shareit

Спортни хроники: Шон Конъри – червеният дявол на Манчестър Юнайтед

| от Chronicle |

Той е любимият Джеймс Бонд на поколения, но можеше и да играе за великия Юнайтед на Мат Бъзби
Шон Конъри е първият и вероятно най-разпознаваемият Джеймс Бонд. Шотландецът е любимец на поколения почитатели на киното. Но малцина подозират, че почтия целият му живот е свързан със спорта.

Той е играл футбол, занимавал се е с културизъм, а и до днес обикаля игрищата за голф. И друго нещо не се променя – продължава да подкрепя Манчестър Юнайтед.
А даже можеше и да направи кариера като футболист на „червените дяволи“
През далечната 1953-та Юнайтед е един от многото тимове в Англия, който обаче бавно започва да набира скорост с изключително талантлив млад състав.

Мениджърът Мат Бъзби събира младоците и се готви да сглоби голям тим.
В Шотландия си харесва един 23-годишен полуаматьор, който играе през уикендите, тренира понякога, а през останалото време посещава уроци по музика, актьорско майсторство и конкурси за модели.
Той е бивш инструктор по физическа подготовка в армията, където се записва още на 18.
Точно така. Казва се Шон Конъри.

Юнайтед му предлага 2,5 лири на седмица, за да подпише професионален договор.
„Решихме в семейството ми, че един футболист има кариера до към 30-годишен, аз вече съм на 23 и така се обричам бързо да приключа с това, което обичам да правя“, обяснява Конъри десетилетия по-късно.

Великият актьор изиграва роли в серия филми за Джеймс Бонд и още куп класики. Легенда.
А колко по-различно можеше да е, ако се бе присъединил към Юнайтед…?
Пет години по-късно Бебетата на Бъзби – най-талантливият отбор по онова време, вече сглобен, загиват в катастрофа на летището в Мюнхен.

Шон Конъри можеше да е сред тях. А можеше и да е оцелял, да стане част от великото поколение на Бест, Лоу и Чарлтън.
И до днес той подкрепя Селтик, но голямата му слабост си остава Юнайтед.
Актьорът има трудно детство. Ражда се в бедно семейство в покрайнините на Единбург. Родителите му едва изкарват за прехрана и го взимат със себе си на работа още когато е на шест. Детето расте в мизерия, но две неща му дават надежда: момичетата и футболът.

„Бях си загубил ума по играта. Постоянно ритах на асфалта пред нас. Нямаше врати, но си рисувах такива с тебешир на стената.“

Наясно с увлечението на Шон по спорта, родителите му го изпращат в единственото училище в Единбург, в което се тренира футбол (останалите предпочитат ръгби). През 1942-ра обаче школото на Конъри е затворено заради войната, а той е мобилизиран във флота.

Военната му служба продължава само две години, тъй като е отзован заради язва.
Във военноморските сили тренира усилено и се завръща в родината здрав като скала. Фигурата му е наистина впечатляваща и е нает като модел от Единбургския колеж по изкуствата.

Новото му поприще обаче му е скучно и не се задържа дълго. Все пак винаги е мечтал за спортна кариера.
Така през 1953 г. се записва за участие в конкурса „Мистър Вселена“ и дори се представя доста успешно, заемайки трето място в дивизията на дебютантите. На състезанието обаче вижда отблизо как изглеждат истинските професионалисти и разбира, че не може да се сравнява с тях. Особено впечатлен е от американските състезатели.

Депресиран и сломен, Конъри решава да се пробва в театъра. Мисли си, че ще е атрактивен за публиката заради габаритите си, но нещата не тръгват гладко. Режисьорите изобщо не са впечатлени от осанката му и е отхвърлен на няколко интервюта за работа. „Не ни трябват напомпани културисти“, обръща се към него шефът на Единбургския театър.
Шон обаче не се отказва и най-накрая го спохожда късметът. На прослушване за мюзикъла „South Pacific“ журито е толкова впечатлено от мускулатурата му, че измисля допълнителен тест за него.

„Извикаха една актриса и ме накараха да я вдигна, а аз я понесох като сламена кукла. Засмяха се и ми казаха да я подхвърля.Предполагам, че съм я хвърлил доста високо, защото всички вкупом ахнаха. Но важното е, че ме взеха“, спомня си звездата.

В средата на 50-те Шон Конъри преживява един от най-добрите периоди от живота си. По това време играе и на сцената, и на стадиона (за младежкия отбор на Бонириг Роуз и футболния отбор на театъра). Забавлява се максимално и е много щастлив.
Във футбола нещата дори се оказват по-добри за него, отколкото в театъра.

През 1952-ра е поканен на проби в професионалния Ийст Файв, а няколко месеца по-късно пристига и предложението на живота му – от английския Манчестър Юнайтед.

Водени от Мат Бъзби, „дяволите“ стават шампиони, а през лятото треньорът иска да освежи отбора с младоци и започва обиколки из Великобритания. В мача, който гледат скаутите на Юнайтед, Шон Конъри е неудържим по левия фланг. Освен че „носи“ съперниците си на гърба, дава и две асистенции, и успява да впечатли Бъзби. След мача мениджърът му предлага договор със заплата от 25 паунда седмично.

Преразказана, историята на Шон Конъри звучи като приказка, но през 50-те години на миналия век това е стандартна ситуация и топ клубовете често си намират играчи сред полупрофесионалисти и дори аматьорите.
Младият футболист е обсебен от предложението на английския клуб, но след няколко дни душевни терзания, решава да го отхвърли.

„Отказът ми окончателно наклони звездите към идеята да стана актьор. Оказа се едно от най-умните решения в живота ми“, радва се Конъри.

В момента звездата прекарва старините си на Бахамските острови в очакване на 90-годишния си юбилей в края на август. И с умиление си спомня за изминалите десетилетия – за футбола, момичетата, предложението на Манчестър Юнайтед, Джеймс Бонд и всички пъстри спомени от един неповторим живот. И както казват на Острова: Long live Sir Thomas Sean Connery!

Заглавна снимка: By Rob Mieremet – Nationaal Archief, Nummer toegang 2.24.01.05 Bestanddeelnummer 927-7001, CC BY-SA 3.0 nl, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44312571

 
 
Коментарите са изключени