shareit

Франк Уилямс – как създателят на един от най-успешните отбори във Формула 1 се молеше за спонсорство от телефонна будка

| от |

На 25 юли 2010 г. британската продукция „Top Gear“ напомни на света за Айртон Сена и неговият вълнуващ живот. Водещите напомниха, че на същата дата, ако не беше фаталният инцидент на Имола, бразилецът можеше да стане на 50 години. След фаталното състезание в Бразилия се обявява национален траур и почти цялата нация излиза на улицата, за да изпрати своя герой – един от най-хладнокръвните състезатели, както и един от най-големите благодетели на страната. Фаталният инцидент остава много хора без думи, докато на стартовата права, точно до бокса, инцидентът се следи с особено внимание от сър Франк Уилямс.

Създателят на моторния отбор, чиято фамилия по-късно става синоним за скорост, може да се похвали с редица успехи. Като ментор, Уилямс успява да се превърне в синоним на успеха, а първото им участие в състезание е през далечната 1979 г. Никой не подозира до каква степен ще се наложат, но в една от най-красивите епохи на моторния спорт, този екип успява да донесе 7 титли на пилоти и 9 титли при конструктори. Как един от най-успешните тимове на Формула 1 започва своята кариера?

В един малък склад в Дидкот. Освен амбицията на Франк за участие във Формула 1, друго налично – няма. Прекараните месеци се отплащат, макар и с цената на много нерви. Williams избират и някои много специални лица за своите болиди. Изпращат до подиума хора като Алън Джоунс с първа титла през 1980 г. след това  е Кики Розбърг, Нелсън Пикет, Найджъл Мансън, Алън Прост, Деймън Хил и Жак Вилньов. За съжаление Сена не успява да се справи с творението на Williams, а и годината, в която той подписва договора си и преминава от McLaren към Williams, само няколко месеца, преди да има санкции от организаторите, забраняващи употребата на компютри в своите болиди – причината е, че технологичният прогрес ощетява другите отбори.

За рекордна скорост, екипът трябва да премахне всички гъдели и да остави болида си на чиста механична сила, а след това и да се бори с всички възможни проблеми. Има една подробност, която не трябва да забравяме, стартът на този тим не е толкова лесен. Уилямс започва да се състезава, когато Ferrari са брутална финансова сила, а освен това са и едни от най-опитните. С помощта на Патрик Хед, болидите стават не само по-красиви, но и аеродинамични. Франк има и история на автомобилен състезател, която няма как да се игнорира. Преди да започне да се състезава, работи като механик и състезател.

Използва средствата, които печели като пътуващ търговец на зеленчуци и дълго време остава в сенките на Формула 2 и Формула 3. На 20-годишна възраст се състезава с Austin A35 и макар да завършва състезанието с доста сериозна катастрофа, излизайки през задния прозорец на автомобила, се запознава с Джонатан Уилямс. Той се усмихва и му казва, че е подозирал, че ще се срещнат точно тук в това състезание и дори е знаел къде да го чака. През 1965 г. влиза като състезател във Формула 3, използвайки всичките си средства и живеейки на ръба на бедността. Предпочита да купи шасито, отколкото да разполага с легло, а и често приютява други пилоти на гости. За разлика от по-високите приходи във Формула 1, Уилямс трябва да споделя съдбата на всички останали пилоти, които живеят на ръба на бедността и скитат из Европа в различни състезания.

Франк често си спомня как Пиърс нямал пари, за да изправи огънатата рамка на болида си и накрая го подпрял до една стена, за да може да го изчука с личния си автомобил – ефектът е почти перфектен и достатъчен, за да може съдиите да го пуснат в състезание. Бъдещият създател на един от най-добрите отбори във Формула 1, започва да мисли по-смели стратегии. Първо закупува употребяван Mini-Cooper и след това продава части на приятели от Формула 3. Със събраните пари създава своя първи отбор, кръщавайки го Frank Williams (Racing Cars) Ltd. Закупува състезателно шаси на Брабам от Формула 2 и след това го предоставя на Пиърс Кордиж.

Въпреки отпаданията и проблемите, пилотът показва доста добри умения и скоростта е прилична. С още малко внимание в детайлите и спонсорство, неговият мениджър успява да намери пари и за закупуването на още един болид за Формула 1, както и няколко 2.5-литрови Cosworth двигателя. Макар и все още във Формула 2, неговият пилот с минималните налични средства, успява да се качи на подиума в Нова Зеландия като победител. Само една година по-късно идва желанието за големите надпревари и отново се търси старият доставчик Брабам. По това време Рон Тауранак отказва да продава, особено след като знае, че ще има конкуренция. С малко помощ и клюки из състезателните среди, конструкторът успява да открие едно шаси, което да се конвертира за друг вид състезания.

Франк се качва на автобуса и пътува до Ланкашир, за да накара Дейвид Бриджис да го продаде на всяка цена. С мечти и надежди, Пиърс два пъти се качва на подиума, като печели второ място. Още на второто състезание се нарежда до фаворитите от Lotus, при това на пистата в Монако, което е особен успех. Франк си спомня, че преди да се появи Бърни, състезателите получавали по 900 паунда, за да участват с един болид. По това време може да пътува само със 7 души – трима механика, шофьорът на камиона, Франк, пилотът и неговата съпруга. През същата вечер Уилямс ще отиде да поиска пари на заем от своя пилот, за да плати хотелската сис сметка. През следващата година Пиърс е поканен да кара за Ferrari и никога повече да не мизерства, но верен на своя приятел, отказва.

Предложенията за изготвянето на шасита от дизайнери също се отхвърля, особено след като парите се заделят за по-мощни двигатели, както и плащането на сметките. Обнадежден, че е на правилен път, Франк Уилямс започва да прави промени и да търси свещената формула между тегло и мощност. Де Томасо предлага две шасита, като първото е изключително тежко, но второто се оказва перфектно и подобрява значително състезателните сили. Защо един дизайнер е толкова евтин за малък отбор като Уилямс? Алехандро Де Томасо има роднини, обвързани с Форд и по това време иска да накара детройтската компания да започне да се състезава в Европа. Пиърс загива на пистата в Холандия през 1970 г. изпускайки завой със скорост от над 300 км/ч. Тази загуба кара Франк да се замисли дали изобщо да продължи своята състезателна кариера.

На 28 години и без един от верните си приятели, собственикът вече не е сигурен дали ще намери човек, който да запълни огромната празнина, при това не само в болида. Терзанията приключват много бързо, следващото състезание е пропуснато в памет на Пиърс, а след това започва да гради следващото шаси. За съжаление годината е особено черна, защото Брус МакЛарън умира при тестове, а още един пилот загива на Монца. През  следващата година състезател е Хенри Пескарело, а Уилямс е закупил шаси от March Engeneering. Надеждата, че това ще е едно добро начало, приключва, когато Пескарело паркира болида в мантинелата и го унищожава напълно. И тук започват големите беди. По това време Франк вече няма никакви пари и води преговорите си за търсенето на рекламодатели от телефонна будка – неговият личен телефон е прекъснат за неплатени сметки.

Британецът търси компании като Marlboro и Iso Rivolta – италианска автомобилна компания. Обещанията за помощ звучат много краасиво, но и двете компании не се включват на време. През 1975 г. на болида се поставя логото на канадския петролен магнат Уолтър Уолф. Малцина знаят, че магната е подписал спонсорство, за да купи само един двигател, но до края на сезона вече е инвестирал средства за 11 двигателя и накрая купува около 60% от акциите на Уилямс. Отборът продължава да функционира до известна степен и през следващата година, но вече не принадлежи на оригиналния създател, а и Питър Уар не е най-добрият колега. През 1976 година Уилямс си тръгва. Преди да напусне пистата, споделя своята идея за независим и свободен отбор, който да не се притеснява за реклами и политиката на чужди компании. Единственият, който се съгласява да преследва дивото с Франк е инженерът Патрик Хед – с него ще напишат една 35-годишна история. Двамата закупуват склад за килими и започват да чертаят бъдещите планове.

Първият двигател идва от Cosworth и с него Клей Регацони успява да спечели на Силвърстоун. През 1980 г. Уилямс и Хед успяват да видят как тяхното творение печели титлата при пилотите и конструкторите. Зад волана стои австралиеца Алън Джоунс – само 5 години по-рано Франк се е молил за милост от телефонна будка. Между 1981 г. и 1997 г. отборът печели 6 последователни титли за пилоти и още 7 за конструктори. Името на Уилямс и до днес се свързва с близо 114 състезателни победи. Един специален момент е появата на турбините през 1982 г. и привличането на Honda, които носят такова със себе си през следващия сезон. Франк описва този период като „Дивите години“. Японците идват със собствен двигател и вече започват да се разпореждат, което няма как да се случи.

Малко след това Renault решават да се включат в подкрепление, но с тях пък работата не е чак толкова лека и постоянно трябва да се правят тестове – конструкторът си спомня, че често трябвало да запълват дупки с тебешир и сирене. Едва между 1985 и 1986 г. започва да се постига някакво по-добро отношение и се подписва нов договор с японската автомобилна компания, която променя тона и мисли малко по-добре как да говори със съдружниците си. След като говорихме за Айртон Сена, не трябва да забравяме, че италианските власти ще съдят Уилямс за убийство, но след няколко години обвинението официално пада. Връзката между двамата остава силна и след шасито FW17, всеки болид носи малкото лого на бразилеца – обикновено позициониран на носа. Франк Уилямс си спомня, че разговорите с него винаги са особено трудни и си мисли, че ако Сена реши да бъде президент на Бразилия, няма да му бъде никак трудно:

„Когато сте с Айртон, започвате да осъзнавате, че говорите с един особен индивид, човек с много висок капацитет. Когато ми зададе въпрос, винаги си казвах „Внимавай, Франк, мисли, преди да отговориш.“ и бях честен с него, казвах му какво мисля да направим на дадена тема, казвах му как сме процедирали последния път и той ме гледаше. Веднага можете да забележите как неговият мозък започва да се състезава и го правеше през цялото време. Най-вероятно се чудеше дали го баламосвам и дали изобщо знам какво говоря. Той винаги имаше желанието да се защити, да бъде малко по-подозрителен за хората около себе си: до някаква степен беше дори параноичен. Това беше неговото естествено отношение.“

Дългите години в състезателната кариера започват да се отразяват на Франк Уилямс и през 2012 г. официално обявява, че преотстъпва всички права на дъщеря си Клер, като обещава да е близо до пистата и да помага с каквото може. 8 години по-късно фамилията ще предаде всички права на клуба, включително и името, на друг собственик. Личният живот на този състезателен рицар е маркиран от автомобилна катастрофа през 1986 г., поставяйки го завинаги в инвалидна количка.

Същата година получава почетната титла от кралица Елизабет II и през 1999 г. е посветен в рицар. За работата си с Renault е награден за рицар в Легиона на честта. През 2008 г. получава и наградата Wheatcroft за принос в моторните спортове, а през 2010 г. е награден от BBC за спортна личност на годината, а след това влиза в Моторната зала на славата.

За съжаление на 28 ноември 2021 г. медиите съобщиха с тъга, че един от рицарите на моторните спортове ни е напуснал завинаги на 79-годишна възраст. Най-вероятно сега ще обсъжда състезанията и надпреварите с хора като Ники Лауда, който също напусна този свят скоро.

 
 
Коментарите са изключени за Франк Уилямс – как създателят на един от най-успешните отбори във Формула 1 се молеше за спонсорство от телефонна будка

Повече информация Виж всички