Иконичният простор, който превзе Австралия
Вие си мислите, че това е само някакъв си простор, но Hills Hoist се е появявал на марки, бил е представян на олимпийска церемония, вдъхновявал е произведения на изобразителното изкуство и комедии. Това на пръв поглед просто изобретение, Hills Hoist е част от класическата австралийска мечта: къща на четвърт декар с голям заден двор.
Hills е разработен в Аделаида, Южна Австралия от ветерана от Втората световна война Ланс Хил през 1945 г. Историята е, че когато Хил се прибрал от войната, заварил задния си двор претъпкан. Затова и спретнал набързо въртящия се простор от някои стари тръба. Изобретението също така може да се повдига, за да продуха вятъра прането.
След като дочува съседи да обсъждат простора му, Хил решава да направи бизнес от него. Първата му партида е направена от тръби, взети от под моста на пристанището в Сидни, които първоначално били там, за да прихващат и спират вражески подводници войната. Днес над 5 милиона простора Hills Hoist се продават на година по целия свят.
През следващите няколко десетилетия устройството се превръща в икона за държавата и е обявено за Национално съкровище от Националната библиотека на Австралия. Националният музей на Австралия също има изложен Hills. Но просторът е много повече от просто гордост – той оформя културата и дейностите на една нация.
Като част от всеки заден двор просторът не е само за пране – децата обожават да се въртят на здравите му рамки или окачат одеяла на тях и да си правят замък. Възрастните пък го украсяват с всякакви орнаменти: за рождени дни, за сватби, за романтични вечери, за събирания с приятели.
Създава се цяла игра с пиене около Hills Hoists (става въпрос за Австралия все пак). Тя се казва Goon of Fortune и за да я играете, окачвате на простора торби с евтино вино от кашон, нареждате се около него и го завъртате. Всеки пие от каквато торба спре пред него.
Това пък е емблемата на английския отбор по ръгби Hammersmith Hills Hoists, които не само взима името на простора, но и го инкорпорира в знака си.
