shareit

Спортни хроники: Когато тифозите на Рома обявиха „Капучиновата война“ на враговете от Лацио

| от |

Дербито на Рим Рома – Лацио трудно се описва. И хиляда тома не струват колкото 90 минути на „Олимпико“ в напечена битка във време без пандемия и препълнени трибуни. Ех, мечти…

Но да вярваме, че пак ще бъде, както е било. И ако искате да усетите истинската футболна тръпка, резервирайте самолета за Рим и стягайте раницата.

Историята на Дерби дела Капитале е толкова наситена и колоритна, че малко други футболни противопоставяния могат да се сравнят с нея. И не говорим само за Италия, а в световен мащаб.

А следващите редове са само доказателство за страстта, кипяща около великата игра във Вечния град.

l’Olimpico

Краят на 90-те години на миналия век. Флорентино Перес още не бе  изградил империята Галактикос на Реал Мадрид, но Лацио бе галактически.

Мечтата на „небесносините“ не продължи дълго, съсипана от надвисналия банкрут, но Скудетото, КНК, двете Купи на Италия, Суперкупата на страната и спомените за великия отбор (Недвед, Неста, Манчини, Станкович, Индзаги, Салас, Михайлович и др.) и до днес карат лациалите да махат пренебрежително с ръка и да казват: „Да, по дяволите, беше за много кратко, но не бихме променили нищо.“

Най-скъпата покупка през лятото на 1998 г. е Кристиан Виери.

Завръщането му в Италия от Атлетико Мадрид струва на „орлите“ 50 милиарда лири (около 25 милиона евро сега). Цяло състояние, особено преди повече от две десетилетия. По онова време такава цена би изплашила всеки, но не и Серджо Краньоти, президента на Лацио и собственик на мощнатата компания за хранителни продукти „Cirio“.

„Шефът правеше всичко за мен – спомня си тогавашният треньор на Лацио Свен Йоран Ериксон. – Само посочвах кой ми е необходим и той незабавно се опитваше да го вземе. Веднъж му звъннах и казах една-единствена дума: „Виери“.“

Цената на притежателя на името на пръв поглед обърква дори Краньоти: „Това е водопад от пари!“, възкликнал босът. Ериксон смутолевил: „Да, шефе, разбирам“. Няколко дни по-късно треньорът и президентът сядат един до друг в частен самолет и вдигат тост: „Мадрид ни зове, Бобо е наш!“.

Привличането на Виери обаче довежда до неочаквани последици.

Дума да не става за 12-те гола в Серия „А“, попадението срещу Майорка във финала на турнира за КНК и бягството в Интер.

Грандиозният трансфер оказва влияние на… продажбата на мляко във Вечния град.

Компанията на Краньоти го доставя на всички кафенета и магазини в Рим. А когато цената на млякото се повишава, феновете на Рома съзират конспирация. Те решават, че по този начин „Cirio“ се опитва да избие парите за Бобо. Някой от тарторите призовава по време на мач: „Да спрем да го купуваме!“ и не щеш ли – така започва „Капучиновата война“.

Млякото се застоява по рафтовете на супермаркетите, а икономисти от онова време свидетелстват за намалелите приходи на „Cirio“ в рамките на няколко месеца.

Бойкотът не трае дълго, но си остава в историята на „джалоросите“ като подвиг, който са осъществили в опит градският враг да не тъне в трансферен лукс.

Добър пример за това как футболът може да предизвика напълно непредвидими събития и да променя света. Той е способен да промени дори сутрешния аромат в кухнята, както беше в „червените“ домове на Рим, където кафето се пиеше „чисто“.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Когато тифозите на Рома обявиха „Капучиновата война“ на враговете от Лацио

Повече информация Виж всички