shareit

Спортни хроники: Как от член на банда, той се измъкна от гетото и стана олимпийски шампион

| от |

Среброто му на 200 метра на Олимпиадата през 2000 година и триумфа на 4х100 метра четири години по-късно в Атина му спечели световна слава и популярност.

А през цялото това време силата зад огромната му мотивация бе скрита от публиката.

Това е неговата история. Още като талант на пистата, Кембъл води двоен живот. Когато не тренира, младокът е част от местна банда, която планира обир на пъб. За негово щастие, плановете им се провалят. Все пак, Кембъл „опитва“ достатъчно от нелегалния уличен живот – успява да се измъкне от намушкване с нож при сблъсък в центъра на Манчестър, но негов приятел няма този късмет.

Вече на 47, Кембъл е готов да разкаже за всеки аспект от кариерата и живота си, установил се в покрайнините на Манчестър. В момента Дарън работи като треньор в олимпийския отбор на Великобритания и е готов да помогне на новата генерация спринтьори с абсолютно всичко, с което се е сблъсквал – на и извън пистата.

Кембъл и по-малката му сестра София са отгледани от майка им Марва. Запознава се с баща си за първи път, когато е на 13, по време на церемония по негово награждаване. Това е и моментът, в който решава да се откаже от бащината си фамилия – Грант, и да приеме тази на майка си – Кембъл.

„Казах на майка ми, че един ден ще стана известен и не искам баща ми да се гордее с това. Ако се опита да си присвои успеха ми, ще трябва да обясни на всички защо сме с различни фамилии“, разказва Кембъл пред BBC.

Като малък Кембъл е огромен фен на Карл Люис и на успехите, когато американецът печели златни медали на 100 м, 200 м, 4х100 м и на дълъг скок на Игрите в Лос Анджелис през 1984 г.

По онова време най-големият му фен и най-голямата му опора е майка му. За негово съжаление обаче, компанията, в която се движи, ще му навлече много неприятности.

„В началото бяхме обикновена група от приятели, но след това се превърна в банда – каза Кембъл. – Мислехме, че всички са срещу нас. Не мога да кажа, че сме били просто деца, защото не беше така. Колкото повече растяхме, толкова по-лесно средата те всмуква. Все пак, където и да се обърнеш в нашия квартал, можеше да видиш банди, оръжия, ножове и наркотици.

Биехме се много. Това означаваше, че трябваше да се научим да се защитаваме, да се застъпваме и за приятелите си. Именно това беше в основата на всичко – да се защитаваме един другиго; така се превърнахме в банда. След което нещата ескалираха неконтролируемо.“

Докато Кембъл се запознава с гангстерския живот на най-ниско ниво, представянето му на пистата бележи постоянен възход. Постига успехи на училищни, регионални и национални състезания. Когато е на 16, мечтае да участва на олимпийските игри, но за да оцелее в ежедневието си, се нуждае от пари. Затова и се съгласява да участва в обир на пъб.

„Помислихме си, че можем да изкараме малко бързи пари – признава бившият лекоатлет. – Тогава някой измисли да оберем пъб. Трябваше да не е някой от нашия квартал, а аз, като най-бърз, трябваше да избягам с пари с колелото си. Точно докато карах колелото си към вкъщи, погледнах към небето и се помолих за знак. Тогава спуках гума и всички се съгласихме, че това е знакът, че не трябва да осъществяваме плана си.

Винаги съм гледал на този момент като основополагащ за живота ми, защото, ако бяхме го направили, всичко щеше да е тотално различно. Бяхме ли се решили веднъж, щеше да има втори и трети път. Щяхме да влезем в спиралата.

Все едно живеех в два различни свята. Хем имах леката атлетика, но извън това бяха останалите ми приятели, с които ни се налагаше взаимно да се пазим. Със сигурност, не съм си мислил, че две години по-късно ще представлявам страната си.“

Нещата със спорта започват да стават все по-сериозни, но Кембъл продължава да не може да се отскубне от бандата.

През лятото на 1991-ва, когато е на 17, печели злато на 100 и 200 м на Европейското първенство за младежи в Гърция. Когато се прибира, се случва и инцидента, при който късметът го покрива да не бъде намушкан с нож.

„Един от моите приятели беше пребил момче от друга банда, затова, когато ни видяха в един магазин, решиха да си го върнат. За щастие, успяхме да избягаме. Когато си част от банда, има моменти, в които се озоваваш в ситуации, които могат да ти костват живота.“

Кръщелникът на майка му и негов близък приятел – Ти, няма същия късмет и е застрелян, също при спор с друга банда. „До ден-днешен все още не знаем кой го уби. Тогава майка ми разбра, че и аз съм потенциален труп. Когато ме помоли да напусна Манчестър, знаех, че това е правилният ход“, споделя Кембъл.

Така му остава само спортът, където обаче се представя все по-добре и по-добре. На следващото Европейско за юноши през 1992-ра отново печели титлите на 100 и 200 м, но вече се окачва със златния медал и в щафетата на 4х100 м.

След кратка авантюра с футбола Кембъл се връща на пистата, а за Олимпиадата през 1996-а в Атланта е включен в щафетата на 4х100 м. Дебютът му на олимпийски игри обаче е белязан от грешка, тъй като именно той изпуска палката по време на полуфиналите.

Това обаче не срива Дарън, който става европейски шампион на 100 м през 1998-а, а на Олимпиадата в Сидни, печели сребро на 200 м. Четири години в Атина по-късно вече е и олимпийски шампион на 4х100 м.

През 2006-а слага край на кариерата си на 33-годишна възраст като олимпийски шампион и вицешампион, като сребърен и двукратен бронзов медалист от световни първенства и като трикратен европейски шампион и носител на още един сребърен медал от първенства на Стария континент.

„Когато спечелихме олимпийското злато, нямах сили дори да се прегърна със съотборниците си, защото плачех, легнал на земята. Видях живота си на лента – както добрите, така и лошите спомени. Накрая осъзнах и че най-накрая съм осъществил мечтата си.

Онези сълзи не бяха за мен. Бяха за старите ми приятели, които винаги са ме подкрепяли. Моите успехи са и техни успехи. Аз така виждам нещата и не съжалявам за нищо, което ми се е случило в живота. Защото знам и че сме късметлии, че оцеляхме след начина, по който живеехме тогава.“

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Как от член на банда, той се измъкна от гетото и стана олимпийски шампион

Повече информация Виж всички