shareit

Защо Мануел Фанджио беше отвлечен по заповед на Фидел Кастро

| от |

Куба е изключителна локация, която до днес може да се смята за изгубена във времето. Благодарение на липсващия капитализъм и влиянието на великите сили, островът се е превърнал в една от най-пленяващите туристически дестинации. Днес мераклиите могат да посетят страната и да се насладят на дивата ѝ красота, но преди около 70 години, туристите не са били особено добре посрещани.

Причината се крие в няколко имена, единият е Хуленсио Батиста –  бивш президенти на Куба, а другият е много по-познат – Фидел Кастро. През далечната 1958 г. Батиста се опитва да открие правилната формула за задържането на нормалното, макар и постоянно да се говори за корупция, революция, бунтове и всякакви други проблеми. В Хавана се говори дори за развиването на бизнес и офисите никнат един след друг.

Надеждата на президента е да привлече не само туристи, но и хора, които да помогнат за изграждането и развитието на една по-модерна страна. А що се отнася до столицата, тя е подготвена да стане следващия латино Лас Вегас и Батиста е готов да хвърли много пари за тази цел. Намирайки се в центъра между два континента, лидерът възнамерява да намери достатъчно инвеститори, но по модела на Монако, първо се постарал да покани представителите на Формула 1. Първото Гран При на острова се провежда  през 1957 г. в Хавана и след като самият град не разполага с перфектната инфраструктура, пистата представлявала една доста драматична гонка по градските улици. И най-важното, мнозина си закупили билети, а и идеята се харесала на мнозина.

gettyimages-827616322-594x594

Същата година Хуан Мануел Фанджио не само грабва победата, но и сърцата на феновете, най-вече със своя значително по-благ характер. Впрочем до този момент Фанджио е величие, чийто рекроди са подобрени единствено и само от Люис Хамилтън и Михаел Шумахер. За хаванската публика, Фанджио и до днес е най-добър – просто не са виждали много други пилоти след него. През 1958 г. аудиторията се подготвя да посрещне отново най-бързите пилоти на света. С пристигането на отборите, всеки вижда една по-различна страна, а и няма как да не бъде, след като Кастро вече е успял да набере скорост и вълненията могат да се отчетат и по скалата на Рихтер.

Фанджио пристига с една единствена задача, да защити титлата си и да се наложи като шампион на Куба, докато Стърлинг Мос възнамерява да охлади страстите. Самото състезание не е включено в официалния формат, но пилотите го харесват, публиката е доволна и гостите са настанени в луксозния и красив хотел Линкълн в Централна Хавана, където всичко е повече от приказка. А и за едно състезание, което ще се отплати в диви и буйни вечери, състезателите са готови не само да посетят острова, но и да останат по-дълго. Някои пристигат дори седмица по-рано. Една вечер след пристигането си, Фанджио влиза в хотела и се отправя към ресторанта, когато е посрещнат от непознат човек с кожено яке показва своето оръжие и го принуждава тихо да тръгне след него.

Пилотът изпълнява изненадан и чува, че срещу него е човек от 26-то юлската революция. Мануел се качва в автомобила на похитителя и след това изчезва в неизвестна посока. Мотивите не са изненада за никого, с отвличането на едно от най-големите имена в моторния спорт, революционерите се опитват да спечелят вниманието на световната публика. Показването на тяхната кауза е може би най-добрия начин да получат и малко повече подкрепа. В този момент Батиста е хванат на тясно и трябва да вземе решение, дали да приеме изискванията на похитителите и да спре състезанието или да продължи всичко по план и да остави полицията да преследва похитителите.

gettyimages-545918227-594x594

Междувременно Стърлинг Мос получава защитата на полицията и охраната в хотела е повече от впечатляваща, дори е забранено на гостите да влизат и да искат автографи. Малко по-късно той ще признае, че е била много неспокойна вечер. Когато Фанджио се връща, разказва как е дочул, че партизаните искали да вземат и Мос, но именно той ги помолил да го оставят, защото е на меден месец със съпругата си. Това разбира се е лъжа, но кубинците няма как да го знаят. Това, което мнозина обаче не знаят е, че Фанджио изкарва много приятно своето отвличане. Хранен е с пържоли на корем, може да спи като цар, никой не го закача, дори самите „терористи“ искат да им разказва за пилотирането на бързи коли, слушат историята на живота му и още много други такива дейности.

Мануел има само фенове и може да си почине, а това е лукс, който не се случва често. Още от самото начало, неговите похитители споделят, че изобщо не е в опасност и не трябва да се притеснява за здравето си. Малко след като е освободен, той признава, че разбира каузата на революционерите и няма никакво намерение да взима страна, той е аржентинец и няма да се намесва в техните дела. В деня на състезанието, кубинският президент заявява, че не само няма намерение да преговаря с терористи, но и ще позволи състезанието да се проведе, при това пред публика от 150 000 души.

Маурисио Тринтинат се качва в Maserati-то на Фанджио и състезанието започва. По това време на Мануел е предложено радио, за да слуша коментара, но не е в настроение и отказва. Дори е предложено да получи извинение лично от Фидел Кастро и обещание, че следващият път, когато революцията вече се случи, Фанджио ще има правото да се състезава и ще може да победи. Единственият проблем е, че само още едно такова ще има в програмата, преди да бъдат прекратени завинаги. Самото състезание също не е толкова очарователно, колкото се иска на публиката. След 5-тата обиколка Мос и Мастен Грегъри започват да изпитват затруднения и да усещат, че пътя е твърде хлъзгав. Организаторите започват да подозират още един саботаж, докато не се оказва, че Porsche-то на Роберто Майерс не е започнало да пуска масло по пътя. На следващата обиколка идват и по-големите проблеми.

gettyimages-166717039-594x594

Армандо Гарсия Сифуентенс губи контрол над свеото Ferrari и се забива с болида си в група зрители извън пистата. Около 30 човека са ранени и 7 умират на място. Другият пилот на Porsche – Улф Нориден спира на пистата и се опитва да помогне на пострадалите. Телата били разхвърляни навсякъде и отделени човешки части можели да бъдат забелязани близо до болида. Победител в това състезание е Стърлинг Мос, който обаче така и не разбира, че е имала много тежка катастрофа, докато стигне до мястото, пистата е разчистена. До днес мнозина твърдят, че Мос не се е съобразил с червения флаг и е успял да изпревари Мастен Грегъри именно в зона, в която това е било забранено. Въпреки това Стърлинг взима точно това, което е искал – победата. Що се отнася до Фанджио, той е предаден малко след състезанието на Аржентинското посолство в Куба. Междувременно целият свят вече съобщава за революцията на Кастро.

Батиста изпада в немилост и продължава да трупа негативи за безхаберието и липсата на каквато и да било охрана. Кубинският пилот, който губи контрол и убива 7 души е осъден за убийство, присъдата е издадена, докато е в болницата и лекарите се опитват да го спасят. До днес в кубинската полиция ще откриете, че отвличането се смята за извършено от неизвестен извършител. Фидел успява да хвърли цяла Куба в пламъци, но са необходими още 2 години, преди да успее да възстанови състезателната практика в Куба.

Отново ще бъдат поканени онези познати пилоти, и тогава Стърлинг ще успее да спечели, но пистата отново показва сериозни проблеми, този път със смъртта на Еторе Чимери, който разбива своето Ferrari в мантинела и лети около 45 метра към пропастта. За съжаление лекарите не успяват да му помогнат. Една година по-късно, състезанието вече не се провежда. Според новият режим, състезанията с лъскави машини, се смятат като буржоазни и влизат в противоречия с управлението.

 
 
Коментарите са изключени