shareit

История на някои от тривиалните ни ежедневни дейности

| от |

В края на живота си, когато погледнем назад към своите постижения, редките моменти ще бъдат тези, които се открояват в автобиография ни – първата ни целувка, първата ни любовна връзка, купуването на дом или сключването на брак, раждането на дете. Но макар това да са забележителни акценти, по-голямата част от живота си прекарваме в тръс през напълно забравящ се цикъл от рутинни и безинтересни действия. Откакто се развихме преди 200 000 години, Homo sapiens трябва да се бори с много банални нужди – измиване на телата ни, грижа за зъбите, уриниране, дефекация, хранене, пиене, сън, общуване с другите.

Тези неща са универсални за човечеството във времето и географията и всъщност очароват, не на последно място защото историята на такава обикновена дейност всъщност е изумително необикновена. Сега ще видим еволюцията на някои от тези ежедневни процедури от най-ранния им произход до днес.

A 10 feet high ancient bed in National Museum of Bangladesh collected from Lohagara,Narail

Ставане от леглото

Mатракът не е съвсем скорошно изобретение. Археолози в Южна Африка откриват матраци, изтъкани от листа и треви, датиращи от преди 77 000 години до средната каменна ера. Праисторическите пещерни обитатели вероятно се търкалят на постелката си на пода, но ако скочим напред във времето до неолитния остров Оркни (преди 5000 години), жителите на Скара Брей спят на издигнати от камък легла, които вероятно са облицовали с животински кожи и одеяла. В Египет от бронзовата епоха, хиляда години по-късно, заможните също спят в повдигнати дървени легла, но рамките са наклонени надолу или се извиват в средата. Странно, докато бедните спят в купища възглавници, заможните поставяха главите си на извити възглавници, издълбани от дърво, слонова кост или алабастър. Това може би има за цел да задпази сложните им прически цели, но вероятно причинява и спорадични болки във врата.

Utedo

Ходене до тоалетната

Веднъж излезли от леглото, най-вероятно ще се забързаме към тоалетната. Студената тоалетна седалка, която поздравява затопленото ни в леглото тяло, е изненадващо подобна на каменната версия, използвана от древните египтяни, но миещата се тоалетна не пристига, докато кръщелникът на кралица Елизабет I, сър Джон Харингтън, не проектира такава през 90-те години на 16 век. Той обаче е прекалено зает да драска скандална поезия, за да пусне на пазара изобретението си и затова първите, които широко ползват промиващи се тоалетни, са щедро разглезерната аристокрация на Франция от 18 век. Що се отнася до останалите от нас, едва с идването на тоалетните на Йосая Джордж Дженингс, демонстрирани за първи път на Голямото изложение през 1851 г., повечето хора от средната класа могат вече да изоставят гърнето в полза на водопровода.

Тоалетната хартия

Еквивалентът й от каменната епоха вероятно е мъх и листа. Римските обществени тоалетни нямат отделни кабини и, може би дори по-лошо, материалът за изтриване е обща гъба на пръчка (ксилоспонгион), която се предава между различните посетители на тоалетната. В средновековна Япония се ползват бамбукови пръчки (като на снимката), но без гъбата, а ранносредновековните мюсюлмани – нечетен брой камъчета. Китайците имат хигиенна хартия през 9 век, но западът е назад с хилядолетие. Едва през 1857 г. Джоузеф Гайети започва масово да произвежда модерната тоалетна хартия, но качеството й е лошо и потребителите все още могат да случат на дървени трески чак до 30-те години на миналия век!

BernheimerHouseTub

Къпане

Въпреки че древните гърци имат дюзи в обществените бани, съвременният душ е изобретен от Уилям Фийтъм през 1767 г. Любопитното е, че някои версии са монтирани на колела, което означава, че ползвателят им трябва да внимава да не се подхлъзне на това, което изглежда е навлажнен скейтборд. През следващият век се появява Velo-douche – душ, който пръска вода, само ако въртим педалите на велоергометър. За съжаление това изобретение не става популярно. Но миенето почти със сигурност се простира още от каменната ера, а инфраструктурата за обществена санитария  на жителите на древен Пакистан (Харапаните) през бронзовата ера ще остане ненадмината чак до 19 век. Въпреки че римляните и гърците строят огромни обществени бани, отоплявани от сложни системи, Харапаните доставяли течаща вода в по-голямата част от домовете си 2500 години преди разцвета на класическа Атина.

Колкото и да е странно, не е вярно, че хората стават по-чисти с напредването на времето. Докато римляните се къпят често, медицинската теория от 17 век диктува, че миенето е опасно, тъй като премахва мръсотията, която блокира порите и така предотвратява чумата да влезе в кръвта. В отговор кралските особи и аристокрацията почти никога не се къпят, освен под внимателното наблюдение на лекар, а вместо това те често сменят спалното си бельо.

 
 
Коментарите са изключени