Багх-накх – металните тигрови лапи на Индия

| от |

Създаването на оръжие става чрез определена етика и обикновено трябва да доставя бърза и безболезнена смърт, поне такава е идеята. Освен това снайперистите са морално задължени да стрелят само в случаите, в които със сигурност могат да убият. Разбира се, трудно е да се обясни нещо подобно на хора, които някога са използвали огнехвъргачка и отровен газ, но ако модерната история е създавала сериозни главоболия и е нарушавала многократно редица конвенции, какво можем да кажем за по-ранните периоди, когато такива са липсвали.

Такъв интересен предмет при самозащита може да се открие в Индия и носи името Багх Накх. В превод – „лапоподобно“. Вдъхновението очевидно е дошло от редицата хищни котки, които имат за цел да нанесат тежки щети върху противника. Един интересен факт е, че това оръжие е разработено, за да се носи под прикритие. Представлява четири шипа, които трябва да приличат на лапата на тигър и се носи на кокалчетата на ръката. Някои банди в Индия дори използвали оръжието с допълнителни средства, добавяйки различни отрови, най-често от змия, за да може при нанасянето на удар да гарантират смъртта чрез натравяне. Четирите остриета на Багх са добре заточени и без проблем могат да режат кожа и мускулна тъкън. Впрочем цялото наименование в превод означава „тигрова лапа“.

Историята не може да даде точен отговор на колко години са тези нокти, но за първи път влизат в употреба при кланове Ражпут. В началото са само племена, но в последствие дори оформят кралство в Индия. В него носят необходимите инструменти за война, включително и тигровата лапа, с която дискретно да разкъсат противника си. Шиваджи Босали използва това оръжие, когато се изправя срещу кхан Афзал. След като двете сили се срещат пред крепостта и се оказва, че армията на Босали няма силите да пробие защитата на крепостта, докато Афзал има достатъчно коне, за да тръгне с кавалерия, но няма копия.

Следователно в тази патова ситуация, двете армии стоят и се гледат през портите, докато най-накрая не идва по-добро предложение. След два месеца под обсада, двете страни предложили лидерите да вземат мечовете си и да се срещнат в честен дуел. Шиваджи слага под дрехите си броня и освен толкова желания меч, носи и въпросните тигрови нокти в лявата си ръка. И до днес в историята двамата владетели се смятат за нечестни, след като всеки от тях е направил първи опит да победи с измама. Персийските преводи споделят, че Афзал е измамникът, докато останалите твърдят, че Шиваджи е използвал скритото си оръже, за да победи. След като кханът пада в следствие на раните си, топ сигнализира победата му, а междувременно скритите войници успяват да влязат в укреплението.

Death_of_Afzal_Khan

Снимка: By Chitrashala Press – http://www.columbia.edu/itc/mealac/pritchett/00routesdata/1600_1699/marathas/pratapgarh/pratapgarh.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18970905

Това е първата историческа победа за металните нокти, но употребата далеч не свършва до тук. Когато британците пристигат в Индия, те забелязват, че един от любимите спортове на махараджите е така наречената naki ka kusti или бой с нокти. Това било основно забавление за зрителите и почитателите на кървави спортове.

Някои гости пишат следното:

„Оръжието се поставя в нешо като дръжка и се затяга с нещо като връв върху дясната ръка. Мъжете обикновено са доста пияни и само за секунди се хвърлят като тигри, нанасяйки множество удари по главата и тялото си. Кожата по челата им обикновено виси на люспи, вратовете и ребрата им са отворени. Много често и двамата участници в боя ще умрат малко по-късно от раните си. Владетелите толкова много се забавляваха, че често имитираха ударите на участниците в този спорт.“

Малко по-напред в историята става ясно, че тигровата лапа е унисекс оръжие и било смъртоносно в нежната женска ръка. По време на бунтовете между мюсюлмани и индийци, където конфликтът е даване на независимост на регионите с ислямско вероизповедание. Индия отказала да уважи това искане и започнали откритите конфликти между двете религии. Съответно ученичките започнали да ходят по груби на училище, но винаги носели със себе си тигрова лапа, за да се разправят с евентуалните интелектуални спорове или да се защитават.

В този съвременен период не са малко мъжете, които са подценили силата на добре заострения метален тигър. Върху една метална дъга се поставят и четирите остриета, а на върха има дупка за палеца. В опитните ръце на човек, който знае как да нанася удари, неутрализирането на врага става за секунди. Да не забравяме, че ако жертвата бъде смъртоносна ранена, отровата по острието или ръждата, защото е имало и много стари употребявани оръжия, причинява достатъчно инфекции. Използва се и до днес в някои региони на Индия, включително и от ловци, които могат да срещнат доста агресивни хищници.

Заглавна снимка: By Worldantiques – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44959490

 
 
Коментарите са изключени за Багх-накх – металните тигрови лапи на Индия

Повече информация Виж всички