shareit

Спортни хроники: Най-великият юношески отбор, който футболът познава

| от |

Какво бихте направили, ако тренирате малки талантливи деца във футболен отбор, но броени секунди след началото на даден мач ви се иска да ги извадите от терена?

Или дори да не ви се иска, просто се налага – защото иначе самочувствието им ще бъде напълно сринато, независимо дали някога ще станат професионалисти на футболния терен.

С такива казуси са се сблъсквали опонентите на отбора от школата на Барселона набор 1987. Този състав от прочутата Ла Масия е вероятно най-силният тим от която и да е академия във футболната история.

„В един от мачовете водехме с 3:0 още в третата минута” разказвал е вече покойният Тито Виланова, тогавашен треньор на децата на Барса. “Направо не беше за вярване. Обърнах се към помощника си и го питах: „Какво да им кажа?“ Наистина, какво да кажеш на почивката на отбор, който вече води с 8:0?“

В мощта на онзи детски тим няма нищо учудващо. Там присъстват имена като Лионел Меси, Жерар Пике и Сеск Фабрегас, които и на ранна възраст разполагат с възможности далеч отвъд тези на връстниците си.

Пике е първият от тримата, който бива приет в Ла Масия, доведен от дядо си Амадор Бернабеу. През 1982 г. Бернабеу започва като директор в базата, преминава през президент на Барселона Б за 9-годишен период и се издига до член на Борда на директорите и вицепрезидент на клуба.

Амадор Бернабеу мечтае внукът му да играе в Барселона и Пике получава акции на клуба и клубна карта още с раждането си на 2 февруари 1987 г.

10 години по-късно дядо му го води в академията и оттам започва футболната приказка за бъдещия защитник.

За разлика от Пике, Сеск влиза в Ла Масия едва след като талантът му вече е известен на целия регион. Треньорът на друг каталунски отбор – Матаро, даже го оставя резерва за двубоя с Барселона с цел да заблуди скаутите на „блаугранаси те да не откраднат малкия Сеск.

Но това се оказва напразно – още през следващия сезон халфът вече е част от академията на Барса. Тимът печели Купата на Каталуния и детската Ла Лига, но се проваля в другия голям турнир – Torneo de Brunete, испански вариант на детска Шампионска лига. Турнирът даже се излъчва по телевизията, а вестниците анализират мачовете и отделят специално място за най-добре проявилите се футболисти.

„Сеск имаше дарба”, припомня си Марк Валиенте, негов съотборник от онзи тим. “Четеше играта по великолепен начин. Когато тренирахме в квадрата, винаги избираше най-неудобната позиция, но никога нямаше проблеми с топката.“

Невероятният Меси пък пристига в Ла Масия през 2000 г., но записва първия си мач едва през март 2001 г. Барса не бърза да го налага, защото в клуба не е имало единодушие дали привличането на Лео си струва. По онова време в академията рядко има чужденци, а и „поддръжката“ на Меси излиза скъпо.

Бащата на футболиста Хорхе отказва детето да живее на клубната база и затова му се наема жилище. Барселона намира и работа на Хорхе. А тогава Лео се нуждае да взима хормон на растежа и това излиза по 1000 евро на месец.

„Беше ни страх да го докоснем на първата тренировка. Лео беше толкова дребен, че се страхувахме да не го нараним“, разказва Жерар Пике.

Меси обаче бързо започва да се вписва в състава, а на една тренировка вкарва шест гола на батковците, които са по-големи от него с две години. Лео се разписва и в първия си мач за академията, в който играе и Фабрегас, но в следващия чупи крака си. Веднага след възстановяването си обаче продължава да впечатлява.

„Меси ни вбесяваше. Не беше приятно да играеш срещу него на тренировки”, признава друг играч от онзи отбор Роджър Франш. “Започвахме да се чудим дали сме достатъчно добри за това ниво.“

gettyimages-112058301-594x594

Неговият брат Робърт Франш разказва, че каталунците са спретвали номер за новобранци като Меси: „Бързо разбрахме, че това момче е физически и интелектуално три нива над нас и затова решихме да му „чупим“ краката на всяка тренировка – да видим как ще реагира. Но Меси беше толкова бърз, че не успявахме дори да го докоснем. Докато някой се опитваше да го притисне, той го преминаваше и тръгваше към следващото „колче“.

Това не означава, че адаптацията на Меси протича лесно.

Почти всички останали момчета са местни, говорят каталунски и се познават отдавна. Меси тренира и се храни заедно с отбора, но не живее в кампуса, а в града. На тренировките един срещу един другите го отбягват, защото знаят, че няма да могат да пипнат топката, и то срещу новак. В началото аржентинецът дори рядко поздравява останалите, а Фабрегас го смята за „бавен“.

Затова номерата продължават и по време на турнир във Валенсия през 2002 г. Тогава Пике и Фабрегас решават „да изчистят“ стаята му.

„Изнесоха PlayStation-а, леглото, саковете му, всичко. Когато Меси се прибра в стаята, замръзна”, спомня си нападателят на набор ‘87 Виктор Васкес. “Той беше много стеснителен и не каза нищо, просто поклати глава. Обяснихме му, че това е нормално и погаждаме подобни номера на всички новаци. Едва тогава Лео се отвори към нас“.

Някъде там започва и истинската доминация. Загубата във финала на Torneo de Brunete от Реал Мадрид е последната, а в следващите четири години Барселона ‘87 не допуска нито едно поражение.

През сезон 2001/02 суперотборът грабва титлата в каталунското първенство срещу отбори с година по-големи. Барса печели мачовете си с лекота и с по 7-8 гола разлика.

„Никога няма да има второ подобно поколение” смята Алекс Гарсия, един от треньорите на набор ‘87. „Това бе великолепен тим от родени шампиони. Комбинация от изумителни таланти и други много добри футболисти.“

Меси, Пике и Фабрегас се отличават от всички, докато останалите играят поддържащи роли. Интересното е, че в онзи отбор играе и стар познайник на феновете на българския футбол – Тони Калво, който по-късно игра един сезон в Левски.

„Въпросът не бе дали ще победим, а колко гола ще вкараме. Печелехме с по 10:0, 15:0“, разказва още Васкес.

През сезон 2002/03 Барселона вече играе срещу връстници, а не срещу по-големи момчета и мачовете се превръщат в гротеска. Един от двубоите свършва 32:0 за Барселона, а Меси бележи над 40 гола през кампанията, макар че пропуска доста двубои, защото вече го викат и в първия отбор.

Краят на този сезон е и краят на легендарния тим на Ла Масия. През май 2003 г. Барса побеждава Еспаньол във финала за Купата на Каталуния, а срещата остава в историята като „маскирания мач“.

Седмица преди финала двата тима се срещат за първенство и играч на Еспаньол чупи скулата на Меси. Аржентинецът излиза във финала с маска, но скоро я сваля, тъй като не му е удобно да играе с нея. След това вкарва два гола, а Барса бие с 4:1.

Впоследствие невероятният отбор на набор ‘87 се разпада, тъй като звездите отиват да играят другаде.

Меси продължава да се изкачва стремглаво през възрастовите групи и след година записва дебюта си за мъжкия отбор. Пике е купен от Манчестър Юнайтед и e собственост на „червените дяволи“ 4 години, преди да се завърне в родния си клуб.

Сеск Фабрегас пък преминава в Арсенал.

Едва през 2011 г. тримата отново се събират на едно място в Барселона – но вече не като хлапета, а като световни звезди, готови да трупат трофей след трофей на най-високо ниво.

 
 
Коментарите са изключени