shareit

Историята на катапулта и неговия създател

| от |

Изобретяването на катапултната седалка е един от най-важните моменти за авиационната безопасност в историята на летенето. Преди тази система, излизането от самолет в аварийна ситуация беше опасно изпитание, което изисква от пилота буквално да отвори люка и да скочи от падащата си машина. Но, разбирате, различни фактори като някакви вече настъпили травми, ускорението на самолета или заклещване на предпазните колани или люка могат да направят успешното бягство трудно до невъзможно. Един от пионерите в проектирането на катапулти е Джеймс Мартин, който до ден днешен се изчислява, че е спасил над 7500 живота.

Pilot ejects from a Douglas A-4E Skyhawk of VA-152 aboard USS Shangri-La (CVS-38), 2 July 1970 (NH 90350)

Изхвърлящи седалки

Най-просто казано, катапултиращото кресло е система, предназначена да извади човек от самолет в аварийна ситуация. Една от основните цели е да се изведе човек далеч от самия самолет, за да се избегнат сблъсъци и смърт.

Начинът, по който това се постига, варира в зависимост от дизайна, но повечето системи изстрелват седалката на пилота от самолет с експлозиви или ракетен мотор. По-рядко срещан подход е изстрелването на един или дори няколко членове на екипажа в самостоятелна капсула. Те са подходящи за въздухоплавателни средства, които работят на екстремни скорости и/или височини, където конвенционалния катапулт би изложил екипажа на доста суровите условия.

След като седалката се изстреля от самолета, обикновено се разгръща парашут.

Преди стандартизацията на катапултните седалки процесът на спасяване от неработоспособен самолет е изключително опасен. Лесно е част от оборудването да заседне, докато пилотът излиза, или да се удари в някоя част на самолета, след като скочи навън. Освен това, ако пилотът е подложени на големи сили или е твърде ранен, може да не може въобще да се измъкне. На малка надморска височина пък пилотите често нямат достатъчно време, за да се спасят, преди самолетът да удари земята.

Но основната идея за система съществува почти толкова дълго, колкото и самият самолет. Концепцията силно узря по време на Втората световна война, но приносът на Джеймс Мартин наистина ще затвърди катапулта като основна част от дизайна на самолета.

Sir James Martin plaque Crossgar

Джеймс Мартин

Мартин е роден в Кросгар, окръг Даун, Ирландия на 11 септември 1893 г. Като инженер той основава компанията за производство на самолети Мартин-Бейкър със свой приятел Валентин Бейкър през 1934 г. Бейкър е опитен пилот и ще тества творения на двойката.

По време на изпитателен полет за техния трети дизайн на самолет, Martin-Baker MB 3, двигателят блокира, принуждавайки мъжът спешно да го върне обратно на земята. Но по време на аварийното кацане MB 3 се блъска в дърво, убивайки Бейкър.

Смъртта на приятеля на Мартин го засяга дълбоко и той е толкова обезпокоен от нещастния случай, че реорганизира компанията така, че тя да се съсредоточи изцяло върху системите за безопасност на самолетите.

Първият му набег в катапултите започва през 30-те години на миналия век, което го прави един от най-ранните пионери на устройството. По време на Втората световна война изследванията му стигат до заключението, че най-добрият метод за захранване на седалката е чрез експлозиви. Други по това време се изстрелват с пружини или въздух под налягане.

Едно от най-големите препятствия в развитието на технологията обаче е да се определи каква сила на ускорение човешкото тяло може безопасно да издържи, когато е изстреляно право нагоре. Един служител на Мартин-Бейкър, Бернард Линч, участва в многократни тестове, в които това ускорение се увеличава постепенно, докато не почувства значителен дискомфорт.

На 24 юли 1946 г. Линч прави първия тест на компанията в реални условия, от самолет Gloster Meteor, при скорост 515 километра в час и височина от 2500 метра. Тестът е успешен.

Въпреки че има и други катапулти, разработени или в процес на разработка от други нации преди Мартин, тъй като неговият поставя стандарта за тази технология и той не знае за другите проекти, изобретяването на устройството често се приписва на него.

Оттогава катапултиращото кресло на Мартин-Бейкър и въобще този метод за евакуация на пилота, стават все по-популярни, докато днес вече не са в почти всички възможни военни самолети. През годините са направени подобрения и промени, включително добавяне на възможност за катапултиране от неподвижен самолет на земята.

Мартин-Бейкър изчислява, че техните системи са спасили над 7500 живота. Хората, които използват технологията в реални условия, автоматично стават част от „Ejection Tie Club“ на компанията и им се дават специални значка и вратовръзка.

Мартин почива през 1981 г., но е удостоен с две почетни докторски степени. Компанията Martin-Baker все още е един от водещите световни производители на катапулти и сега се управлява от двамата сина на Мартин.

 
 
Коментарите са изключени за Историята на катапулта и неговия създател

Повече информация Виж всички