shareit

Спортни хроники: Първият чужд треньор в руския футбол – загуби с 0:9, оргии и много пиене

| от Chronicle.bg |

Във футбола бивша Югославия е нещо като Бразилия. Не, не бързайте да се смеете. Без пет световни титли, Пеле, Гаринча, Зико, Сократес и Роналдо, но пък разхвърляла свои хиляди кадри из всички точки на планетата. Няма кътче на Земята, на което се играе футбол и на което не е достигал играч от бивша Югославия. По това си приличат с бразилците – по футболния износ. Както може да се очаква, треньорите от страните на запад от Калотина също са доста търсени.

Помислете колко подобни специалисти работиха и продължават да работят у нас. Да вземем един Люпко Петрович, който има визитка по-дебела от библията, в която е вписано и спечелването на КЕШ с Цървена звезда в началото на 90-те на миналия век. Да не отваряме дума за другите бележити специалисти от бивша Югославия, постигали успехи от всякакъв калибър и преподавали футболната игра.

Но в следващите редове ще ви разкажем историята на един сръбски треньор, която съвсем не е славна, но пък за сметка на това е прелюбопитна. Още повече, че Борис Буняк остава завинаги във футбола с титлата „първият чуждестранен треньор в руския футбол“.
Годината е 2000. 16 мача преди края на сезона в руския елит Уралан от град Елиста е на предпоследното място, когато отборът е поет от Буняк.
Преводач на специалиста е неговият сънародник Драган, който идва в страната като строител, но нещата така се развиват за него, че постъпва в Уралан като съветник на ръководството. Именно той препоръчва няколко сръбски играчи и те са привлечени в тима от Елиста.

Борис Буняк пък пристига в Уралан по покана на президента на Калмикия Кирсан Илюмжинов. Той опровергава легендата, че държавният глава го сбъркал с украинеца Леонид Буряк и затова позволил назначението му.
Струва си обаче да се спрем на нея. От клуба се обаждат да координират действията си с президента, а връзката е лоша. Илюмжинов разбрал „БуНяк“ заради сходството на имената на двамата наставници и дал благословията си. Забавно, нали? Но твърде вероятно е да се е случило наистина. И така Буряк да е станал… Буняк.

Преди да дойде в Уралан, Борис никога не е водил отбор извън пределите на бивша Югославия. Смята, че руското първенство може да му послужи като трамплин за успешна кариера, въпреки че си няма понятие от местната лига.
„Един от бившите ми играчи ми се обади. Агентът му имаше дебели връзки с руснаците и те ми казаха, че има възможност да замина за Русия и да работя с клуб от елитната лига. Попитах как се казва този клуб. Отговориха ми, че става въпрос за Уралан.

Честно казано, дори не знаех, че има такъв отбор“, разказва Буняк.
Той остава начело на клуба само 16 мача, но този период е истински шоу:

– Статистиката на Буняк в Уралан: 2 равенства и 14 загуби. През целия сезон Уралан събира само 12 точки и допуска 61 гола във вратата си. След всеки загубен мач Буняк обвинява съдиите. И до днес е убеден, че тимът му е пострадал заради съдийски заговор.

– Играчите на Уралан си водят проститутки в хотела и се напиват до припадък почти при всяко гостуване. Буняк назначава охрана, която да следи за дисциплината, но дори това не помага за установяване на ред. Гардовете предпочитат да се включват в оргиите и да се наливат с футболистите. По онова време няма ограничение, така че в Уралан играят „само“ 24-има чужденци.

– Буняк се среща с някои от новодошлите в самолета преди мач. Води ги вездесъщият Драган и понякога влизат в игра без нито една тренировка. В началото треньорът хвали всеки нов от легионерите, но след 2-3 мача започва яростно да ги критикува за липса на качества и се опрадвава, че са взети зад гърба му.

– В предпоследния кръг Уралан губи от Локомотив Москва с 0:9. Защитникът Арик Цвайба обяснява това с бойкот и липсата на пари. Буняк припомня, че след разгрома отборът е бил пуснат в „отпуск“ за 15 дни. Естествено – неплатен.

– От всички треньори в лигата сърбинът разговаря само със Сьомин и Слуцки. „Това беше някакъв търговски проект. Очевидно някой е имал финансов интерес от поканата му. Трудно беше сърбинът да се нарече треньор“, спомня си Вячеслав Геращенко, който по-късно също води Уралан.

Изпадането не е чак такава трагедия и тимът се завръща в най-горния ешелон само след година. Клубът живее до 2005-а, когато изпада отново. Заради проблеми с финансирането и недостига на играчи Уралан остава без лиценз. На негово място се появява ФК Елиста, но и той не просъществува дълго.

Кариерата на Борис Буняк обаче се развива интересно. Няколко години той работи в родината си Сърбия и дори е помощник на някогашния европейски шампион Цървена звезда по времето на добре познатия у нас Славолюб Муслин. Приписва си, че е откривателят на Никола Жигич, направил солидна кариера в Испания и Англия.
След това започва пътешествието на Буняк, който обикаля Кувейт, Танзания и Мианмар. Особено добре му се получава в Кувейт, където през 2014 г. печели Купата на принца. С ливанския Ал-Неймех също стига до трофей, който отпразнува подобаващо с помощниците си.

Представете си, ако не беше „съдийският заговор“, какво можеше да постигне в Уралан. Колкото и руските му колеги в началото на века да не вярват, че Борис е футболен треньор. Но историята учи, че футболните кадри от страните от бивша Югославия никога не трябва да се подценяват.

 
 
Коментарите са изключени