shareit

Доставянето на пощата със самолет е било една от най-рисковите професии в Америка

| от |

От приблизително 230 мъже, които летят за американските пощи между 1918 и 1927 г., 32 губят живота си при самолетни катастрофи, като 6 почиват само през първата седмица от въвеждането на самолетите като метод за разнасяне на писма.

„[Но] Всички те разбират рисковете на работата, с която се захващат: да рискуват живота си, за да доставят пощата, където трябва“, казва Нанси Поуп, уредник в Националния пощенски музей. „За бизнесът, правителството, банките, хората в Америка пощата беше начинът на комуникация. Това не е света, в който изпращаме пощенска картичка на баба си, просто защото тя не обича да изпраща текстови съобщения.“

От истории на кориците на вестниците из цялата държава до споменаване в списание Мики Маус, както и в настолни игри, новата услуга за въздушна поща веднага завладява главите и вниманието на американската общественост. Виждайки този широко разпространен ентусиазъм, Пощенската служба пуска специална марка по този повод – двукрил самолет Curtiss JN-4 (Джени), нарисуван в синьо, в червена рамка. Когато 100 бройки от нея случайно са отпечатани с обърнат самолет, „Обърнатата Джени“ бързо се превръща в една от най-търсените колекционерски предмети в историята. Днес една-единствена Джени може да донесе се продаде за повече от 500 000 долара.

Всички говорят за въздушна поща и именно пилотите са суперзвездите на този културен феномен от началото на 20 век. „Тези момчета са астронавтите на своето време“, ​​казва Папа. Пощенската служба получава стотици заявления, като много от мъже нямат опит в летенето, но са „нетърпеливи да се научат“.

Всички те искат да станат известни и уважавани, следвайки стъпките на вече популярния Джак Найт, човекът, който спасява въздушната поща.

Par avion air mail

Историята на Найт започва в края на зимата на 1921 г. По това време самолетите на пощенския отдел пътуват от бряг до бряг, но понеже не разполагат с осветени писти за кацане или светлини на самия самолет, полетите могат да доставят поща само през деня. Без усъвършенствани навигационни системи също така пилотите трябва да разчитат на наземни характеристики – планини, реки и железопътни линии – за да се ориентират. Човек, които лети например от Белефонте, Пенсилвания, до Кливланд, например, ще кацне и ще изпрати пощата във влак за една нощ до Чикаго. На следващия ден друг пилот ще отлети с пощата до Айова Сити или Де Мойн, ще я качи на друг влак и така нататък, докато стигне Сан Франциско. Конгресът обаче не се радва особено на тази сложна система като смята целия процес за неефективен и заплашва да спре парите за услугата.

Виждайки, че заветната му въздушна поща може да е в последния си час, Ото Прагер, втори помощник генерален пощенски директор, организира добре рекламирана демонстрация, в която пилоти ще летят ден и нощ, за да транспортират ценния си товар. На 22 февруари 1921 г., на рождения ден на Джордж Вашингтон, два самолета напускат Ню Йорк на запад и два напускат Сан Франциско на изток. Полетите, насочени на запад, са спрени от силен сняг в Кливланд и Чикаго. Един от пилотите на изток се разбива и загива при излитане от Елко, Невада. Това оставя във въздуха само Джак Найт – със счупен нос, натъртвания и сътресение на мозъка, което получава, когато пощенският му самолет се разбива в покрит със сняг връх в планините Ларами на Уайоминг няколко дни по-рано.

Найт трябва да лети само от Северна Плата, Небраска, до Омаха, но когато пристига, снежна буря бушува в Средния запад и следващият пилот го няма никакъв. Остава му избор: спира до тук и приема смъртта на въздушната поща, или лети през нощта, при ужасни климатични условия и виелици, над територия, която никога не е пътувал дори и по светло. Найт избра опасността – а и славата – и в крайна сметка успява да стигне до Айова Сити, където работниците запалват бъчви с бензин, за да очертаят пистата за кацане. Докато зареди гориво и се подготви да продължи на изток, слънцето вече изгрява. Той се приземява в Чикаго пред куп репортери и само заради него скоро Конгресът гласува да продължи финансирането на въздушните пощи.

Parcels loaded on Asiana flight

Найт продължава десетилетия кариера в United Airlines. Американската търговска авиационна индустрия всъщност дължи съществуването си на въздушната поща. През 1925 г. Конгресът упълномощава пощенския отдел да сключи договори за полети с разрастващите се пътнически авиолинии, а до края на 1927 г. цялата въздушна поща се извършва по договор. Едва в средата на 30-те години на миналия век частните авиокомпании – TWA, Pan Am, Delta, Varney (която става по-късно United) и други – могат да привлекат достатъчно пътници, за да компенсират разходите за експлоатация. Тези компании успяват да изкарат първото си десетилетие благодарение на приходите от въздушна поща и бившите пилоти на пощенските служби, които наемат.

Пощенската служба също предлага да предостави на компаниите от гражданската авиация оборудването за студено време, което техните пилоти носят, когато разнасят пощата. Когато един пилот, Еди Алън, чува за това предложение, той пише писмо до стария си шеф с молба за оборудването: „Много бих искал да притежавам тези неща, които използвах при пренасянето на пощата през Скалистите планини по време на службата си във въздушна поща, като лично спомен – израз на признателност за необичайните услуги, защото дадох най-доброто, което имах в себе си, на службата за въздушна поща.

 
 
Коментарите са изключени за Доставянето на пощата със самолет е било една от най-рисковите професии в Америка

Повече информация Виж всички