shareit

Спортни хроники: Похищението на Кастро-Кини и една различна футболна история

| от Chronicle.bg |

Енрике Кастро-Кини си тръгнал от „Камп Ноу“ и отишъл до вкъщи, за да програмира видеото да запише репортажите от късните мачове. Върнал се в колата си и се отправил към летището. Датата е 1 март 1981 г., а Кини, който тъкмо бил отбелязал поредните си два гола за Барселона, отивал да посрещне съпругата и децата си, които се прибирали от Астурия.

Легендата почина на 68 от инфаркт през 2018-а – само дни преди годишнината от случката, която до голяма степен обяснява защо толкова го обичаха, освен очевидното – гениален футболист и голмайстор.
Домът му е на десетина минути от летището и Кини знае, че има предостатъчно време, за да стигне до него. Той обаче така и не посреща съпругата си Мария и децата.

Причината? Футболистът е отвлечен.

Има две версии – едната, че е бил похитен пред дома си, а другата – на бензиностанция. Но това не е от особено значение.
Трима въоръжени мъже му слагат качулка и го вкарват в микробус.
Мария чака на аерогарата и след известно време проумява, че се е случило нещо. Подава сигнал в полицията, звъни в болниците в Барселона, както и на хора от клуба, след което попълва документите за обявяване за издирване.

Похитителите откарват Кини в Сарагоса и го държат в малко подзмемно скривалище.
Отвличането му продължава 25 дни, а първият сигнал от престъпниците е на 4 март. Един от тях се свързва с клуба по телефона и се представя за член на терористична групировка. Неговите искания са за откуп в размер на 100 милиона песети (1.2 милиона долара).

Николау Касаус, вицепрезидентът на Барса, пътува до Женева за операцията, като с него има полицаи под прикритие и местни спецченгета.

На 18 март на летището в Париж, докато чака полет за Женева, е заловен Виктор Мануел Диас Естебан, безработен елтехник, който пътува от Сарагоса за Швейцария през френската столица.
Той разкрива всичко – къде точно е Кини и какво се е случило.
Седмица по-късно се провежда спасителната акция, при която в къща в Сарагоса под ламарини на пода е открито скривалище, а в него е футболистът.

Когато полицай разбива вратата, вижда един от похитителите да пържи яйца на газов котлон. Уплашен до смърт от насоченото към него оръжие, той плахо посочва към пода.
Ченгето вдига капака и вижда брадясалия и мръсен Кини, който е изпаднал в паника, незнаейки какво се случва. „Кини, аз съм полицай. Тук съм, за да те спася“, казва полицаят.

Оказва се, че похитителите не са никакви терористи, а още по-малко – закоравели престъпници.
Просто отдавна са без работа в рецесията, обзела Испания, и са търсили начин да изкарат пари.
Кини се застъпва за тях, опитвайки да обясни, че са се държали с него безупречно и не е бил лишаван от нищо, което е поискал.
По време на процеса дори заявяват, че едва са намирали пари, за да хранят звездата. „Та той е спортист, за Бога! Трябва да яде. Да бяхте отвлекли Кришна“, ядосва се съпругата на Кини – Мария.

Похитителите са осъдени на 10 години затвор и обезщетение в размер на 5 милиона песети, което да платят на Кини. Но футболистът не иска парите и така и не ги получава.
Той подчертава пред съда, че хората са добри и са се държали изключително човешки с него, просто са били в безизходица и отчаяние от липсата на работа и доходи.

„Прощавам им“, казва Вълшебника.

Заговаря се, че звездата е развил Стокхолмски синдром – при него отвлеченият се привързва към похитителите си след известно време с тях.
Може и така да е било, което по никакъв начин не променя факта, че Енрике Кастро беше не само голям футболист, но и голям човек.

 
 
Коментарите са изключени