shareit

Спортни хроники: Лудата банда, която превръщаше футбола в Гуантанамо

| от |

Уимбълдън ли? Тази година най-прочутият тенис турнир в света няма да се проведе заради пандемията. Нормално е, когато чуете това име, да си представяте зелени кортове, бели екипи, и изтупани величия в ложите, които ядат ягоди със сметана и пият квалитетно шампанско.

Но за правоверните фенове на футбола, и най-вече за почитателите на английския, Уимбълдън има вкус на бира и уиски. И навява спомени за незабравими и луди години. Навява спомени за най-лудата футболна банда в историята на играта.
Откъде да започнем? Трудно е да си избереш начало за историята на Вини Джоунс и останалите корави мъжаги с екипа на тима от Южен Лондон.

Насилие, алкохол и потискане на новите в отбора. Така де – как иначе и те да станат „хора“? Мерене на егота и скандали в съблекалнята. Но и обединение на терена, за да бъде победен врагът. „Чакайте, спрете се! Футболът не е война“, биха казали някои от вас, и навярно с право. Но за Лудата банда всичко беше на живот и смърт. Досущ като на война.
„Да гледаш мач на Уимбълдън? Има само един начин да ти хареса – по телетекста!“, отсича едно от любимите момчета на футболна Англия Гари Линекер, когато го питат за онзи отбор.

За 9 години те изминаха пътя от аматьорския футбол до елитната дивизия на Англия, задържаха се там 13 години и спечелиха Купата на ФА. Родиха митове като Денис Уайз и Вини Джоунс – безкомпромисни мъже, готови да удрят и ритат през краката, но да не загубят.

„В клуба командваха най-силните, бяха като вълци – разказва Вини Джоунс, който направи кариера в Холивуд. – Джон Фашаню (огромният централен нападател) бе яростен екземпляр. Ако се ядосаше в съблекалнята ставаше страшно – летяха скамейки, юмруци и ритници“.

gettyimages-1622942-594x594

Двама от героите на онзи отбор – Лори Санчез и Фашаню, не си говорили 6 години. Нападателят опитал да пребие съотборника си с удар от карате (а Фашаню имал черен колан). Санчез – рядко изключение в онзи отбор, е интелигентно момче с университетско образование.

Той никога повече не проговорил на Фаш, дори след най-големите победи на отбора. „Колежанче, ще те пребия“, викал Фаш при сблъсъка им – първи и последен.

„Усещахме на терена по-меките съперници – разказва Джоунс.  – Аз и Денис Уайз в средата на терена бяхме като машина. Казвах му: Денис, този е готов. И при първото му появяване близо до нас го поемахме – лакът в носа, ритник, настъпване. Просто, за да усети, че сме там.“

Насилието на терена е отдавна известно. Фактите са, че Фашаню счупи скулата и лицева кост на Гари Мабът от Тотнъм, който никога не успя да се възстанови напълно. Джоунс прекрати кариерата на Гари Стивън, десния бек на Англия, със зверско влизане. А кадърът, на който държи Пол Гаскойн за тестисите, е придобил култов статут.
Вътре в клуба обаче също е имало насилие.

„Новите играчи бяха посрещани като в Гуантанамо – разкрива Тери Филън, привлечен от Суонзи. – Връзвани за покривите на кола, с която ги разкарваха из терена. Затваряни в багажници, както и държани по два дни без храна. Най-фрапиращото бе, че това забавляваше старите играчи.“

gettyimages-917829998-594x594

Джон Хартсън, после играл и в Арсенал, пристига на първа тренировка в Уимбълдън, след която открива костюма си на „Армани“ нарязан на лентички.

Джон Скейлс на няколко пъти заварва колата си в окаяно състояние пред тренировъчната база, а тази на мениджъра Дейвид Басет дори е запалена от играчите, за да го уредят със застраховката.
Скейлс, който се спаси от Лудата банда в Ливърпул, разкрива: „Имаше дни, в които не исках да ходя на тренировка. Обстановката бе тежка, във всеки момент можеш да се сбиеш с някого. Някои футболисти не издържаха, стигаха и до сълзи, напускаха. В Уимбълдън оцеляваха само най-силните психически.“

gettyimages-1137313497-594x594

Алкохолът бил неизменна част от тези луди 13 години. След тренировка тарторите се отправяли към пъба за по бира. След мач – за поне по 5, като разредител за уискито. Класика от онези години, в които пиенето е част от културата на английския футбол.
Лудата банда беше такова явление, че за нея се написаха книги и се заснеха филми. Последната лента бе представяне преди 5-6 години, а на премиерата присъстваха повечето от героите.

„Филмът не ви представя в най-добра светлина. Съжалявате ли за нещо?“, запитаха Фашаню. „Да, че не пребих по-рано Лори Санчез“, изстреля огромният карате-нападател.

Как да забрави човек Лудата банда?

 
 
Коментарите са изключени