shareit

Тъмната, алчна история на играта Monopoly

| от chronicle.bg |

През 1933, в пика на Голямата депресия, Чарлз Дароу създава изключително популярната настолна Monopoly, която го прави богат привидно за един ден – еманация на Американската мечта. Той обаче никога не успява да напълно и точно да обясни как я е измислил… Основно защото не я създава той.

Monopoly е отроче на феминистката и ляв активист Елизабет Маги. Нейната цел е да направи игра, която изтъква определени икономически концепции и тяхния, според Маги, негативен характер.

Lizzie_Magie

Елизабет Маги

Елизабет е дъщеря на вестникаря и изтъкнат противник на смъртното наказание Джеймс Маги. Тя е възпитана да поставя всичко, което произлиза от правителството и властта. Още когато е малка, баща й й показва различни прогресивни и антикапиталистически материали, в това число и „Progress and Poverty“ на Хенри Джордж от 1879. Именно тази книга е вдъхновението за създаването на Monopoly.

Книгата предлага имотен данък, който да замести всички други данъци, да преразпредели материалните облаги, да ограничи бедността и да премахне монополите. 

Около началото на 20 век настолните игри набират сила, защото автоматизацията стимулира растежа на средната класа, а работният ден става 8 часа – това прави дома основен център за забавление. Елизабет знае това и решава да използва именно настолна игра, за да предаде идеите на Хенри Джордж. Така през 1897 се появява The Landlord’s Game – първообраза на Monopoly.

Въпреки че не е точно играта, която играем днес, между двете има поразителни прилики. Фокусът на Маги обаче е в посланието, което предава, а не в пазарния потенциал на продукта й. „Играта е практическа демонстрация на сегашната тенденция на заграбване на земя и всичките резултати и последствия от нея“, пише тя в списание през 1902. „Играта спокойно можеше да се нарича „Игра на живота“, защото съдържа всички елементи на успеха и провала в истинския свят.“ The Landlord’s Game също така представлява и не особено прикрито обвинение към индустриалци като Джон Рокфелер.

Играта не изкарва никакви пари на пазара, но това не е и целта. Тя става популярна основно сред либерните интелектуалци. Някои професори, като Скот Ниъринг, първо в Университета в Пенсилвания, а по-късно в Университета в Толедо, я използват по време на занятията си, за да илюстрират някои финансови и бизнес концепции.

В обсега на едно десетилетие излизат много различни версии на играта с най-различни нови или модифицирани правила и имена – едно от тях дори е Auction Monopoly. Хората често променяли и имената на имотите, за да са в тон с локацията им. Някои от тях се опитват и да патентоват своята версия и да я представят на пазара – както например прави Дан Лайман със своята „Finance“, но не успява, защото адвокатът му намира патента на Маги. Затова Лайман просто продава своята версия на дъската.

След като патентът й изтича, Елизабет прави нов патент на обновена версия на играта, която позволява при определени условия наемите да се завишават. 

Charlie_Darrow

Чарлз Дароу

Някъде около 1932 Чарлз Дароу и съпругата му Естър са поканени на вечеря в дома на Чарлз Тод, бизнесмен от Филаделфия и квакер (квакерите са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството). Там играят квакерска версия на The Landlord’s Game.

Тод по-късно казва: „Първите хора, на които показахме играта, след като научихме за нея, бяха Дароу и Естер… Беше изцяло нова за тях. Никога не бяха виждали такова нещо и бяха много заинтересовани… Дароу ме попита дали мога да му напиша правилата, аз го направих и му ги дадох – той поиска няколко копия от тях.“

Това, което ще последва, е чиста кражба. 

Както пише в „The Monopolists: Obsession, Fury, and the Scandal Behind the World’s Favorite Board Game“ на Мари Пайлън, Дароу има сериозни финансови проблеми заради Депресията. Затова взима леко различаващата се версия на играта от квакерите, кръщава я със сравнително често използваното име Monopoly и ръчно изработва копия, които продава като свое творение.

Под въпрос е доколко и дали въобще Дароу влага нещо от себе си в играта. Той копира толкова близо всичко от Тод, че дори не поправя правописната му грешка в „Marvin Gardens“, което правилно се изписва като „Marven Gardens“.

Малката му търговийка бързо се развива дотолкова, че трябва да мисли как да се развива. Същевременно редица компании отказват да купят правата за „неговата“ игра. Все пак Дароу успява да я постави на рафтовете на магазина за детски играчки FAO Schwarz и след като изкарва успешна Коледа откъм продажби, Робърт Бартън (зетят на Джордж Паркър) от Parker Brothers решава да купи правата в опит да спаси западащата си компания. Той плаща $7000 (около $125 000 днес) за играта плюс част от продажбите, както и помага на Дароу да я патентова. За година Monopoly, която дава на американците възможност да се почувстват като индустриални магнати за няколко часа по време на Голямата депресия, продава 2 милиона копия.

Защо обаче Parker Brothers не затъват в дела заради плагиатството на играта? Да не би Маги просто никога да не разбира за нея преди смъртта си, подобно на случая, в който Lego „взима назаем“ строителните блокчета от Kiddicraft без последствия? Не точно. 

Малко след като като закупуват играта, от Parker Brothers разбират, че Дароу не е бил напълно честен с тях. С негова помощ те стигат до The Landlord’s Game. В резултат на това договорът им се променя като Parker Brothers получават права да разпространяват играта по целия свят.

По това време патентът на Маги от 1904 вече е изтекъл. Този от 1924 обаче не е. Затова компанията го купува за някакви си няколко стотин долара. След това те произвеждат играта и й изпращат копие, за което се твърди, че я екзалтира максимално – тя дори им пише писмо, в което твърди, че откакто пратката им се е озовала на входната й врата, „в сърцето ми звучи песен“. (Parker Brothers купуват правата и на други версии на играта, включително на вече споменатата Finance на Дан Лайман, за да се застраховат още повече)

В крайна сметка обаче Маги научава за Monopoly и песента в сърцето й секва. Тя не се интересува толкова от това, че хората печелят милиони на неин гръб, а от това, че не е призната за създател на играта. Затова и се обръща към медиите. Обвиненията и оплакванията й обаче са до голяма степен игнорирани, а Бартън дори нарича Landlord’s Game „на практика безполезна“ за компанията му.

Parker Brothers все пак обаче успяват да я накарат да замълчи като се съгласяват да публикуват други две нейни игри – Bargain Day и King’s Men – нито една от които не им върши особена работа. Те произвеждат за кратко и Landlord’s Game, но не инвестират много в нея, не я рекламират и така тя скоро изчезва от магазините.

През 1948 Елизабет Маги почива и истинската история за Monopoly за малко не умира с нея. Това обаче се променя през 1973, когато Parker Brothers се забъркват в легална битка с професор Ралф Анспач заради неговата игра Anti-Monopoly. Тогава адвокатите на професора намират патентите на Маги. Така истинската историята бавно се разкрила пред света.

 
 
Коментарите са изключени