shareit

Аеродром 5 – самолетът, който за малко да изпревари Братята Райт

| от |

Корабът плава в плитчините на река Потомак от подветрената страна на остров Чопавамсик, точно до Куантико, Вирджиния. На пръв поглед може да се сбърка с плаващ дом – с изключение на голямото скеле, което стърчи от горната част на надстройката.

Още по-необичайно в онзи спокоен пролетен ден, преди 125 години, е това, което виси на страховитата рамка – дълъг почти 4 метра апарат от дърво и метални тръби, който има два комплекта дълги покрити с коприна крила отпред и отзад. С тегло около 11 килограма, апаратът включва и малък парен двигател и две перки с покритие от плат.

Този ден, 6 май 1896 г., ще стане исторически, когато апарата – летяща машина, известна като Аеродром № 5 – се стартира и след това се изстреля от катапулт с пружина. Аеродромът излита и пътува в продължение на 90 секунди около 1006 метра в спирална траектория без усилие и след това леко каца в реката.

Третият секретар на института Смитсониън, Самюел Пиърпонт Лангли, астроном, който също обича да изобретява разни неща, е на борда на лодката. Неговото крилато изобретение току-що беше правило първия успешен полет в света на непилотираните, задвижвани от двигатели, по-тежки от въздуха летателни съдове със значителни размери.

Този ден с Ленгли е и неговият приятел Александър Греъм Бел, изобретателят на телефона, който гледа изумен. По-късно Бел пише за това, как Аеродром № 5, който понастоящем се съхранява в колекциите на Националния музей на въздуха и космоса на Смитсониън във Вашингтон, се движи със „забележителна стабилност“, докато е във въздуха. Думите на Бел описват историческия момент така:

… и впоследствие се люлее наоколо в големи извивки с диаметър може би 90 метра и непрекъснато се изкачва, докато парата му се изчерпа, в рамките на около минута и половина, и на височина, която според мен е между 25 – 30 метра във въздуха, колелата престанаха да се въртят и машината, лишена от помощта на витлата си, за мое учудване не падна, а се спусна толкова меко и нежно, че докосна водата без ни най-малък удар и всъщност беше веднага готова за ново изпитание.

Светът с право си спомня, че през 1903 г. братята Райт постигат човешки полет при Кити Хоук в Северна Каролина. „Аеродром 5 на Лангли не беше практичен и не беше някакъв работещ прототип за нито една истинска летяща машина“, казва Питър Якаб, старши уредник в музея. Но до голяма степен забравеният непилотиран полет, който се провежда 7 години преди Кити Хоук наистина премества моторизирания полет от чертожната дъска в реалност.

Samuel Pierpont Langley

Лангли

Лангли е известен физик, който основава Смитсонската астрофизична обсерватория, която днес се намира в Кеймбридж, Масачузетс. Той построява телескоп и записва точните движения на извънземни тела, за да създаде точен времеви стандарт, включително часови зони. Известна като системата за време Алегени, тази разработка установява правилното време, което се изпраща два пъти дневно по телеграфни проводници и позволява на влаковете да се движат по график – значителен проблем в дните преди стандартизираното отчитане на времето.

„Истинските постижения на Лангли в научните изследвания са в астрономията“, казва Якаб. „Той е свършил много значителна работа в областта на слънчевите петна и слънчевите изследвания.“

Лангли също има и нестихващо любопитство към авиацията. Той е погълнат от възможността хората да летят, след като посещава лекция по темата през 1886 г. и започва да експериментира с различни модели. Интересът му, докато служи като секретар на Смитсониън – нещо като неофициален главен учен на Съединените щати по това време – подтиква и други да разследват допълнително новата област на аеронавтиката.

World Time Zones Map

Стандартизираните часови зони, които ползваме и до днес

„Тогава все още е период, в който хората не смятат, че полетът е възможен“, казва Якаб. „Ако през 90-те години на 19 век бяхте млад човек, който обмисля инженерна кариера, полетът не е точно областта, в която бихте отишли. Тя не е вземана на сериозно от много хора. Фактът, че някой като Лангли започва да изучава полета, вдухва доверие в областта.“

Лангли постига известен успех с малки модели самолети и провежда аеродинамични изследвания с голям апарат, който сам проектира. Той увеличава размера на своите прототипи и започва да разработва малки двигатели, които да ги задвижват. Първите му опити за непилотиран полет с двигател, в известна степен очаквано, се провалят. След като Аеродром 5 завършва двата си успешни полета, Ленгли започва да се хвали, че ще бъде първият, осъществил полет с човек в самолета. Шест месеца по-късно той повтаря успеха си с по-нов подобрен Аеродром 6.

Дизайнът му обаче по своята същност е погрешен, уви. Докато бе направил известни стъпки в разбирането за повдигане, тяга и плъзгане, той не успява да разбере, че моделите му, уголемени да включват човек и по-голям двигател, са конструктивно и аеродинамично несъстоятелни и не са способни за полет.

Langley Aerodrome 01

„Лангли има тази фундаментално погрешна представа за връзката между аеродинамиката и мощността“, казва Якаб. „Той създава Закона на Ленгли, който в общи линии казва, че колкото по-бързо летиш, толкова по-малко плъзгане има. Той вярва, че колкото по-бързо ще се движите, толкова по-малко енергия ви трябва. Колкото и странно да ни звучи това днес, така изглежда му сочат неговите данни.“

Секретарят на Смитсониън също не осъзнава, че се нуждае от по-добра система за управление за пилота, която да насочва самолета по време на полет. Опашката се движи само вертикално, което осигурява минимален наклон, докато кормилото е разположено в центъра на фюзелажа, което предлага малък аеродинамичен ефект. Лангли също така изчислява грешно стресовите фактори при изграждането на много по-голям самолет.

„Той не разбра, че полетните натоварвания върху конструкцията се увеличават доста повече, когато увеличавате размера на летателния съд“, казва Якаб. „За да построи самолет в пълен размер, Ленгли просто мащабира по-малките модели. Ако се опитате да използвате същия конструктивен дизайн за нещо четири пъти по-голямо, той няма да издържи – и точно това се случва.“

Лангли започва да създава по-големи прототипи в подготовка за тестови полети. Министерството на войната на САЩ прояви интерес и му предоставя 50 000 долара безвъзмездни средства за финансиране на проекта. Лангли намира и младия учен Чарлз М. Манли, който е повече от склонен да управлява самолета в събитие, което двамата се надяват да бъде първият човешки полет.

На 7 октомври 1903 г. пълномащабният самолет, наречен Големият аеродром, е натоварен на плавателния съд на река Потомак, недалеч от днешното въздушно съоръжение на морската пехота Куантико, и е готов за излитане. С репортери и фотографи наоколо, се дава знак за начало на Големият аеродром – след което той бързо се срива и падна във водата. Втори опит на 8 декември дава същия резултат. По-малко от 10 дни по-късно братята Райт влязат в историята – с Орвил в самолета, докато Уилбър засилва Райт Флайър в първия му полет.

 
 
Коментарите са изключени