Историята на няколко вида бебешки изобретения

Люлеещо креватче

След девет месеца плуване в мама, има логика бебетата да се успокояват от нежно движение. Първите бебешки люлки вероятно са били хамаци. Дървените люлки се появяват по-късно, а през 19 век металът става по-популярен по хигиенни причини. Има хиляди изобретения в категорията на Службата за патенти и търговски марки на САЩ за „Малки легла за новородени или кърмачета“, най-ранните от които са от началото на 19 век. Но люлеенето на люлка с ръка или крак може да стане уморително, така че изобретателите на 20 век добавят различни механизми към люлките, за да могат да се люлеят, поне за известно време, сами. И накрая – електрическа люлка се появява през 1924 г., по времето, когато половината американци имат електричество.

Креватче за прозорец (на главната снимка)

Най-странното креватче в категорията на патентите „Детски легла, които могат да бъдат окачени или прикрепени към рамки на прозорци или други предмети“ е креватчето за прозорец. Първият, но със сигурност не единствен патент за такова креватче се появява през 1919 г., не дълго след като американският педиатър Лутър Емет Холт посочва в книгата си „Грижата и храненето на децата“, че „е необходим чист въздух за обновяване и пречистване на кръвта“ и че „децата, които спят отвън, са по-силни“. И така, какъв избор имат родителите, които живеят в града? Ами да сложат бебето си в клетка, окачена през прозореца! Елеонор Рузвелт използва такава на прозореца на къщата им за дъщеря им Анна, докато съсед не я заплашва, че ще подаде сигнал за детска жестокост. „Това беше шок за мен – пише Рузвелт в автобиографията си – защото си мислех, че съм най-модерната майка.“ Въпреки че може да не са били често срещани в Ню Йорк, те са доста популярни в Лондон. За щастие вече не ги ползваме, но може да си купим палатка за бебета за почивка на плажа.

Атмосферно креватче

На противоположния край на спектъра от креватчето за прозорец са едни специални креватчета, които напълно регулират околната среда на бебето. Психологът Б. Ф. Скинър изобретява „въздушното креватче“ през 1944 г. – то представлява напълно затворено креватче с три плътни стени и таван и предпазно стъкло отпред, което позволява да се контролират температурата и влажността вътре при бебето. Креватче на Скинър не стана много популярно – може би защото Скинър също изобретява кутия за изучаване на поведението на животните и приликите между двете изобретения карат родителите да се чувстват неудобно. Но желанието на родителите за начини да наблюдават средата на децата си съществува и до днес. През 2016 г. компанията за интелигентни термостати Nest (собственост на Google), подава документи патент за интелигентно креватче, което може да докладва за температурата на бебето, температурата в стаята, дали бебето е будно или спи и дори предлага алгоритъм, който да научи защо бебето плаче – независимо дали е гладно, уморено или се нуждае от смяна на памперса.

Кенгурута

Първият начин, по който хората транспортират бебета и въобще ги носят със себе си, е като ги държат в слинг или кенгуру. Мама се занимава с нейните си работи, а бебокът се радва на разходка. Слинговете излизат от мода в средата към края на 19 век в европейските и американските градове, когато пътищата са павирани и детските колички стават символ на статус. Изобретателят Чарлз Тейлър обаче подава патент за дреха, „използвана за носене на бебета, колети и други подобни с малко умора“ през 1892 г., но изглежда не е успяла да стане част от модните течения на времето. Един друг опит – от 1943 г. за бебешка количка, която прилича малко на слинг за бебета – също е провал.

Но един модел на кенгуру – Снъгли, по патент на Ан Муур през 1984 г. – се продава и до днес. Този конкретно модел се утвърждава, най-вече защото теорията за привързаността променя родителските нагласи през 70-те и 80-те години. Топлата, чувствителна грижа и физическият контакт вече не се възприемат като заплаха за развитието на автономността на бебето (каквато беше от началото на 20 век до 60-те години) – човек може да държи бебето си (отново), без да го „развали“.

Днес вече има толкова много видове бебешки слингове, че може да ни се завърти главата. Особено ако увием 6 метра плат около себе си.