shareit

Спортни хроники: Русия ангел от Лацио, който бе убит заради шега

| от |

През есента на 1987-а в „Курва норд“ на „Стадио Олимпико“ за първи път се появява знамето Irriducibili, за да оповести на света на ултрасите, че се е родила групировка, която в продължение на повече от три десетилетия налага стандартите по италианските стадиони. Повечето от момчетата са потомствени лациали на по 20-25 години и помнят първата титла на любимия си Лацио. През сезон 1973/74, водени от треньора Томазо Маестрели, „орлите“ изпреварват Ювентус с две точки в крайното класиране и вдигат Скудетото.

Лациалите от началото на 70-те са сплав от непримирими бойци и импровизатори, сред които се открояват голмайсторът Джорджо Киналия, капитанът Джузепе Уилсън, Марио Фрусталупи, Ренцо Гарласкели и, разбира се, Лучано Ре Чекони. Наричан Русия ангел, той е неуморим дефанзивен полузащитник, който пленява тифозите със своята всеотдайност, бързина и разбиране на играта. В съблекалнята пък е любимец на съотборниците си заради неповторимото си чувство за хумор.
И най-тежките тренировки и лагери преминават като песен с образ като Ре Чекони, който в името на всеобщата забава, е готов на всякакви щуротии.

Но след пет години на „Олимпико“ и в момента, в който си мисли, че ще падне най-голяма веселба, Русия ангел пада жертва на дръзкия си хумор. На 28!

RE CECCONI

Роден в околностите на Милано през 1948-а, Ре Чекони е от фермерско семейство. Като юноша играе в Про Патриа, като в родния си клуб прави и дебюта си при мъжете преди да навърши 18. През 1969-а отива във Фоджа, с който три години по-късно печели промоция в елита и е привлечен от Лацио. Трансферът е по настояване на Маестрели, с когото работят заедно във Фоджа и който е назначен за нов наставник на римляните. Още в първия им сезон в столицата „орлите“ завършват трети – само на точка от втория, Милан, и на две зад шампиона Ювентус. Лацио до края е в битката за Скудетото, но в последния кръг отстъпва на Наполи с 0:1 като гост и изпуска титлата.

През следващия шампионат лациалите са още по-амбицирани, а е моторът на отбора. Полузащитникът се бори за всяка педя терен, а Киналия бележи гол след гол и през пролетта на 1974-та Лацио триумфира със златото. 

Невероятният триумф превръща играчите на Маестрели в огромни знаменитости. Но времената са смутни, а някои от звездите на „орлите“ имат своите тайни извън футбола. Няколко човека от лациалите са членове на крайнодесни организации и идват въоръжени дори на тренировка. Постепенно съблекалнята се разцепва на лагери и въпреки че Ре Чекони е един от тарторите и обединителните фигури, не е в състояние да сплоти отбора.

Развалената атмосфера в Лацио обаче не разваля постоянно приповдигнатото му настроение и като палав хлапак продължава да измисля глупост след глупост. За да се стигне до фаталната…

Вечерта на 18 януари 1977-а. Лучано е със съотборника си Пиетро Гедин и още един техен приятел. Комбинацията Ре Чекони-Гедин по принцип е гаранция за неприятности и случката от мразовитата януарска вечер не прави изключение. Тримата се запътват към бижутерски магазин, който е собственост на Бруно Табакини. Карат спътника си да влезе пръв, а те остават зад него. Когато приятелят им отваря вратата и влиза, двамата лациали нахълтват зад него с викове: „Горе ръцете! Това е обир!“, скрили главите си под своите якета.

Намерението им е шегата да е от тези, за които да се пише по вестниците, но сметката им излиза крива. Само няколко седмици по-рано магазинът на Табакини е обран от римска банда и този път търговецът е подготвен. Докато футболистите се усетят, вади пушка и я насочва към тях. Гедин реагира бързо и вдига ръцете си, но Ре Чекони прави още няколко крачки напред. Собственикът, който живее в параноя заради сполетялото го наскоро нещастие, стреля от близко разстояние в гърдите на звездата. Пристига линейка, която го откарва към най-близката болница, но по-малко от половин час след инцидента, халфът е вече мъртъв. „Шега е, шега е…“, шептял Лучано в последните си минути живот.

Табакини е арестуван за няколко дни, но не му повдигат обвинение, тъй като разследващите органи са категорични, че е действал при самозащита.

Едва навършил 28, футболистът оставя жена и две малки деца, а на погребението му се стичат хиляди. Ако питате по-старите лациали, сред множеството е имало и много почитатели на Рома, но това не променя факта, че Русия ангел угасва по нелеп и безумен начин.

Гедин играе още 8 сезона след трагедията, след което става треньор. Наскоро навърши 67 и вече няма нищо общо с жизнерадостния млад мъж от 70-те на миналия век. И е от тези, които се усмихват рядко, защото малцина знаят по-добре от него, че животът не е шега работа.

От фаталния инцидент изминаха повече от 43 години. Русият ангел отдавна си тръгна от този свят. Легендарната групировка Irriducibili също вече я няма. Но „Курва норд“ никога не ще ги забрави.

 
 
Коментарите са изключени