shareit

Историята на „Хюстън, имаме проблем“ и какво всъщност става с Аполо 13

| от |

Всички сме чували и вероятно сме използвали израза: „Хюстън, имаме проблем“ и знаем, че идва от злощастната мисия на Аполо 13 до Луната. Но това, което повечето от нас най-вероятно не знаят е, че така изразът всъщност не е точно така.

Той става популярен, когато Кевин Бейкън го изрича в класическата приключенска драма от 1995 г., базирана (и кръстена) на мисията, но истината е, че астронавтът Джон „Джак“ Суигърт, който Бейкън изобразява, никога не е казвал „Хюстън, имаме проблем“ – както не го казва и Том Ханкс, който играе астронавтът Джим Ловел, когато повтаря изречението.

Това, което Суигерт всъщност казва, е: „Окей, Хюстън. Вярвам, че тук сме имали проблем“, и Ловел повтаря: „Тук имахме проблем.“, след което обяснява проблема.

Докато сценарият на филма не е толкова далеч от истината, поне четвърт век цитираме грешно един от най-стряскащите моменти в историята на космическите пътувания. Истинската история зад тези думи показва забележително спокойно и находчиво решаване на проблеми от страна на тримата астронавти и контрола на мисията на Земята.

Мисията Аполон 13 трябваше да бъде третото кацане на Луната в американската история, но тя се проваля, когато един от кислородните резервоари на борда на космическия кораб Одисея избухва. Това става само два дни след старта на мисията на 11 април 1970 г.

За щастие, пилотите, командирът Джеймс А. Ловел-младши, пилотът на командния модул Джон Л. Суйгерт-младши и пилотът на лунния модул Фред У. Хайз-младши са щателно подготвени. Ловел вече е летял в няколко мисии, Суигерт е ветеран от ВВС, а Хейз е професионален пилот на изтребител. Както всеки астронавт би казал обаче никакво обучение не може да ни подготви за всичко.

Apollo 13 crew before launch

Тримата астронавти в деня преди полета

Само около 9 минути след като астронавтите предават последно съобщение за лека нощ на Земята, един от резервоарите с кислород се взривява, като унищожава и другия кислороден резервоар.

„Добре, Хюстън, тук имахме проблем“, спокойно съобщава Суигерт на центъра за контрол на мисията на НАСА.

„Хюстън, имахме проблем“, повтори Ловел.

На екипажа е казано да бъде в готовност, докато инженерите на НАСА установят проблема. Сиймор Либергот отговаря за електрическите, екологичните и комуникационните системи на Аполо 13. Екипажът вече е елиминирал вероятността въпросът да е грешка в инструментите – Ловел, Суигърт и Хейз не само чуват проблема – за който по-късно Ловел казва, че е бил като гръмотевица – но и виждат експлозията от първа ръка.

Минали са 56 часа от началото на мисията, когато се появяват предупредителни сигнали за водородния резервоар на Одисей – модула, в който живееше екипажът. Суигърт решава, че просто трябва да бъде пренастроен чрез загряване и вентилиране на газта, често срещана процедура, известна като „крио разбъркване“. Но щом прави това обаче, космическият кораб се разтърси. Както екипажът, така и контрола на мисията в Хюстън видяха, че количеството и налягането на кислородните резервоари спадат до нула. Кислорода пък също захранва горивните клетки на Одисей и затова пада и мощността модула. След 13 минути Ловел поглежда през прозореца и забелязва, че от кораба изтича нещо.

„Пускаме нещо навън в космоса“ – казва Ловел.

„Разбрано“ – казва Хюстън.

Ловел знаеше, че това е „някакъв газ“, но едва по-късно разбра, че е именно кислорода. И оттук насетне нещата стават по-зле.

След повредите, екипажът вече имаше само един източник на кислород, за да се върне на Земята: лунна лендър Водолей. Той не трябваше да се използва, докато Аполо 13 не бяха готови да кацнат на Луната и не беше оборудван достатъчно за пътуване обратно към Земята, но екипажът няма друг избор.

Тъй като Водолей е проектиран за Луната, той няма топлинен щит, достатъчно издръжлив, за да предпази екипажа при навлизане в земната атмосфера. Независимо от това, Хейз и Ловел го подготвиха за изстрелване, а Суигерт остана на борда на Одисея, за да изключи захранването.

Използвайки лунния модул, за да ръководи Одисеята, екипажът пренасочи траекторията си, за да се прекарат около Луната и се отправи към дома. Те използват гравитацията, за да ги насочат обратно към Земята, за да пестят енергия, където това е възможно. Те също така спират всяка несъществена система, което, за съжаление, означава, че няма да има топлина на борда.

Докато температурите паднаха почти до 0, някои от храните на кораба станаха негодни за консумация. Водолей не е проектиран да работи толкова дълго, колкото ще отнеме да стигнат до Земята, така че ще му е необходима вода за охлаждане на хардуера, за да не прегрее. Водата, която е необходима за оцеляването на екипажа, трябва да бъде намалена.

На всичкото отгоре Водолеят е проектиран за двама души. 

В крайна сметка обаче бързото мисленето, екипната работа и подготовката на екипажа, както и тази на контрола на земята, успяват да върнат тримата мъже безопасно вкъщи. На 17 април 1970 г. екипажът навлиза в атмосферата на Земята и пада близо до Самоа в Тихия океан.

 
 
Коментарите са изключени