shareit

Ford срещу Ferrari: най-голямата война в света на автомобилизма

| от Александър Н. Николов |

Преди дни бе представен трейлърът на филма Ford v Ferrari. Всеки с поне малко бензин в кръвта очаква с нетърпение 15 ноември 2019 г., когато биографичната драма с Мат Деймън и Крисчън Бейл ще излезе по кината. Филмът проследява една от най-запомнящите се войни в света на автомобилизма, както казва едно от главните действащи лица в историята, Хенри Форд II (изигран от Трейси Летс).

Трейлърът оставя впечатлението, че това е поредната история, в която една решена на всичко американска корпорация излиза на бойното поле, за да докаже превъзходство, при това на чужда територия.

Какво всъщност се случва през 60-те години на миналия век? За да си отговорим на този въпрос и как се стига до това мерене на мускули, нека първо да разгледаме кой кой е в конкретната история.

Ford Motor Company (Ford) е основана в началото на ХХ век от Хенри Форд с целта това да бъде най-големият и най-печеливш автомобилен производител в света. Интересен факт е, че и до днес фамилията Форд участва във вземането на решения за компанията, въпреки че вече не е мажоритарен собственик.

henry-ford
Хенри Форд

През годините решеният на всичко Хенри Форд прилага всякакви методи за увеличаване на производството, съответно и на продажбите. На него дължим поточната линия, петдневната работна седмица и много други нововъведения в бизнеса. Хенри Форд успява да предаде този дух на внука си Хенри Форд II, който поема поста президент на компанията през 1945 г.

Следващото десетилетие е изключително интересно за автомобилната индустрия в САЩ. По това време съществува съсловната асоциация, наречена Автомобилните производители на Америка. През 1957 г., асоциацията забранява на членовете си да участват в моторни спортове. Като председател на асоциацията, Хенри Форд II взема това сериозно и изтегля всички усилия на Ford от състезанията. Въпреки това, тайно и с надеждата, че това правило ще потъне в забрава, Chevrolet (част от General motors/GM), тайно разработва собствена състезателна кола – Corvette.

Другият важен факт тук е, че в края на 50-те вече Ford изостава на второ място по продажби след GM.

Тези две неща вбесяват Хенри Форд II. Но той знае, че ако иска доминира в автомобилния спорт, му трябва победа в Льо Ман. Въпреки голямата мощ на Ford, компанията не е способна сама да създаде перфектната състезателна кола. Нещо трябва да се направи.

2012032279
Хенри Форд II

Междувременно в Италия…

Историята на Ferrari също започва в началото на миналия век. Когато Енцо Ферари създава Scuderia Ferrari (Отбор Ferrari) през 1929 г., той няма намерение да произвежда коли за пътя. Основаната в Модена компания функционира като състезателна дивизия за Alfa Romeo със състезателен отбор и производство на състезателни автомобили. Няколко години по-късно отборът е изтеглен от Alfa Romeo, а през 1939 г. и производството.

Това слага край на сътрудничеството с компанията на Енцо Ферари с уговорката в следващите 4 години името Ferrari да не се асоциира със състезания и автомобили.

По време на войната новата компания на Енцо Ферари – Auto Avio Costruzioni – произвежда инструменти и части за самолети, също така мести и фабриката в Маранело. Едва през 1947 г. се появява първият автомобил с емблемата на Ferrari. С огромно нежелание Енцо Ферари подготвя няколко бройки от този модел, които да са годни за пътя (т.е. за продажба) като тяхната цел е да съберат средства за издръжката на състезателния отбор. Тази философия на Ферари води до доминиране на пистата, но и до сериозна финансова нестабилност на компанията.

В средата на ХХ век едно от най-важните събития в света на автомобилния спорт е състезанието „24 часа на Льо Ман“. Автомобилните компании излизат да покажат най-доброто, на което са способни – скорост, надеждност и издръжливост в най-трудното и най-опасно състезание.

От възстановяването на състезанието до 1963 г. Ferrari има общо шест победи, от които три последователни. И именно на тази писта се срещат интересите на Хенри Форд II и Енцо Ферари. Преговорите вървят добре. Двамата бързо се разбират за сумата, срещу която Ford ще придобие Ferrari – 16 млн. долара.

Enzo-ferrari
Енцо Ферари

Така на 21 май 1963 г., Хенри Форд II заедно с целия изпълнителен борд пристигат в Маранело за подписването на договора. Енцо Ферари присъства само с местния си адвокат. И именно в този момент започва всичко.  Докато Ферари преглежда договора спира и написва на ръка, с известното си лилаво мастило: „Не, това не е добре!“. Причината – Енцо Ферари държал да задържи контрола над тази част от бизнеса, която се занимава с моторния спорт, а според подготвения от американците договор за подпис – обратното. Това слага край на преговорите и край на сделката. И двете страни си тръгват обидени.

Със завръщането си в Детройт, Хенри Форд II поръчва да му бъде направена кола, която да победи Ferrari именно на най-голямото събитие – Льо Ман.
За да победи Ferrari на европейска почва, Ford трябва да се обърне към европейски специалисти. Назначена е малката компания от Великобритания – Lola Cars International, която до момента има добър опит с разработката на шасита за различни серии, включително Формула 1.

Задачата не е лесна, предвид факта, че имат само 10 месеца за да създадат кола, която да издържи на натоварването в Льо Ман. И така се появява първият Ford GT40. 40 обозначава точно 40 инча високо аеродинамичното купе.

Още на първата тренировка за състезанието става ясно, че оборудвана с 4,8 литров V8 двигател на Ford кола е бърза, но и нестабилна и има превъртане на гумите, дори и в правите. Проблемът идва заради аеродинамиката или окачването, но така и не се изяснява, тъй като колата катастрофира същия ден.

Резервната кола последвала същата съдба на следващия ден. Въпреки това, два месеца по-късно Ford подрежда три броя GT40 на стартовата решетка във Франция. И трите не завършват състезанието – повредени или запалили се. И така през 1964 г. Ferrari отново доминира с 3 коли начело.
От тук насетне следва това, което очакваме от филма според трейлъра. Решен за победа през следващата година, Хенри Форд II се обръща към Карол Шелби (изигран от Мат Деймън) за помощ.

Самият Шелби е бивш пилот, собственик на състезателен отбор, дизайнер с вече изградени отношения с Ford по неговата работа върху на AC Cobra и Mustang. Заемайки се със задачата да направи от GT40 победител, той назначава начело на проекта Кен Майлс (изигран от Крисчън Бейл). Майлс, бивш танков командир от британската армия, в последствие става един от най-добрите състезатели в Щатите. Кен Майлс подлага колата на тест, вследствие на който са нанесени подобрения в спирачките, двигателя, аеродинамиката и поведението на пистата.

Съществуват слухове, че за да спази срокът до състезанието, хората от екипа по подготовката на автомобила са вземали амфетамини, за да стоят будни цяла нощ. Новият GT40 бил готов – по-бърз, но все така крехък. През 1965 г. на Льо Ман Ford се появява с шест коли. Нито една не финишира. Ferrari нанася поредно унижение.

ctxlrfyy53cujfytm5f3

Въпреки че до момента са похарчени милиони долари, нито един от автомобили GT40 не успява да завърши в нито едно от състезанията.
За надпреварата през 1966 г., Кен Майлс, заедно с целия отдел по развойна дейност на Ford, се заема с всички проблеми на колата. Вече стои стабилно при 330 км/ч, а спирачките не прегряват. Двигателят и скоростната кутия са подложени на компютърна симулация, имитираща цялото състезание. Макар днес това да е рутинна практика във Формула 1, в онези времена подобно нещо е нечувано.

Има слухове, че търпението на Хенри Форд II e на изчерпване и по време на подготовката на колата, раздава на екипа за Льо Ман свои визитни картички, на които е напечатано заканително: „По-добре спечелете!“.

По същото време в Италия Ferrari подготвят моделът Р3. Макар да е наясно, че Р3 е с по-ниска максимална скорост от GT40, Енцо Ферари уверено залага на по-голяма ефективност. Ferrari-то е по-ниско, по-аеродинамично, по-леко и по-пъргаво. Отбора от Маранело разчита, че колата ще наваксва с разликата в завоите и няма да се налага да спира за презареждане толкова често, колкото Ford-а.

За състезанието през 1966 г. Ford разгръщат цяла армада от 8 автомобила и екип от първокласни пилоти включително самият Кен Майлс. Ferrari се появява само с 3 коли, но Енцо Ферари готви още един коз – безспорно най-бързият пилот на планетата по това време, световният шампион във Формула 1 през 1964 г. – Джон Съртис.

Ken Miles, 24 Hours Of Le Mans
Кен Майлс на Льо Ман, 19 юни 1966 г.

Планът е Съртис да бъде примамка за Ford. Притискайки GT40 до лимита си, Ферари се надява да надвие противника с по-ефективната си кола. Броени минути преди старта плановете се променят. Съртис и мениджъра на отбора Еухенио Драгони имат известни търкания помежду си.
С новината, че на състезанието ще присъства Джани Анели – президент на FIAT, Драгони прави промяна в плана. На първо място, на мястото на Съртис, той поставя Людовико Скарфиоти – племенникът на Анели. Обиден, Джон Съртис напуска и надпреварата, и отбора.

Лично Хенри Форд II дава старта на състезанието. Първоначално Ford води, но след няколко часа се усеща като повторение на предходните две години. С падането на нощта благодарение на пъргавостта си и икономичността си две Ferrari-та са начело, а четири GT40 са извън състезанието.
За да стане положението още по-тежко, на пилотите на Ford е забранено да настъпват колите, от страх да не се развалят. Но Кен Майлс не се подчинява и изстисква максимума от своето GT40.

На сутринта и трите Ferrari-та са или повредени или катастрофирали. За сметка на това Ford завършват състезанието с грандиозна победа от три автомобила начело в класирането. През следващите три години Ford доминира със своя GT40 в Льо Ман, донасяйки на Хенри Форд II онова, което е търсил в началото на десетилетието и за което е похарчил милиони. 

За съжаление, човекът допринесъл най-много за тези победи не успява да им се наслади. Кен Майлс загива два месеца след победата през 1966 г., по време на тестове на колата за следващата година. А автомобилостроенето в САЩ (и Ford), няколко години по-късно ще понесат нов удар – петролната криза от 1973 г.

Докато наближи датата 15 ноември, всеки може да гледа Rush („С пълна газ“). Филмът от 2013 г. проследява сблъсъка на други две велики имена от автомобилния спорт – Ники Лауда (изигран от Даниел Брюл) и Джеймс Хънт (изигран от Крис Хемсуърт).

Биографичната драма проследява пътя на Лауда и Хънт до Формула 1 и отношенията помежду им на пистата и извън нея. Магията на киното от XXI век, реалистично пресъздава някои от стартовете на сезона от 1976 г. Нещо което се очаква и от Ford v Ferrari.

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

| от |

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джианкана – човекът, който буквално спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джианкана е роден Гилормо Джианкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джианкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Джианкана трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джианкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали никой не обича свидетелите.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джианкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джианкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джианкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джианкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми.

 
 
Коментарите са изключени

Паула Хитлер никога не разбрала брат си

| от |

През 1930-а година, виенска застрахователна компания решава да освободи една жена от поста ѝ като секретарка. Същата била работлива и кадърна, желаела да се труди и развива, ала въпреки това е освободена. Каква е причината? Фамилията на служителката е Паула Хидлер. Нейният брат променя своето име на Хитлер, а застрахователите изобщо не остават очаровани.

Паула е родена на 21-и януари, 1896-а година. Тя е най-малкото дете в семейството на митничарят Алоис и съпругата му Клара. Родословието на фюрера показва, че Клара е и последната семейна роднина, макар и бащата да има още две деца от друг брак. На 6-годишна възраст, семейството остава без баща. След като финансите са непосилни, майката продава хубавата им къща в Леондинг и ги мести в малко скромно апартаментче в Линз. Семейството живее кротко и икономично, всички се изхранват с пенсията на бащата.

Паула_Гитлер

Снимка: By Неизвестен – http://www.auschwitz.dk/Paula.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9485667

Майката Клара се занимава с децата и се стреми да осигурява хубав живот. За съжаление, само 5 години по-късно, Клара също умира. Няколко години по-рано не е обърнала внимание на странна бучка в гърдата си и съответно ракът на гърдата се оказва непосилен за нейния организъм. Тъжният момент е, че лекарят не съобщава това на своята пациентка, а вика малкия Хитлер, който трябва да сподели лошата новина. На 18-годишна възраст, Адолф вече трябва да се грижи за своята 11-годишна сестра. След смъртта на Клара, Адолф заминава за Виена, където се надява да стане добър художник. Неговата сестра остава да живее в семейното жилище. През 20-те години на миналия век, сестрата също се мести във Виена. За разлика от брат си и шумните кампании около него, Паула решава да живее доста по-тихо и скромно.

Почасовата ѝ работа като прислужница и допадала, а понякога дори работила в еврейско общежитие. След известно време започнала да си търси късмета и на позицията за секретарка. Политическите влечения на сестрата са малко известни, но за трупаният трудов стаж в общежитието, никой не можел да си я спомни като човек, отвращаваш се от клиентите и гостите. Паула никога не става и част от партията на брат си. Преди 14 години, изследователи откриват нещо доста интересно – връзката на Паула Хитлер и нейният годеник Ървин Жекелиус. Според архивите, Ървин бил офицер на Третия Райх и един от командващите, изпратили около 4000 човека в газовите камери. Очевидно е имало сериозни интереси, защото Самият Хитлер забранява брака и изпраща годеника на сестра му на източния фронт, където го оставя да умре като военнопленник. Историята за отношенията между Адолф и Паула също са интересни. Жената винаги е знаела какво прави брат ѝ с немския народ, никога не е харесвала политическата му кариера, но въпреки това го обичала.

paulpic2

След преместването на Хитлер във Виена, двамата не се виждали толкова често, но си комуникирали чрез писма. След като е заловена от американската армия през 1946-а година, тя твърди, че няма как да повярва, че родният й брат е дал нареждане за избиването на милиони хора. Командата просто не кореспондира с брата, който някога е имала Паула. Според психолозите, след като родителите умират, Хитлер остава отговорен за живота на сестра си. Както неговият баща го е биел и наказвал, така и той започнал да прилага същото върху сестра си. Оказва се, че все пак, Адолф не е бил изродът, познат на историята днес, той държал много сериозно на дисциплината и по тази причина понякога използвал научените методи на баща си. Резултатът е, че сестра му е получила добро образование. Преди политическата си кариера, Хитлер никога не е проявявал интерес към пенсията на баща си. Впрочем, след като сестра му е уволнена заради роднинската връзка, той продължава да й изпраща пари.

След войната, Паула била задържана от американското разузнаване. Тя споделила, че е обичала брат си и е получавала пари от него, но го виждала по един или два пъти в година за последното десетилетие. Срещата й с Ева Браун е била само един път, когато се запознавали. След освобождаването й, Паула сменя името си от Хитлер на Волф. Работи малко във Виена и след това се мести в Берхтесгаден. Според непотвърдени данни, когато се преместила в Германия, дамата била наблюдавана и пазена от последните оцелели агенти на СС. След войната избягва всякакви контакти с хората. Прекарва останалите си години под радара. Единственото направено интервю е през 1959-а година. Паула умира през 1960-а година на 64-годишна възраст. С нейната смърт приключва и фамилната линия на Хитлер. Неговите полу-роднини също не продължават рода.

 
 
Коментарите са изключени

Създаването на образа на класическия британец

Джонас Хануей (1712 – 1786) е може би най-противоречивата личност в историята на британската култура. От една страна, той е много вероятно първият мъж в Лондон, който носи чадър, създавайки мода, която продължава и до днес. Това обаче разбунтува сериозно кочияшите, които се страхуват, че тази нова технология за предпазване от дъжда ще им вземе хляба, защото досега те са били единствената опция, когато завали.

Jonas Hanway by James Northcote

Джонас Хануей

От друга страна обаче, Хануей заема грешната позиция по един друг въпрос (в необявения случаен процес на създаване на класическия английски джентълмен). Той води дълъг спор с известния автор д-р Самюел Джонсън относно… чая. Самюел е за, а Джонас е против, както той сам обяснява надълго и нашироко в есето си от 350 страници озаглавено: „Есе за чая, разглеждан като гибелен за здравето, възпрепятстващ индустрията и обедняващ народа; също и обяснение за развитието и широката му употреба по тези земи; с няколко политически размисли; и мисли за обществената любов, в 25 писма до две дами“*.

Освен други неща, той много страстно в есето си защитава тезата, че чаят е „обида срещу природата“, защото не е естествено за хората да пият топла вода и че този „образуващ газове алкохол“ причинява скорбут, слаби нерви, „паралитични разстройства“, „спазми на червата“ (което той знае „от мой личен опит“), води до разваляне на зъбите и като цяло понижава коефициента на красота у английските жени.

За щастие на любителите на чай, Самюел Джонсън в крайна сметка печели този спор. От този момент  минава само около 1 век преди Едуард Коук да завърши клишето за класическия англичанин с бомбе.

__

* На английски: An essay on tea : considered as pernicious to health, obstructing industry, and impoverishing the nation : with a short account of its growth, and great consumption in these kingdoms : with several political reflections : in twenty-five letters addressed to two ladies

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени