shareit

Ада Лъвлейс – жената, която написва първата компютърна програма още през 1842

| от |

Лъвлейс е единствената законна дъщеря на лорд Байрон. Тя обаче няма спомен за него, тъй като той напуска Англия, докато тя е още съвсем малка, и умира, когато тя е на 9 години.

Първоначално Лъвлейс учи математика – нещо, което е силно нетипично за жените от тази епоха – защото с математиката майка й се опитва да прогони всякакво безумие, което момичето може да е наследило по линия на баща си. Ада показа талант в смятането и науката, а един от нейните преподавателите й, известният математик и логик Огъстъс дьо Морган, отбелязва, че с този афинитет към математиката някой ден може да стане „оригинален математически изследовател може би с първокласна известност.“

Byron 1813 by Phillips

Джордж Байрон

И така, как Ада става първият компютърен програмист в света при условие, че все още няма компютри?

Има много различни начини да направим компютър – стига само машината, било то и съвсем проста, да работи по начин подобен на съвременните компютри, които са „цялостни по Тюринг“. Класът машини, известен като „Цялостни по Тюринг“, са такива, които могат да дадат резултат от някакво изчисление.

Чарлз Бабидж, (1791–1871), британски математик, философ и изобретател, създал сметачна машина – истински предшественик на компютъра

Оказва се, че вече има такава машина – проект на Чарлз Бабидж още през 19 век. Неговата цел е да създаде машина, която може да прави различни математически изчисления (правилни всеки път). Най-ранните „компютри“ на Бабидж, които той е проектирал, обаче не са „цялостни по Тюринг“. В допълнение към това, компютрите му не работят на електричество, а са изцяло механични – някои от тях вървят на пара, докато други трябва да бъдат ръчно навивани.

BabbageDifferenceEngine

Един от проектите на Бабидж, построена от сина му след като той умира –  аналитичната машина #1

Първата „аналитична машина“ на Чарлз, както той я нарича, е съставена от над 25 000 части и тежи около 15 тона. В построяването й обаче той стига само до средата. След това той разработва втора аналитична машина, която е подобрение на първата и може да върне математически резултати до 31 цифри. Тя също не е завършена, въпреки че плановете й са готови и днес е доказано, че работят.

Ada Byron daguerreotype by Antoine Claudet 1843 or 1850 - cropped

Огъста Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон

И така, къде Ада Лъвлейс се вписва в тази картинка? След като не успява да построи и втората машина, главно поради проблеми с финансирането, Бабидж започва да проектира трета много по-сложна от първите две – „аналитичния двигател“. Този аналитичният двигател, за разлика от предните машини, може да бъде програмиран с помощта на перфокарти, много подобно на това как са били програмирани ранните компютри (има някои сведения, които сочат, че именно Ада е тази, която му предлага този метод). Това позволява да се направи една програма с перфокартите веднъж и след това да се използва отново и отново, без да се налага всеки път ръчно да прави всичко отново и отново.

Opening George III museum

Част от аналитичния двигател, вляво от центъра, 1843

Тази машина също може автоматично да използва резултатите от предишни изчисления за бъдещи изчисления. Така че можете просто да заредите програма, да завъртите зъбните колела и да оставите машината да работи, докато ви върне всички резултати от изпълнението на програмата. Този и други аспекти на архитектурата на двигателя го прави изненадващо подобен като механизъм на начина, по който работят съвременните компютри.

Подобно на ранните му машини, които са изключително напреднали за времето си, и тази е просто проектирана и никога не е построена. Ако я беше построил, тя щеше да е първата машина в историята, която е цялостна по Тюринг. По отношение на възможностите й, приемайки, че има безкрайна памет, неговата машина е в състояние да направи всяко изчисление, което би могъл да направи и един съвременен компютър.

Ада Лъвлейс, която Бабидж нарича „Чародейката на числата“, е впечатлена от дизайна на Аналитичния му двигател и между 1842 и 1843 г. превежда статия на италианския математик Луиджи Менабреа, която го описва. След това тя допълна статията със собствени бележки върху двигателя като тези бележки в крайна сметка стават по-дълги от самата статия. В тях тя включва първата в света компютърна програма, която машината ще използва за изчисляване на поредица от числа на Бернули. Програмата й всъщност се оказва, че е абсолютно правилна и би работила по предназначение, ако Аналитичният двигател някога е бил изграден.

Ада умира само на 9 години след писането на тази програма, на съвсем млада възраст от 36 години на 27 ноември 1852 г. от рак на матката и кръвопускане от лекарите й.

 
 
Коментарите са изключени