shareit

Древният произход на кльомбатa

| от chronicle.bg |

Всепознат и популярен днес, преди символът „@“ не е бил особено известен – и това е една от причините да бъде избран за ползване в имейлите. Но откъде въобще идва той?

Най-ранният запис на кльомбата се вижда в български превод от 1345 на Манасийска хроника. Текстът представлява кратка история на света до 11 век, а в него @ е използвана като символ за думата „амин“. След този документ символът не се появява никъде (поне за сега не сме открили) в продължение на два века.

Ariza-at-1448

Испански запис на кльомбата от 1448

Изглежда, че независимо от българският превод, прото-@ само с външното кръгче, без вътрешното изписване на „а“, се изобретява в Испания и се ползва в регистриране на корабна пратка с пшеница от Кастилия към Арагон.

През 2000 се открива най-ранният запис на пълната @, използвана в подобна търговска среда. Тя е в писмо на флорентския търговец Франциско Лапи от 4 май 1536. В него Лапи ползва @, за да обозначи мерна единица – 1 амфора с вино, което е равно на около 12.2 литра.

Според професор Джорджо Стабиле от Университета Сепиенца в Рим, който открива писмото, завъртулката на буквата а (от „амфора“) е само един пример за подобна орнаментация на буквите в ръкописите от Флоренция по това време. От това д-р Стабиле предполага, че именно италианските търговци популяризират знака като го вписват във фактурите, които дават на клиенти от цяла Европа.

Дали това е вярно обаче не е напълно ясно. Например, през 16 век в Испания @-та вече е в целия си вид (а не както тази от 1448) и се използва за отбелязване на мерната единица ароба, която е равна на около 11,3 килограма.

От тук @ започва да се използва и със значението „на цена от“ – например, 20 торби брашно @ 1 лев (общо 20 лева). Със символът понякога се обозначава на френската буква à поне от 17 век насам.

Трябва да отбележим, че преди записите от 1345 и 1536 да бъдат открити, смята се (и някои като Oxford English Dictionary все още твърдят), че средновековните монаси са използвали @ вместо латинското ad, което означава „в“, „към“, „от“ и „около“. Идеята зад тази теория е, че „@“ е просто комбинация от буквите a и остарялото изписване на буквата d – ∂, което ще спести известно време и ресурси в епоха, в която всяко копие на всяка книга се е правило на ръка.

Много други съкращения са направени именно поради тази причина – например символът амперсанд (&), който идва от латинското „et“, което разбира се означава „и“. Също така и Х вместо Христос. В този случай Х всъщност е гръцката буква „Чи“, с която се изписва думата Χριστός. Хората, които могат да пишат, започват да използват това съкращение още преди 1000 години.

Vint Cerf AVB

Рей Томлинсън

Всеки случай, @-та служи за различни неща през годините до един съдбовен ден през 1971. Тогава инженерът Рей Томлинсън прави своя версия на програмата SNDMSG. Тя върви на операционна система TENEX и на практика е софтуер, с който един потребител може да изпраща имейли на друг потребител, който използва същия компютър (на други компютри не може).

Това може и да изглежда абсурдно и безсмислено в наши дни, но тогава подобни програми са били изключително полезни. Например, AUTODIN, създадена в началото на 60-те години прави същото и в зенита си изпраща по 30 милиона съобщения на месец. CTSS на MIT, създадена по това време, също поддържа подобна функционалност.

Томлинсън смята, че ще е интересно да подобри SNDMSG така, че да могат да се пращат мейли от един компютър на друг посредством ARPANET. Той казва, че това пипване на програмата „изглеждаше като готина идея. Нямахме за цел да отидем и да създадем имейла. ARPANET също така е решение, което си търси проблема. Мой колега (Джери Бърчфил) предложи да не казвам на шефа ми какво съм направил, защото имейлът не беше в професионалната ми характеристика. Това беше казано на шега, защото всъщност работата ни беше да търсим приложения на ARPANET.“

Докато пише кода, Рей трябва да реши как да се определи това, че един мейл е предназначен за друг компютър в мрежата, а не за същия. Така се спира на @ – символ, който току-що е поставен на клавиатурата, заради използването си в търговията.

Защо обаче се спира именно на него? Като за начало Томлинсън казва „Погледнах клавиатурата и си помислих: Кой от тези знаци мога да ползвам, който няма да бъде сбъркан за част от потребителско име? Ако всеки потребител има @ в юзърнейма си, системата нямаше да работи. Но те нямаха. Имаха запетаи и наклонени черти, и скоби.“

Това свежда избора до няколко символа. Рей казва, че по това време @ се използва (както и ние упоменахме) да обозначава цената на единична бройка от дадена стока (10 броя @ 5 лева). Така че „имаше логика. [@] не се използваше в юзърнеймите и затова нямаше да има обърквания къде свършва юзърнеймът и къде започва името на хоста.“

Така форматът на имейл адреса става юзърнейм@хост, а след въвеждането на DNS сървърите – юзърнейм@хост.домейн. Така се създава първият имейл, поне както го знаем днес.

За този повратен момент, Томлинсън казва: „Първият имейл беше изпратен между две [DEC-10] машини, които бяха буквално една до друга. Единствената физическа връзка, която имат помежду си, освен пода, разбира се, е ARPANET. Изпратих няколко тестови съобщения до себе си от едната машина на другата. Те бях доста забравими и следователно съм ги забравил. Най-вероятно първото съобщение е било QWERTYUIOP (най-горният ред от буквите на клавиатурата) или нещо подобно. Когато се уверих, че програмата работи, изпратих имейл на всички в групата ми, в който им обяснявам как да го правят и те.

Първият имейл, изпратен по мрежата, обяви собственото си съществуване.

 
 
Коментарите са изключени за Древният произход на кльомбатa

Повече информация Виж всички