shareit

F-14 Tomcat – съвършената бойна машина, която никога не се сражава

| от |

Модерното оръжие днес е започнало корените си от последния вледеняващ конфликт между великите сили. Такава е историята на прословутия пистолет „Макаров“, а какво да говорим за много по-сериозната военна техника. С напредването на годините и нуждата от по-сериозно разузнаване, летателните апарати започват да преживяват своя ренесанс. Все повече се говори за невидими радарни самолети, макар и Хитлер отдавна да е наредил на редица конструктурни бюра да започнат проектирането на подобна машина. И макар първият невидим самолет да се появява в средата на 90-те години на миналия век, някои други самолети като F-14 Tomcat са произведени от редица следствия.

Американската авиация осъзнава, че има достатъчно бомбардировачи и самолети за безопасно атакуване на цели от по-впечатляващи височини. Тогаващният F-4 изпълнява много добре своята мисия, но стигне ли се до въздушни боеве, пилотът е обречен. Слабото звено, особено във време на хипотетични и по-мащабни военни конфликти, трябва да бъде запълнено.

Нуждата от боен самолет за сражения изисква някои по-специфични качества – достатъчно висока скорост за следване плътно на бомбардировачите и маневреност за воденето на битки. Пилотите настоявали и за допълнителни подробности като сериозно въоръжаване.
Точно тук се появява едно специфично предложение от Grumman Aerospase Corporation. Дизайнът на новия боен самолет предлага максимална бързо издигане на пистата и редуцирано въздушно съпротивление по време на полет. Както се очаква след Втората световна война, САЩ и Русия поделят изцяло военното наследство на Германия. За голяма радост на американците, дизайнът на Messerschmitt P1101 е попаднал именно при тях. И по законът на немската педантинка и това ще бъде съвършена технология, която и до днес може да се мери с актуалното авио производство.

AIRCRAFT CARRIERS IN THE PERSIAN GULF

Проектът е взет от Баварските Алпи още през 1945 година. Интересното е, че това е един от първите самолети с динамични крила. При излитане и ниска скорост на полет, същите ще се накланят своите върхове напред, предлагайки бързо отделяне от пистата. При свръхзвукова скорост се наблюдава прибиране, редуцирайки допълнително зоната на въздушно триене. Логично с тези подобрения да се случва следното: по-висока максимална скорост и по-сериозна икономия на гориво. Резултатът от това авио творение е скорост, с която дори модерните самолет като F-35 Joint Strike и F22 Raptor не могат да напредват. Скептицизмът на пилотите също е голям. Повечето не искат да развиват 2.5 пъти по-висока скорост на звука (в километри числото изглежда така: 2,981.7 км/ч). В предишният F-4 това упражнение се описвало като полет с волейболна топка – никой не можел да предскаже коя е логичната посока.

Докато в новия F-14 Tomcat всичко е било в пъти по-предсказуемо. Това може би е и един от най-безумните случаи, в които авиацията отказва създаването на прототип и категорично заявява, че моделът трябва моментално да се пусне в производство. Ако немските инженери не са работили върху тази технология, може би нямаше да имат точно толкова високо доверие. И така през 1972 г. САЩ официално разполага с боен самолет. Самолетът се произвежда до 1991 г. с тотална магическа цифра от 712 самолета.

Може да ви се струва малко, но това е времето, в което технологията е твърде скъпа, при това няма оправдание за производство на толкова много самолети, след като няма възникнали военни конфликти (официални). За сериозните скорости е отговорен General Electric F110-GE-400 двигател с афтърбърнър технология. По изчисления на инженерите (отново потвърдени от немския прототип), самолетът би трябвало да прави полет от близо 2560 километра без презареждане. В боен режим и малко по-сериозно натоварване на двигателите същото разстояние се редуцира до едва 1600 километра, което пак е приемливо.

Sky and F-14 Tomcats Viewed from Cockpit

Инженерите поставят и специално разработен радар AWG-9 X-band pulse doppler. И точно така се използва и първият микропроцесор в боен самолет. Разработената система позволява прихващане на 6 цели едновременно. Забавната част от тази толкова специфична подготовка е фактът, че след падането на СССР през 1991 г. няма нужда от такова количество самолети, а и самият Tomcat не е могъл дори да се изправи в официална битка, ако не броим конфликта в Либия. С времето се оказва, че и цената за поддръжка не е особено разумна. Новото поколение става доста по-добрата опция, която в този случай е F-18 Hornet.

По време на войната в залива, F-14 се оказал морално остарял и трудно можел да направи сериозна разлика между вражески и приятелски самолет. Освен това иракските пилоти знаят легендарните качества на противника и просто не влизали в сражение с тях. С леки технически подобрения все пак стават възможни няколко бомбардировачни мисии в Ирак и Афганистан, но нищо повече. Едва през 2006 г. става ясно, че добре разработения F-14 няма да продължи да бъде част от въоръжението на самолетоносачите, по-евтиният и по-бавен Super Hornet можел да се справи със задачата. Tomcat е бил просто съвършена и скъпа машина, която нямала приложение за нито една бойна мисия.

 
 
Коментарите са изключени