира и най-свирепия опонент. Тайната на конкретните елементи е само една част от създаването на качествена стомана, другата е методът на изковаване и каляване. Някои майстори имат до някаква степен рецептата, но получените резултати днес са много далече от основната идея. Преди векове, производството се е смятало за едно от най-добрите в света. Някъде в Индия започнало коването на желязо с високо съдържание на въглерод – около 1.5% и точно следите показват, че Индия е била един от основоположниците в това отношение, но след това търговията се пренесла и ако вярваме на Хераклит, че цивилизацията се движи от изток на запад, столицата на Сирия имала възможност да предостави най-доброто, което светът някога е виждал.

Освен здравина, майсторите бързо започнали да демонстрират и красота в своите продукти,  а това все още не се срещало навсякъде. В ранните векове Дамаск е известен като мястото за търговия на оръжие и няма много голяма конкуренция. Повечето мечове по това време са дълги и доста тежки, докато изискванията на войниците били малко по-различни. Те търсили здравина, лекота и баланс, защото това е основата при по-свирепите сражения. Решението дошло именно от Сирия, но нека не забравяме, че в последствие стоманата се използва и за още един специален елемент – създаването на огнестрелното оръжие.

Damascus_bladesmith

Събитието се случва през XVI век, макар и ако трябва да бъдем честни, японците вече разполагали с аркебузата като метод за по-далекобойно оръжие. За създаването на оръжейната цев са помогнали турците, а след това идеята се разпространява в цяла Европа и достига на територията на Великобритания някъде в началото на XIX век. Производството на тази стомана е било разпространено до степен, в която Белгия произвежда този материал използвайки около 850 тона за изработването на оръжие, което по-късно ще се използва в Първата Световна война, започнала още през 1914 г.

Защо носи името Дамаск? Макар и стоманата да е кръстена на столицата на Сирия, истината е, че просто там се е продавала най-много и по тази причина никой не е пожелал да потърси другите корени. Според някои експерти се смята, че най-вероятно е развита в няколко локации, а и Близкият изток оставя доста следи, които водят директно до Индонезия. Смята се, че има различни традиции по обработката и то за различни територии, в зависимост от ресурсите, с които се разполага. Някои историци смятат, че този вид стомана е бил наличен още около VI век. Не само, че тази стомана ще бъде отговорна за промяната на световната история, но във времето всеки войник е бил готов да заплати скъпо за нея, защото същата не се износва и след сто битки остава точно толкова добра, колкото е била и при самото закупуване.

Легендата разказва, че меч от този материал можел да разреже коприна, докато стои в покой – точно както се случва при самурайските мечове, ала там се използва една по-различна технология, която също е изгубена във времето. Какво се случва? В началото на XIX век рецептата е завинаги изгубена. Не защото този материал не е бил оценяван, а защото производителите предпочитали  да пазят в тайна някои от процесите, за да могат да изпълняват някои специални поръчки. С времето, когато повечето майстори започнали да умират, никой не се сетил да запази информацията или да води записки. Друг фактор е, че въпросните руди, които се използвали, бавно и сигурно се изчерпали на финала. Към края на XIX век модерната металургия се подобрява значително и търсенето става все по-малко.

Създадените оръжия от миналото вече се смятат за морално остарели и дори имат лоша репутация. Модерната стомана, поне тогава, била рекламирана като много по-добра от старата традиция. Има само една разлика – оригиналната и традиционната е все още вечна, докато за настоящата се срещат доста критики. С подобрявнето на техниката, ковачите също подобрили и дамаскската стомана, която също повишила своите качества, но днес колекционерите са готови да платят невероятни суми, за да притежават оригинала от миналото. Дори и вече да нямаме нужда от мечове за защита, те имат колекционерска стойност, изразяваща се в поне 6-цифрени числа. Спорът относно качеството се среща в редица случаи, някои критици  смятат, че новата технология е в пъти по-добра, докато други остават на обратния полюс.

1024px-Kristallstruktur_Zementit

Забравената технология се произвежда и до днес, но не по традиционния начин и именно в столицата на Сирия ще открием различни ковачи и майстори, които с удоволствие създават парче от историята, използвайки старите форми. И забележете, отново всичко се пази в тайна, защото се използват различни методи за каляване и различни руди за комбиниране. Някои компании дори са специализирани в производството на антични мечове и друго оръжие, но в голяма степен правят едно и също. Днес това е елемент, който се слави със своята красота и радва окото на колекционерите.

Освен за създаването на оръжие, този продукт намира място и в разработката на бижута, пръстени, часовници,  лъжици, катарами, бръсначи и още много други. Ако откриете кухненски ножове, изработени по тази технология, не се колебайте да ги закупите – те ще бъдат повече от съвършени. Според разказите на сър Уолтър Скот, някога Ричард Лъвското сърце и Салах Ал-ад-Дин сравняват своите мечове и докато Ричард показва своето тежко оръжие, султанът на сарацините може да се похвали с много леко и качествено острие, изковано от най-добрите в Дамаск.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени