shareit

Великата Бейб Дидриксън: Тексаската фурията, която биеше във всеки спорт

| от |

Когато Бейб Дидриксън решава да се пробва за Олимпийските игри през 1932 г., тя се класира за огромната цифра от 5 състезания. Жените по това време обаче имат право да се състезават само в 3, но Дикинсън разбива и в трите.

Пред очите на възхитените зрители, тя печели медали в състезания по бягане с препятствия, висок скок и хвърляне на копие. Не само това, тя поставя два световни рекорда и става единственият спортист – в историята – който печели медали и в трите категории.

За нея това е само началото, защото Бейб е решена да стане „най-великият спортист, живял някога“. И скоро щеше да завладее спортния свят отвъд олимпийската арена.

Но първо – как Милдред Ела Дидриксън стана „Бейб“

Родена през 1911 г. в Порт Артър, Тексас, Милдред Ела Дидриксън показва талант в спорта още от рано. Като девойка тя печели прякора си „Бейб“, след като прави пет хоумръна в една игра; така възхитените й приятели я сравняват с бейзболната суперзвезда Бейб Рут.

По това време момичетата не спортуват, но Дидриксън знае къде е нейната страст — и нейните умения. Когато е на 12 или 13 години, тя започва да мечтае да стане „най-великия спортист в света“.

След време преминава от блясъка на бейзболното игрище към баскетболното, където също доминира. Нейното майсторство толкова впечатлява компанията Employers Casualty в Далас, че те я наемат като секретарка – за да може да играе за баскетболния им отбор, Golden Cyclones. Дидриксън извежда отбора до победа в националния шампионат на Аматьорския атлетически съюз (AAU, ААС) през 1931 г., а извън сезона започва да бяга на писта. Това я отвежда до олимпийските квалификации през 1932 г.

На първенството на ААС през 1932 г. в Еванстън, Илинойс, което определя отбора на САЩ, Бейб Дидриксън отбеляза 30 точки сама (отборът на второ място с 22 атлети печели само 22 точки).

Тя също така поставя 4 световни рекорда, печели 5 от 8-те си състезания и си запазва място на Олимпийските игри през 1932 г.

Тя е наистина добра. И го знае. Според Дон Ван Ната-младши, който е написал биография на Дидриксън, наречена „Wonder Girl: The Magnificent Sporting Life of Babe Didrikson Zaharias“, „Тя ще се появи на състезанието и ще каже, знаете ли кой ще бъде на второ място днес, Бейб е тук!“

С олимпийския си билет в ръка Бейб Дидриксън скоро стъпва със същата самоувереност и на световната сцена.

Jean Shiley 1932

Джийн Шайли

Бейб Дидриксън на Олимпийските игри

Въпреки че Бейб се класира за 5 състезания, жените могат да се състезават в максимум 3 и тя избира хвърлянето на копие, 80 метра с препятствия и висок скок. И доминира във всяко от тях.

На 31 юли Дидриксън печели златото при хвърляне на копие с хвърляне на 43,69 метра. Няколко дни по-късно отново печели златото – и постави световен рекорд от 11,8 секунди – на 80 метра с препятствия.

Тя почти печели злато в последното си състезание, скока на височина. Тя и Джийн Шайли се изравняват, но съдиите отсъждат – погрешно – че стилът на скачане на Дидриксън нарушава правилата.

Въпреки че Дидриксън получава среброто, тя напуска Олимпийските игри като звезда. Оттогава никой не е печелил медали в хвърлянето на копие, бягането с препятствия и високия скок. Възхитеният спортен писател Пол Галико я обявява за „най-талантливият спортист, мъж или жена, появявал се някога в нашата страна“. „Успехите й звучат невъзможно, докато не я видите в действие“, съгласен е Грантланд Райс, друг спортен писател. „Най-безупречното съчетание от мускулна хармония и пълна умствена и физическа координация, които светът на спорта някога е виждал.“ Според The New York Times: „Неправдоподобно“ е прилагателното, което най-добре подхожда на Бейб.“

Но не всички отзиви са положителни. Някои наричат Дидриксон „мускулеста мъжкарана“ (оригиналното непреводимо нарицателно „muscle moll“ е доста по-обидно). Джо Уилямс от New York Telegraph дори се присмива: „Би било много по-добре, ако тя и подобните й си останат вкъщи, да се разкрасят и да чакат телефонът да звънне.“

Бейб Дидриксън не обръща внимание на недоброжелателите си и преминава към следващото предизвикателство. След като доминира на Олимпийските игри, Дидриксън започва да гледа към света на голфа.

George and Babe Zaharias

От олимпийски медалист до шампион по голф

След кратка водевилна кариера, в която се представя като „най-великата спортистка в света“, Бейб Дидриксън се насочва към голфа. И както всеки друг спорт, до който се е докосва, тя бързо започва да доминира на терена.

През 1935 г. печели Тексаския турнинр за жени аматьори, което кара Голф асоциацията на САЩ да се оплаче, че „за най-добрия интерес на играта“ е олимпийски атлет изобщо да не се счита за аматьор.

Решението им се оказва съдбоносно за Бейб – принудена да играе с професионалистите, тя срещна бореца Джордж Захариас на Лос Анджелис Оупън през 1938 г. и до края на годината се омъжва за него.

Междувременно продължава да върви пътя си към върха. „Тя най-вероятно е сестрата на Супермен“, прошепва зрител, който гледа как Дидриксън печели шампионата за аматьори на Великобритания за жени. До края на голф кариерата си тя има общо 55 победи в различни турнири и три в Откритото първенство на САЩ за жени. Тя също, заедно със съпруга си и други, е съосновател на Дамската професионална голф асоциация през 1949 г.

Но тъмни облаци са на хоризонта за Бейб Дидриксън. Дори когато печели шампионските си титли по голф, тя започна да се бори с нелечим рак на дебелото черво.

Babe Zaharias Park IMG 1064

Удивителното наследство на Бейб Дидриксон Захариас

През 1953 г. Бейб научава, че има рак. В стандартния си стил тя след това печели Откритото първенство на САЩ за жени през следващата година. Но не може да спре развитието на болестта.

На 27 септември 1956 г. всестранно развитата спортистка умира в Галвестън, Тексас. Тя е само на 45 години.

Тя е нещо повече, казва Галико, от талантлив атлет. „Много е изписано за естествената способност на Бейб Дидриксън за спорт, както и за нейния състезателен дух и неукротима воля за победа. Но не е казано достатъчно за търпението и силата на характера, изразени в желанието й да тренира безкрайно, и увереността й, че може да достигне върха и да остане там.“

Приживе тя става „Жена на годината“ от Асошиейтед прес шест пъти и „Жена атлет на полу-века“ през 1950 г. През 1999 г., повече от 40 години след смъртта й, отново Асошиейтед прес също я обявява за най-великата спортистка на 20 век.

 
 
Коментарите са изключени за Великата Бейб Дидриксън: Тексаската фурията, която биеше във всеки спорт

Повече информация Виж всички