shareit

Тенис войната между половете, в която никой не спечели

| от |

Битката на половете е един приятен рекламен трик за спортните фенове. Поради особените разлики между двата пола е повече от невъзможно да говорим дори за равен старт. Благодарение на най-различни кампании, както и идеята да се интегрират транссексуални атлети в определена дисциплина, ставаме свидетели на нещо по-страшно – огромна пропаст между атлетите. Спортът винаги се е стремял към постигането на съвършенство, към превръщането на тялото в инструмент за победа.

Истината е, че щом започнем да сравняваме половете и да се борим за излъчването на по-добър от двата или колкото предпочитате да има, тогава всички губят. Въпреки това е повече от нормално да се организират такива събития, които по-често подчертават разликите, отколкото приликите. Битката между половете се е провеждала най-често на тенис корта и доставя разнообразни противоречия. Първата документирана среща се случва между Маргарет Корт и Боби Ригс. Представителят на силния пол е може би един от най-добрите тенис играчи през 40-те години на миналия век. Пенсионира се през 1951 г. и става част от уважаваните промоутъри на спорта.

Основен проблем за Боби е фактът, че често говори по адрес на нежната страна на спорта и на възраст от 55 години е сигурен, че все още може да победи топ дамите в класацията. Маргарет Ригс решава да отговори на това предизвикателство и през 1973 г. се хвърля ръкавицата. Дамата е само на 30 години, в разцвета на силите си и всяка година генерира милиони в банковата си сметка. В деня на мача се събират 5000 фена. Телевизия CBS излъчва срещата. Боби излиза на корта с цветя – в САЩ на 13 май се празнува деня на майката – атлетът очевидно е решил да покаже класа. С мощни и бързи удари, бившият тенисист успява да спечели бърза победа с резултат от (6-2, 6-1) и с това да получи място на корицата на Sports Illustrated и списание Time. Това дава старта на една интересна кампания, която може да спечели вниманието на публиката.

gettyimages-514885880-594x594

Боби Ригс е не само лош победител, той е и човек, който не може да постави граници на поведението си. Малко след разгромяването на Маргарет започва подигравките и с останалите дами на корта. Изведнъж се появява и заглавието „Битката на половете“. Следващата ръкавица е хвърлена на Били Джийн Кинг. Дамата може да приеме предизвикателството и да се бори за наградата от 100 000 долара (около 576 000 долара днес) за един мач. Двубоят се гледа в Тексас, Хюстън. Организаторите се стараят да направят истинско шоу за побликата и 29-годишната претендентка излиза на корта като Клеопатра, облечена в екстравагантна рокля, носена от 4-ма здрави мъже, преоблечени като роби.

Боби също не изостава по шоуменство и излиза на корта в рикша, теглена от модели. На седалката до него има близалка „Sugar Daddy“, докато неговата колежка е подготвила плюшена играчка „Прасчо“ – символът на мъжкия шовенизъм. Боби печели още повече вниманието на феминистките, след като е получил 50 000 долара (около 288 000 днес), за да носи жътла тениска, на която пише Sugar Daddy. Пенсионерът се е постарал да направи и много залози на себе си. Всеки човек има лимит и Боби е принуден да открие своя във въпросната вечер. Една от причините за загубата с 6-4, 6-3, 6-3 е фактът, че Били Кинг играе много по-разумно от своята колежка.

gettyimages-515109316-594x594

Вместо да се опитва да доминира със сила, дамата предпочита да стои и само да връща агресивните удари, оставяйки сърдитото старче да се измори и да се победи сам. Точно това пък дава храна и на критиците. Мнозина твърдят, че красотата на играта е изгубена, Били не е играла нито технично, нито се е опитвала да създава положения. Нещо повече, голяма част от медиите не харесват Кинг, защото тя самата успява да издейства промяна на коментаторите. Крамър е изгонен, защото не вярвал в женския тенис. След края на срещата Панчо Сегура заявява, че Ригс е едва на 3-то място сред най-добрите тенис играчи и предлага на Били да премерят сили.

Дамата отказва. Срещата между Ригс и Кинг се оказва една от най-гледаните в САЩ като пред екрана американските зрители са около 50 милиона, докато в целия свят са приблизително 90 милиона. След срещата започват да излизат и други легенди и истории. Мнозина смятат, че Боби Ригс е продал мача на различни нелегални букмейкъри с условите да бъдат опростени дълговете му. Междувременно Били вижда тази среща като възможност да докаже, че дамите не са за подценяване. Пред публиката споделя:

„Смятах, че ще върна дамски тенис с 50 години назад, ако не спечеля срещата. Щях да разруша класацията и самочувствието на колежките.“

gettyimages-544380234-594x594

След тази изява се превръща в един от посланицте за спортно равенство между половете. Мнозина най-вероятно подозират, че с това ще приключи цялото фиаско, но веднъж щом спонсорите забелязват интереса е въпрос на време да започнат да наливат още средства. 19-години по-късно идва време за втора среща. Бойното поле е в двора на Ceasers Palase в Невада, а в сражението ще участват Джими Конърс и Мартина Навратилова. Представителят на силния пол е на 40 г., докато дамата е на 35 г. Навратилова се оказва дама с характер, която отказва предложението на Джон Макенро – не бил особено престижен за срещата. Джими се оказва най-добрият избор.

Организаторите мислят хибридни правила, с които да засилят още повече интереса на публиката. Двамата получават по 650 000 долара за участие и още 500 000 долара за победа. С доста силен първи сет и смазващ втори Джими печели. Резултатът е 7-5, 6-2. Навратилова прави 8 двойни фала и 36 грешки. Конърс също играе под огромно напрежение и се подозира, че най-вероятно е поставил залог, да победи с минимум 4:1. Според неговата собствена книга, която излиза години по-късно, залогът е бил срещу Навратилова, която не трябва да вземе повече от 8 гейма за целия мач. За тази смелост прибира още един милион долара. Това далеч не е краят и шансът за Мартина Навратилова идва със завръщането на един стар познайник – Боби Ригс.

gettyimages-610721338-594x594

През 1985 г. 67-годишният атлет заявява, че е готов да играе по двойки, избирайки за партньор Витас Герулайтис. Поканата е отправена към Навратилова и Пам Шривър. Мартина приема предизвикателството, особено след като със своята партньорка са съвършени, а и победата ще дойде лесно, особено след като срещу тях излиза тенесист от топ 20 на класацията и 67-годишен пенсионер с голяма уста. Битката се провежда в Атлантик сити. Критиците знаят, че Боби има голяма уста, но само тя е пощадена от времето. Освен все повече болки в тялото, бившият играч е почти глух и с лошо зрение. Като техничен играч и без никакви сили за тежки сервизи, дамите очакват да играят само срещу един мъж.

 

gettyimages-74634679-594x594

Илюзиите наистина са разбити, двете дами отвяват конкуренцията с 6-3, 6-2, 6-4. Мнозина обаче не са в еуфория, все пак Боби Ригс е на възраст, която не е равна дори на сбора на двете опонентки срещу него. Мнозина не виждат особено предизвикателство, но пък признават смелостта на ветерена на корта. Минават близо 13 години, преди да се стигне до следващото хвърляне на ръкавица и този път жените ще привлекат вниманието. През 1998 г. на Australia Open две млади и бързо изгряващи звезди от тениса излизат с едно от най-гръмките изказвания:

„Можем да победим всеки мъж в световния ранг от позиция 200 нагоре!“

Прословутите думи са на сестрите Уилямс, които в този момент се наслаждават на победи и се радват на публиката. Не е ясно защо са определили точно това число, но най-вероятно са очаквали, че в Австралия няма да има нито един представител, който да се съгласи. Може би са подозирали, че никой няма да ги чуе или да обърне внимание на изказването им. И тук идва ролята на  Карстън Браш. Немският тенисист е олицетворение на всичко, което един човек не трябва да прави, когато се занимава с професионален спорт. Най-голямото му постижение е едва 38 място, което достига през 1994 г. След това започва бавното и сигурно отдаване на пороците.

gettyimages-1213031810-594x594

Някои спортни журналисти описват режима му като истинско безумие. Браш пуши по кутия цигари на ден и не е особено щастлив, ако не изпие една-две бири и по-често може да бъде открит по нощните клубове, отколкото на тренировка. Като човек на предизвикателствата, той бързо решава да се разправи с тийнейджърките. През 1998 г. е на 30 години, докато неговите опонентки са съответно на 16 и 17 години. Немският атлет, който в този момент се класира на 203-то място може да се похвали и с особена подготовка за неофициалната среща и битка между половете. Цяла сутрин е играл голф с приятели, след това е пил бира и в следобедните часове идва отпочинал и подготвен за сражение.

Избират тихо и спокойно място за предизвикателства. Корт номер 17 в Мелбърн Парк. Браш дори не загрява правилно, по всичко личи, че не се опитва да изненада много своите опоненти, но противно на лежерното си преживяване, бързо успява да грабне първите 5 гейма. Серина от друга страна все още стои на нула. Докато опонентката осъзнава, че е поискала много повече, отколкото може да преглътне, нейната сестра идва от пресконференция, след като губи на 4-финал от Линдзи Девънпорт. Докато се настани, за да гледа срещата, нейната сестра вече е изгубила мача – 6-1. Браш разказва, че разликата между мъже и жени е доста голяма.

Жените често насочват топката си в ъглите, което при дамска среща би означавало победа, но Карстън се справя и бързо връща всеки тежък удар. Винъс Уилямс губи с резултат 6-2. И тримата заявяват, че никой не е приемал играта особено сериозно и всичко това е по-скоро забавление, отколкото доказателство за излъчването на по-силен пол. Малко след загубата, двете сестри свалят летватата и заявяват, че могат да победят всеки мъж, който е от ранг 350 нагоре. Впрочем малко по-късно на French Open, Винъс заявява на Браш, че онова в Австралия никога не се е случвало. Очевидно се е случило, но това е друга тема.

Необходими са много години, преди да има признание от Серина, че не може да се справи с мъжката аудитория, защото е значително по-силна от нея. Вместо това получава възможност да се превърне в борец за женските права, но за зла беда насочва гнева си срещу своя колежка – Наоми Осака. Новак Джокович също участва в такъв мач през 2013 г. и има една единствена цел – да забавлява публиката. Неговата опонентка Ли На започва всеки гейм с 30-0, а Новак в един момент дава на едно от момчетата за топки да играе срещу дамата.

Победата остава за Ли На, която печели с 3-2. Анди Мъри хвърли ръкавицата на Серина през 2013 г. и в туитър заявява, че е готов да играе за удоволствие. Серина е отдавна заземена и поне признава, че дори и да загуби, може да се забавлява. Срещата не се случва, но и дамата вече много добре разбира, че разлика между половете съществува, нищо повече от това. Не трябва да забравяме, че в дисциплини като плуването ще открием, че жените са класи по-добри от мъжете, но отново трябва да зададем и по-важния въпрос: кой печели от войната между половете? Букмейкъри, хората, които държат телевизионните права и много други.

 
 
Коментарите са изключени