shareit

Ford срещу Ferrari: най-голямата война в света на автомобилизма

| от Александър Н. Николов |

Преди дни бе представен трейлърът на филма Ford v Ferrari. Всеки с поне малко бензин в кръвта очаква с нетърпение 15 ноември 2019 г., когато биографичната драма с Мат Деймън и Крисчън Бейл ще излезе по кината. Филмът проследява една от най-запомнящите се войни в света на автомобилизма, както казва едно от главните действащи лица в историята, Хенри Форд II (изигран от Трейси Летс).

Трейлърът оставя впечатлението, че това е поредната история, в която една решена на всичко американска корпорация излиза на бойното поле, за да докаже превъзходство, при това на чужда територия.

Какво всъщност се случва през 60-те години на миналия век? За да си отговорим на този въпрос и как се стига до това мерене на мускули, нека първо да разгледаме кой кой е в конкретната история.

Ford Motor Company (Ford) е основана в началото на ХХ век от Хенри Форд с целта това да бъде най-големият и най-печеливш автомобилен производител в света. Интересен факт е, че и до днес фамилията Форд участва във вземането на решения за компанията, въпреки че вече не е мажоритарен собственик.

henry-ford
Хенри Форд

През годините решеният на всичко Хенри Форд прилага всякакви методи за увеличаване на производството, съответно и на продажбите. На него дължим поточната линия, петдневната работна седмица и много други нововъведения в бизнеса. Хенри Форд успява да предаде този дух на внука си Хенри Форд II, който поема поста президент на компанията през 1945 г.

Следващото десетилетие е изключително интересно за автомобилната индустрия в САЩ. По това време съществува съсловната асоциация, наречена Автомобилните производители на Америка. През 1957 г., асоциацията забранява на членовете си да участват в моторни спортове. Като председател на асоциацията, Хенри Форд II взема това сериозно и изтегля всички усилия на Ford от състезанията. Въпреки това, тайно и с надеждата, че това правило ще потъне в забрава, Chevrolet (част от General motors/GM), тайно разработва собствена състезателна кола – Corvette.

Другият важен факт тук е, че в края на 50-те вече Ford изостава на второ място по продажби след GM.

Тези две неща вбесяват Хенри Форд II. Но той знае, че ако иска доминира в автомобилния спорт, му трябва победа в Льо Ман. Въпреки голямата мощ на Ford, компанията не е способна сама да създаде перфектната състезателна кола. Нещо трябва да се направи.

2012032279
Хенри Форд II

Междувременно в Италия…

Историята на Ferrari също започва в началото на миналия век. Когато Енцо Ферари създава Scuderia Ferrari (Отбор Ferrari) през 1929 г., той няма намерение да произвежда коли за пътя. Основаната в Модена компания функционира като състезателна дивизия за Alfa Romeo със състезателен отбор и производство на състезателни автомобили. Няколко години по-късно отборът е изтеглен от Alfa Romeo, а през 1939 г. и производството.

Това слага край на сътрудничеството с компанията на Енцо Ферари с уговорката в следващите 4 години името Ferrari да не се асоциира със състезания и автомобили.

По време на войната новата компания на Енцо Ферари – Auto Avio Costruzioni – произвежда инструменти и части за самолети, също така мести и фабриката в Маранело. Едва през 1947 г. се появява първият автомобил с емблемата на Ferrari. С огромно нежелание Енцо Ферари подготвя няколко бройки от този модел, които да са годни за пътя (т.е. за продажба) като тяхната цел е да съберат средства за издръжката на състезателния отбор. Тази философия на Ферари води до доминиране на пистата, но и до сериозна финансова нестабилност на компанията.

В средата на ХХ век едно от най-важните събития в света на автомобилния спорт е състезанието „24 часа на Льо Ман“. Автомобилните компании излизат да покажат най-доброто, на което са способни – скорост, надеждност и издръжливост в най-трудното и най-опасно състезание.

От възстановяването на състезанието до 1963 г. Ferrari има общо шест победи, от които три последователни. И именно на тази писта се срещат интересите на Хенри Форд II и Енцо Ферари. Преговорите вървят добре. Двамата бързо се разбират за сумата, срещу която Ford ще придобие Ferrari – 16 млн. долара.

Enzo-ferrari
Енцо Ферари

Така на 21 май 1963 г., Хенри Форд II заедно с целия изпълнителен борд пристигат в Маранело за подписването на договора. Енцо Ферари присъства само с местния си адвокат. И именно в този момент започва всичко.  Докато Ферари преглежда договора спира и написва на ръка, с известното си лилаво мастило: „Не, това не е добре!“. Причината – Енцо Ферари държал да задържи контрола над тази част от бизнеса, която се занимава с моторния спорт, а според подготвения от американците договор за подпис – обратното. Това слага край на преговорите и край на сделката. И двете страни си тръгват обидени.

Със завръщането си в Детройт, Хенри Форд II поръчва да му бъде направена кола, която да победи Ferrari именно на най-голямото събитие – Льо Ман.
За да победи Ferrari на европейска почва, Ford трябва да се обърне към европейски специалисти. Назначена е малката компания от Великобритания – Lola Cars International, която до момента има добър опит с разработката на шасита за различни серии, включително Формула 1.

Задачата не е лесна, предвид факта, че имат само 10 месеца за да създадат кола, която да издържи на натоварването в Льо Ман. И така се появява първият Ford GT40. 40 обозначава точно 40 инча високо аеродинамичното купе.

Още на първата тренировка за състезанието става ясно, че оборудвана с 4,8 литров V8 двигател на Ford кола е бърза, но и нестабилна и има превъртане на гумите, дори и в правите. Проблемът идва заради аеродинамиката или окачването, но така и не се изяснява, тъй като колата катастрофира същия ден.

Резервната кола последвала същата съдба на следващия ден. Въпреки това, два месеца по-късно Ford подрежда три броя GT40 на стартовата решетка във Франция. И трите не завършват състезанието – повредени или запалили се. И така през 1964 г. Ferrari отново доминира с 3 коли начело.
От тук насетне следва това, което очакваме от филма според трейлъра. Решен за победа през следващата година, Хенри Форд II се обръща към Карол Шелби (изигран от Мат Деймън) за помощ.

Самият Шелби е бивш пилот, собственик на състезателен отбор, дизайнер с вече изградени отношения с Ford по неговата работа върху на AC Cobra и Mustang. Заемайки се със задачата да направи от GT40 победител, той назначава начело на проекта Кен Майлс (изигран от Крисчън Бейл). Майлс, бивш танков командир от британската армия, в последствие става един от най-добрите състезатели в Щатите. Кен Майлс подлага колата на тест, вследствие на който са нанесени подобрения в спирачките, двигателя, аеродинамиката и поведението на пистата.

Съществуват слухове, че за да спази срокът до състезанието, хората от екипа по подготовката на автомобила са вземали амфетамини, за да стоят будни цяла нощ. Новият GT40 бил готов – по-бърз, но все така крехък. През 1965 г. на Льо Ман Ford се появява с шест коли. Нито една не финишира. Ferrari нанася поредно унижение.

ctxlrfyy53cujfytm5f3

Въпреки че до момента са похарчени милиони долари, нито един от автомобили GT40 не успява да завърши в нито едно от състезанията.
За надпреварата през 1966 г., Кен Майлс, заедно с целия отдел по развойна дейност на Ford, се заема с всички проблеми на колата. Вече стои стабилно при 330 км/ч, а спирачките не прегряват. Двигателят и скоростната кутия са подложени на компютърна симулация, имитираща цялото състезание. Макар днес това да е рутинна практика във Формула 1, в онези времена подобно нещо е нечувано.

Има слухове, че търпението на Хенри Форд II e на изчерпване и по време на подготовката на колата, раздава на екипа за Льо Ман свои визитни картички, на които е напечатано заканително: „По-добре спечелете!“.

По същото време в Италия Ferrari подготвят моделът Р3. Макар да е наясно, че Р3 е с по-ниска максимална скорост от GT40, Енцо Ферари уверено залага на по-голяма ефективност. Ferrari-то е по-ниско, по-аеродинамично, по-леко и по-пъргаво. Отбора от Маранело разчита, че колата ще наваксва с разликата в завоите и няма да се налага да спира за презареждане толкова често, колкото Ford-а.

За състезанието през 1966 г. Ford разгръщат цяла армада от 8 автомобила и екип от първокласни пилоти включително самият Кен Майлс. Ferrari се появява само с 3 коли, но Енцо Ферари готви още един коз – безспорно най-бързият пилот на планетата по това време, световният шампион във Формула 1 през 1964 г. – Джон Съртис.

Ken Miles, 24 Hours Of Le Mans
Кен Майлс на Льо Ман, 19 юни 1966 г.

Планът е Съртис да бъде примамка за Ford. Притискайки GT40 до лимита си, Ферари се надява да надвие противника с по-ефективната си кола. Броени минути преди старта плановете се променят. Съртис и мениджъра на отбора Еухенио Драгони имат известни търкания помежду си.
С новината, че на състезанието ще присъства Джани Анели – президент на FIAT, Драгони прави промяна в плана. На първо място, на мястото на Съртис, той поставя Людовико Скарфиоти – племенникът на Анели. Обиден, Джон Съртис напуска и надпреварата, и отбора.

Лично Хенри Форд II дава старта на състезанието. Първоначално Ford води, но след няколко часа се усеща като повторение на предходните две години. С падането на нощта благодарение на пъргавостта си и икономичността си две Ferrari-та са начело, а четири GT40 са извън състезанието.
За да стане положението още по-тежко, на пилотите на Ford е забранено да настъпват колите, от страх да не се развалят. Но Кен Майлс не се подчинява и изстисква максимума от своето GT40.

На сутринта и трите Ferrari-та са или повредени или катастрофирали. За сметка на това Ford завършват състезанието с грандиозна победа от три автомобила начело в класирането. През следващите три години Ford доминира със своя GT40 в Льо Ман, донасяйки на Хенри Форд II онова, което е търсил в началото на десетилетието и за което е похарчил милиони. 

За съжаление, човекът допринесъл най-много за тези победи не успява да им се наслади. Кен Майлс загива два месеца след победата през 1966 г., по време на тестове на колата за следващата година. А автомобилостроенето в САЩ (и Ford), няколко години по-късно ще понесат нов удар – петролната криза от 1973 г.

Докато наближи датата 15 ноември, всеки може да гледа Rush („С пълна газ“). Филмът от 2013 г. проследява сблъсъка на други две велики имена от автомобилния спорт – Ники Лауда (изигран от Даниел Брюл) и Джеймс Хънт (изигран от Крис Хемсуърт).

Биографичната драма проследява пътя на Лауда и Хънт до Формула 1 и отношенията помежду им на пистата и извън нея. Магията на киното от XXI век, реалистично пресъздава някои от стартовете на сезона от 1976 г. Нещо което се очаква и от Ford v Ferrari.

 
 
Коментарите са изключени