shareit

Анатоли Бургов погледна в ускорителя за елементарни частици, за да бъде посрещнат от силата на хиляди слънца

| от |

Спомняте ли си сензацията около създаването на Адронния колайдър в Церн, както и признанието, че с този метод ще се даде възможно най-добър шанс на учените да открият отговори за сътворяването на вселената, откриването на някои от първите елементи и още много други. При откриването на адронния колайдър в Церн, редица учени по света останаха изключително впечатлени от мащаба на самия проект, както и желанието за създаването му. Освен това ще открием, че достъп се предоставя на всеки, който може да обясни какво точно иска да търси с тази технология, а това е още едно разумно решение.

Само една страна не беше чак толкова изненадана от този строеж, впрочем за всички от научния свят, построяването на колайдър или така наречен ускорител на елементарни частици, може да се смята за нещо напълно нормално. Бившият СССР много добре знае това и още по време на Студената война строи около 60 научни града, в които подобна технология се използва, но не за търсенето на отговора относно сътворението на вселената, но за създаването на по-мощно и ефективно оръжие срещу врага. През 1990 г. знаем, че съществуването на прословутия Съветски съюз приключва, а с него и много други дейности. Странно е, но и до днес можем да сме сигурни, че страната с най-много призрачни градове остава Русия. Какво се случва с някои от ускорителите?

Те продължават да работят, поне докато има някаква форма на финансиране или поне, докато същото не бъде изчерпано. Достатъчно е да си спомним, че в този хаос един от съветски космонавт поставя рекорд по полети в космоса, но не защото не иска да се прибере или изпълнява някаква велика мисия, а просто защото Русия не може да плати дълга си, за да използва площадката на Байконур и да прибере странстващия звезден пътешественик. Това обаче не е темата на историята, искаме да обърнем внимание на един друг човек, който най-вероятно и до днес остава с медицинския си картон като чудо. Неговото име е Анатоли Бугорски и той най-добре може да даде представа за движението на протоните и случващото се по време на сблъсък.

Най-често при такъв контакт с особено висока скорост, протоните могат да се превърнат мюони – това е нестабилна субатомна частица, напомняща много на електроните, но с маса около 200 пъти по-висока. Обикновено тезе елементи се откриват в космическата радиация, която може да достигне до земната повърхност. Повечето физици описват сблъсъка на два обекта като сблъсък на две елементарни частици, които обаче могат да направят нещо по-интересно. Във времето, в което Анатоли изучава точно физика, най-вероятно не е подозирал, че ще успее да изпита този процес не просто в лабораторна обстановка, а с тялото си. През 1978 г. ученият става жертва на протонен лъч, който преминава през черепа му и е със стойност от приблизително 200 000 рада.

Запознатите с физиката знаят, че когато говорим за протонен лъч, при сблъсък той може да се повиши и да освободи още повече енергия, като в случая, главата на този изследовател поема директен удар на стойност от 300 000 рада. Обикновено човешкото тяло ще получи смъртоносна доза при 1000 рада, но Бугорски не само успява да издържи на това изпитание, но и до днес е жив. По време на инцидента, ученият е на 36 години и ако беше продал историята си на компании като Marvel, най-вероятно щеше да се превърне в някой измислен супергерой, но в неговия случай се предлага нещо далеч по-добро – бъдеще лечение на някои от най-коварните човешки болести. Нека започнем от самото начало.

Анатоли работи в института по Високоенергийна Физика в Протвино и неговата работа е да проверява различни елементи на ускорителя, които в процеса на работа могат да спрат да работят правилно. Неговото задължение е да калибрира повечето техника, за да дава възможно най-точните резултати. Бурговски трябва да провери отново машината след провеждането на тест, като заявява на техниците да приключат своя тест. Самата лаборатория се заключва херметически, защото повечето протони трябва да се движат в пълен вакуум. Когато все още не са се разбили, помещението трябва да остане празно, защото самите протони нямат много дълъг живот. Нещо повече, когато помещението не е стерилно, обикновено свети червена лампа, която забранява влизането. В деня на поредните тестове, физиците правят опити с много по-малко напрежение и точно по тази причина някой колега решава да не заключва вратата, защото няма толкова смисъл.

Освен това лампата, която показва наличието на протони в стаята, но практически свети отвън, не работи. Достигнал до вратата, ученият се изненадва, че е отворена и има много съмнения дали изобщо да влиза или не – грешното решение ще го промени за цял живот. Веднъж след като започва да разглежда обектите, с най-голямата си глупост поглежда между пространството, където лъчите трябва да преминават през ускорителната тръба и забелязва една светкавица, огромна и мощна, както той самият ще я опише: „Светеща със силата на хиляди слънца.“. Какво е усещането? Никакво, човекът не е изпитал абсолютно никаква болка. За съжаление не можем да потвърдим версията – едва ли някой разполага с ускорител за елементарни частици у дома и Бугорски е единственият известен човек до този момент, който е преживял нещо подобно. Макар и изплашен, физикът се прибира у дома и отказва да споделя на колегите си какво се е случило.

Вечерта не е особено приятна, а на сутринта лицето му е подуто и неознаваемо. Имайте предвид, че всичко това се случва във време, в което СССР още не е преживял ядрената катастрофа в Чернобил. Въпреки това ще открием, че години по-късно редица инженери и пострадали от Припят ще бъдат докарани в Московската болница, която се занимава с лъчеви заболявания. Преди това никой не подозира, че такава съществува изобщо. Бугорски е изпратен там, но с една много специална мисия – лекарите да могат да наблюдават как точно ще умре. Не е една от най-красивите диагнози, които човек може да получи, но все пак и това е наука.

Лъчетерапия с протонен лъч за унищожаването на мозъчни тумори

В следващите няколко дни, докато е на легло,  физикът започва да показва откъде точно е минал лъчът – задната част на главата му е с отлепена кожа – хирургически точна при това, докато лявата ноздра започва да се разтапя. Става ясно, че малка част от мозъка е била засегната, но докато външните рани се виждат, многократно се правят снимки, за да се види какво се случва във вътрешната част на главата. В рамките на две години, нервите на лицето на лявата страна се парализират. Бугорски не умира, противно на очакванията и дори известно време може да се смята за нормално функциониращ човек, като дори продължава да се занимава с наука. Интересното в този случай е, че през последните години се вижда какво точно се случва с него – той е като двулик човек.

Едната страна на лицето му е замръзнала с около 19 години, докато другата старае напълно нормално, както се очаква. Само половината от челото му се сбръчква. Какво се случва, когато един човек спира да функционира нормално, но все пак трябва да се движи сред хора? Тук идва голямата изненада, руснаците имат забрана да говорят за този случай и крият няколко десетилетия случая. Анатоли е в опасност, ако реши да сподели какво се е случило с него и 2 пъти в годината ходи в клиниката за лъчеви болести, за да бъде изследван и лекуван, като в неговото крило открива и много други учени, които са попаднали под грешките на тази история. За съжаление животът му остава в доста сериозна тайна, но пък пострадалите споделят как са се озовали в тази болница, до която много малко хора имат достъп.

Докато руската версия на филма „Чернобил“ разказва, че повечето пострадали били лекувани в Швейцария, истината е, че всички пострадали се озовават в Москва. В последните години този пациент съобщава за все по-често засилващи се епилептични пристъпи, като едва в последните години е признато, че Анатоли е инвалид и трябва да бъде освободен от всички медицински такси. Известна информация за него е, че е предложил да се предаде на западната медицина като човек за експерименти и изследвания. Единственият проблем е, че до този момент няма спонсор, който да го премести от научното градче.

Като един от малкото хора, преживели подобен работен инцидент, той самият е повече от ценен кадър, който да позволи на науката да търси нови отговори. А и днес е логично, че подобни експерименти влизат в остър спор с етиката. Съдбата на такива научни градове и до днес е без някакъв видим напредък, там се ражда необходимото оръжие за Студената война и до голяма част, все още не е използвано, което е добрата новина, но всички такива територии остават скрити от картата и никога не се разкриват, едва след падането на СССР става ясно какво наистина се е правило там.

Повечето учени получавали възможно най-високият стандарт на живот, което е била и добра компенсация за прикритието им и заличаването им от картата. Техният край идва, когато образователната програма на СССР пада с около 90%. До 1993 г. повечето градове дори не могат да си позволят електричеството, с което да провеждат своите експерименти и половината от тях са замразени.

Оцеляват единствено военните градчета, които макар и да остават без работа, могат бързо да открият ново звено, в което да се пренасочат, междувременно научните работници са оставени на произвола и за тях шансът е да се ориентират в някаква друга индустрия, ако успеят. Интересно е, че много от учените успяват да избягат на запад, за да открият работата като професори или поне това е официалната версия.

Положителната страна на този не толкова търсен експеримент е, че по-късно медицината ще се опитва да унищожава мозъчни тумори с помощта на протонни лъчи, но с много по-ниска плътност за разлика от тези, които удрят учения.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Анатоли Бургов погледна в ускорителя за елементарни частици, за да бъде посрещнат от силата на хиляди слънца

Повече информация Виж всички