shareit

Спортни хроники: Когато Англия посрещна Италия във финал след финала и резултатът беше изпотрошени крака и ръце

| от Chronicle.bg |

През юли Англия и Италия се изправиха един срещу друг в Лондон във финала на Евро 2020 и покрай този двубой, спечелен от „адзурите“ с дузпи, беше припомнена историята на това велико съперничество.

Официалните мачове между противниците през годините са предлагали предостатъчно вълнуващи епизоди, но днес ще се спрем на една отдавнашна контролна среща с колкото скандална, толкова и култова репутация.

Тя също се провежда в Лондон и също има заряда на финал, макар и съвсем неофициален. Спокойно можем да я наречем „финал след финала“.

Става дума за Битката за „Хайбъри“, разиграла се на 14 ноември в далечната 1934 г. на стадиона на Арсенал. Тогава цели седем футболисти на „артилеристите“ са в състава на националния отбор на Англия срещу действащия световен шампион Италия.

Британците побеждават с 3:2, но двубоят се запомня повече със счупените кости и бруталната игра. Пет месеца по-рано Италия печели Световното първенство. На стадион НФП („Национална фашистка партия“) в Рим футболистите на треньора Виторио Позо побеждават Чехословакия с 2:1, не и без помощта на шведския арбитър Иван Еклинд. В предишните мачове са осакатили съставите на Испания и Австрия. Въпреки това, италианците са провъзгласени за шампиони, а в официалната ложа диктаторът Бенито Мусолини се перчи с титлата.

Само че Англия така и не участва на това първенство, тъй като още през 1928 г. напуска ФИФА. С право или не, англичаните твърдят, че именно те разполагат с най-силния отбор на планетата. Затова през ноември е организиран мач между тях и италианците, а медиите в цяла Европа вдигат врява, че именно този дуел ще бъде „истинският финал“ за световната купа.

За Мусолини въпросът става и политически. Владетелят от Рим обещава на всеки от футболистите на Италия щедра награда – по един автомобил „Алфа Ромео“ и 150 британски паунда в брой, отлична сума за онези години.

Селекционният комитет, който ръководи английския национален отбор, решава да пусне на терена рекордните седем футболисти от Арсенал и естествено, това не е случайно. „Топчиите“ са станали три пъти шампиони на Англия за последните пет години. Сред избраниците от Арсенал са едни от най-опасните нападатели в Англия като Клиф Бастин и Тед Дрейк. В състава попада и 19-годишният Стенли Матюс, бъдещият пръв носител на „Златната топка“ и легендарен капитан на Англия. Тогава той все още носи екипа на Стоук Сити.

Решава се още, че футболистите на Арсенал ще се чувстват по-комфортно, ако мачът се играе на техния стадион „Хайбъри“, вместо на „Уембли“.

56 000 зрители пристигат, за да станат свидетели на голямата битка. В официалната ложа е представителят на кралската фамилия принц Артър, до него са италианският посланик сеньор Гранди и маршал Маркони.

Преди двубоя целият италиански отбор отива до мемориала „Сенотаф“, където поднася огромен венец в памет на загиналите в Първата световна война. Футболистите стоят продължително време с вдигнати във фашистки поздрав ръце.

На „Хайбъри“ още в първата минута шведският арбитър Ото Олсон отсъжда дузпа за Англия, само че италианският вратар Карло Черезоли избива удара на Ерик Брук от Манчестър Сити. Секунди по-късно натурализираният аржентинец Луис Монти чупи крака си, след като става жертва на зверско влизане от страна на Дрейк. Тъй като тогава правилникът на играта все още не предвижда смени, пострадалият прекарва на терена още известно време със счупен крак, преди да бъде откаран в болница.

Монти е най-добрият защитник на Италия и без да разберат колко тежка е травмата му, съотборниците го оставят да играе в почти безпомощно състояние като последен в защитата. Затова само за 12 минути Англия повежда с 3:0 с два гола на Брук и един на Дрейк. „Първият на Брук беше с глава след мое подаване, а вторият – от пряк свободен. Получи се като удар от гръмотевица!“, свидетелства Стенли Матюс.

Разярени от трите бързи гола, италианците също вадят теслите. За да отмъстят за контузения Монти (който на Световното е бил най-грубият техен футболист), те първо чупят носа на капитана Еди Хапгуд. Налага се пострадалият да излезе за четвърт час, докато бъде бинтован. Рей Боудън получава зверска контузия в глезена, а голмайсторът Брук е със счупена ръка. Дрейк, когото държат лично отговорен за счупения крак на Монти, набързо се сдобива със синини под всяко от двете си очи. На крака му зейва огромна рана.

Ритници и юмруци се раздават чак до края на полувремето, когато англичаните се оттеглят с трите си гола аванс. Никой в този момент не мисли, че останалият с човек по-малко отбор на Италия може да се върне в битката.

„Адзурите“ обаче показват пред лондонската публика, че неслучайно са световни шампиони. Джузепе Меаца от Интер забива два гола в мрежата на Франк Мос. Не е далеч и от това да изравни резултата. Само героичните плонжове на вратаря на Арсенал и гредите опазват победата на Англия. Съотборникът му Уилф Копинг е определен за най-добър в мача, тъй като изнася страхотна битка в средата на терена.

Вечерята след двубоя се преобръща на лазарет.

Английският капитан Хапгуд пристига с току-що зашития си счупен нос. Брук показва превързаната си ръка. Повечето от останалите носят кървящи превръзки на краката си. За Дрейк например служител на английската футболна асоциация обяснява, че кракът му е „нарязан на лентички“. От италианския състав липсва Монти, който вие от болки в хотела. И там е пълно с ранени, а вратарят Чересоли едва ходи заради удар в слабините.

„Никога преди и след това не съм участвал в подобна касапница“, разказва в спомените си Стенли Матюс.

Заради бруталния мач футболните клубове в Англия надават вой, че няма да пускат състезателите си да участват в срещи с отбори отвъд Ламанша. Пресата в Чехословакия, Испания и Австрия подкрепя англичаните. И трите страни припомнят, че „адзурите“ са играли изключително грубо срещу тях на Световното първенство пет месеца по-рано.

От Рим обаче Бенито Мусолини заявява, че играчите на Виторио Поцо са извършили истинско геройство на „Хайбъри“. Нещо повече – вестниците наричат футболистите „Лъвовете от Лондон“.

В крайна сметка мачът така и не урежда въпроса кой от двата отбора трябва да носи короната на най-силен в света. Англичаните настояват, че те са победителите. Но от италианския лагер изтъкват, че са играли в намален състав през цялото време и че са получили трите гола единствено заради травмата на Монти.

Така в Битката за „Хайбъри“ безспорно си остава единствено насилието – но даже няма консенсус кой от двата тима е бил по-грубият…

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Когато Англия посрещна Италия във финал след финала и резултатът беше изпотрошени крака и ръце

Повече информация Виж всички