shareit

Спортни хроники: Той беше Черната перла на футбола още преди Пеле и Еузебио, но умря бездомен и разорен

| от |

Той е първата Черна перла на футбола. Далеч преди Пеле и Еузебио да бъдат наречени така от признателните запалянковци. Уругваецът Хосе Андраде е едно от големите явления на играта през първата половина на миналия век, а кариерата му процъфтява през 20-те години. Тогава той помага на „урусите“ на три пъти да завоюват първенството на Южна Америка и се превръща в национален герой. Но въпреки славата, която печели с играта си, след като се отказва от футбола, Андраде си отива от този свят забравен от всички. Само на 56.

Освен Черната перла, Хосе Леандро Андраде е наричан още Черното чудо и Футболния музикант.

Андраде, зад бара

Роден е на 1 октомври 1901 г. в град Салто, а за семейството му не се знае много. Известно е, че майка му е аржентинка, а според легендата, баща му, който е бразилски емигрант, е бил на 98, когато е Андраде е проплакал на бял свят. Твърди се още, че се е занимавал с африкански магии.

Хосе е отгледан от леля си, която настоява да се занимава с музика, и той започва да се учи да свири на барабани и цигулка. Участва на карнавали срещу дребни суми, с които подпомага домакинството, и припечелва още като вестникар и като лъска обувки на улицата.

Въпреки че в онези години расовата дискриминация е широкоразпространена в по-голямата част от Южна Америка, Уругвай е сред спокойните пристани за тъмнокожите. Андраде посещава училище с белите си връстници и играе футбол с тях. Талантът му не остава незабелязан и вярва, че набиращият все по-голяма и по-голяма популярност спорт ще му помогне да се измъкне от бедността. И такава възможност наистина се отваря. През 1921 г. Хосе е селектиран в Бела Виста – клуб от Монтевидео, който се подвизава в трета дивизия.

Въпреки че е използван предимно като дефанзивен халф и защитник, в 71 мача за две години Андраде вкарва 7 гола и записва и немалко асистенции. Откроява се на терена със своята техника и необикновен стил, който наподобява танц с топката. Оттам идва и единият от прякорите му – Футболния музикант.

Повиквателната за националния отбор не закъснява и през 1923 г. е включен в състава на „урусите“ за шампионата на континента. Най-удивителното е, че по това време той продължава да е футболист на нискоразредния Бела Виста.

Уругвай вдига титлата след победи над Парагвай, Аржентина и Бразилия, а най-ярките звезди на тима са Педро Петроне и Хосе Андраде.

Това е първата му стъпка към световната слава, а втората прави на олимпиадата в Париж през 1924-та. Националите на Уругвай са един от четирите неевропейски отбора, на които е дадена възможност да се състезават във френската столица, а „небесносините“ се възползват максимално от този шанс. В първия кръг е разгромено Кралството на сърби, хървати и словенци със 7:0. След това идва ред на САЩ (3:0), на Франция на четвъртфиналите (5:1), на Холандия на полуфиналите (2:1) и на Швейцария на финала (3:0).

Уругвайците, чийто футболен талант до този момент е непознат за повечето от съперниците им печелят безапелационно олимпийското злато, а Андраде е избран за най-добър играч на турнира и става първият тъмнокож спортист, който получава подобно признание. Затова моментът е толкова значим за световния спорт. „В Европа тъмнокожите футболисти все още не са толкова добре познати, а Хосе успя впечатли всички със своите способности и танци на терена. Изглеждаше екзотично в най-добрия смисъл на думата“, пишат местните вестници.

В родината си Хосе се превръща в абсолютен герой и кумир, особено на тъмнокожите си съотечественици.

Оказва се обаче, че младият футболист не е готов за слава.

Сбъднал е мечтата си да печели добри пари и да се измъкне от нищетата, но ги харчи за алкохол и проститутки и се събира със съмнителни компании. След няколко месеца на разгулен живот кариерата му е поставена на карта, след като се разболява от сифилис. Успява обаче да се вземе в ръце и провежда успешен курс на лечение, след което се завръща на терена. Възвръща и предишната си форма и отново е повикан в националния тим за южноамериканското първенство.

На него историята се повтаря и „урусите“ печелят титлата, като по пътя громят Чили (5:0) и Парагвай (3:1). Последният мач – срещу Аржентина – завършва при нулево равенство и „небесносините“ ликуват. Андраде отново е един от героите за Уругвай.

През 1925 г. Хосе сменя клуба си и преминава от Бела Виста в гранда Национал. През същата година „урусите“ не участват на континенталния шампионат и той се отдава изцяло на новия си отбор. Бързо става фаворит на феновете, но не е любимец на новите си съотборници. Обвиняват го, че е твърде надут и арогантен.

Завръщането на „небесносините“ в шампионата на Южна Америка е през 1926 г. Андраде отново е в отбора, въпреки че малко преди старта страда от остра инфекция. Този път домакин на турнира е чилийската столица Сантяго, но смяната на локацията не се отразява на уругвайците. Те побеждават домакините с 3:1, след което се справят с 2:0 с Аржентина и пишат шестици на Боливия и Парагвай – съответно 6:0 и 6:1. Хосе вдига третата си Копа, а следващата му цел е да дублира и олимпийската титла. Игрите се провеждат в Амстердам, а всички в Европа отлично помнят Черната перла.

„Небесносините“ отново газят всичко по пътя си и побеждават Холандия, Германия и Италия, а на финала разплакват старите си познайници от Аржентина. Андраде блести и е избран сред тримата най-добри играчи на олимпийския футболен турнир.

Триумфът му обаче е помрачен от тежка травма, която изисква продължително лечение и рехабилитация. Контузията поставя под въпрос участието му на Мондиал 1930 г., но с големи усилия успява да се възстанови за първото в историята световно първенство.

Уругвай попада в група „С“ с Румъния и Перу и печели и двата мача (1:0 и 4:0). На полуфиналите са разбити югославяните с 6:1, а на финала по традиция жертвата се казва Аржентина (4:2). Това се оказва и прощалният мач на Андраде за „урусите“.

На клубно ниво доиграва сезона в Насионал, след което отива във врага Пенярол. Здравословното му състояние е влошено и не е в състояние да играе във всеки мач, но въпреки това записва стотина участия за клуба. Следва кратък и неособено успешен период в Аржентина, след което се завръща в родния Бела Виста и през 1937-а окачва обувките на пирона.

След като завършва кариерата си, Андраде изчезва от радарите, въпреки че има предложения да се пробва като журналист и анализатор. Опитват се и да му организират бенефис, за да може със спечелените пари да поддържа здравето си. Хосе обаче предпочита да се скрие от света.

За първи път се появява отново публично чак през 1950 г., когато пристига на световното първенство в Бразилия като почетен гост. От предишния Хосе обаче няма и следа. Превърнал се е в развалина. Андраде вижда как неговият племенник Виктор Родригес вдига титлата от мондиала с останалите си уругвайски съотборници, след което отново изчезва.

През 1956 г. германският журналист Фриц Хак решава да тръгне по следите на легендарния бивш спортист. Но намира окаян алкохолик, който живее в мазе и е сляп с едното око (вероянто заради сифилиса). Бившият играч тотално е загубил разсъдъка си и дори не може да си спомни откъде са медалите, които е прибрал в овехтяла кутия за обувки.

Хосе Андраде умира забравен от всички през октомври 1957 г. в приют за бездомни в Монтевидео, а най-вероятната причина за смъртта му е туберкулоза.

Историята обаче винаги ще помни първата Черна перла на играта и вълшебния му танц с топката.

„Ако живееше днес, вероятно щеше да е редом до Лионел Меси и Кристиано Роналдо“, сигурни са уругвайците. И нямат съмнения, че трите победи в първенството на Южна Америка и двете олимпийски титли нямаше да бъдат спечелени без съпровода на Футболния музикант.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Той беше Черната перла на футбола още преди Пеле и Еузебио, но умря бездомен и разорен

Повече информация Виж всички