shareit

Спортни хроники: Как Испания отиде със здрави атлети на Параолимпийските игри в Сидни – една от най-големите измами в историята

| от |

В спорта всичко може да е измама, но с голямото условие, че ще бъде такава, ако някой успее да ви хване. До тогава може да се радвате на всички медали и трофеи, пристигащи с още много милиони долари и слава, която най-вероятно дори не сте заслужили, ала това не е проблем. След известно време ще преминете няколко контроли и ще ви се наложи да доказвате своята невинност, а когато най-накрая дойде време за пенсиониране и целият живот е осигурен от реклами и спонсорства, спокойно може да върнете трофеите и да забравите за цялата сага. Ако това е познато, то най-вероятно сте чували легендата за Ланс Армстронг и неговата невероятна легенда относно многократното спечелване на Тур Дьо Франс.

Ланс не е единственият човек, който ще бъде открит като перфектната възможност за измама, можем да открием и много други в това отношение – Диего Марадона и до днес се помни с прословутата ръка на Бог, а ако говорим за Формула 1, не можем да забравяме, че там всеки се опитва да прикрие забранената технология, за да запази предимството за себе си. Кои обаче са възможно най-големите измамници в тази посока? Благодарение на половото равенство или неравенство, създадено от различни организации, опитващи се да докажат, че смяната на пола автоматично превръща мъжа в жена и обратното, започваме да наблюдаваме доста интересни и дори странни подходи на трансексуалните атлети за доминация.

На последните Олимпийски игри наблюдавахме трансексуален атлет – преди това мъж, а сега жена – да се състезава с дамите и на около 43 години да се опитва да вземе медал, което не се случи. Междувременно при други спортове като колоездене, забелязваме липсата на всякаква конкуренция, както и в смесените бойни изкуства, където една жена претърпя тежка операция при срещата си с такъв атлет. Един от нашите особени фаворити е женският отбор на Саудитска Арабия по футбол, където обаче около 8 от атлетите се оказаха мъже, които играят в женски дрехи.

Най-голямото предизвикателство е било бръсненето и факта, че мъжката аудитория не трябвало да се разкрива, но както знаем за спорта – ако никой не ви хване, всичко се играе по правилата. На фона на толкова много примери дойде и един много важен въпрос: кой постави рекорд по измами и кога се случи това свещено събитие? За съжаление ще открием, че докато индустрията трябва да дава равни шансове и да мотивира спортистите да предоставят най-доброто от себе си, много от треньорите наистина искат да спечелят още една титла, да добавят още много средства в активите си и да бъдат сигурни, че ще се пенсионират със златен медал, уреждайки всички разходи, които някога могат да се появят пред него.

За добро или лошо, титлата за най-голям измамник се присъжда на Испания, а заслугата е не само обида за Параолимпийските игри, но и доказателство, че за малко повече финикийски знаци може да се направи всичко. За целта ще върнем лентата около 2000 г. и присъствието на една от най-дългите измами – приблизително 13 години. Фернандо Мартин Виченте е бивш директор – по обясними причини – на Испанската федерация на спортни дисциплини за хора с увреждания. Покрай създаването на една огромна индустрия за много милиони долари, някой се досетил, че все пак трябва да има и човешка страна на играта, а за да има такава, може да се извикат и хората с увреждания за участие в така наречените Параолимпийски игри.

Правото да има състезателен дух и удоволствие, както и създаването на идоли, доказващи, че едно заболяване не е нищо друго, освен едно предизвикателство за преодоляване, започва да мотивира все повече хора с такива проблеми да се борят и да доказват своята сила. Всичко би изглеждало невероятно красиво и дори достойно за уважение, докато не достигаме до заключението, че през 2000 г. в ще има санкции и връщане на златни медали. Целият свят успява да ревне срещу Испания и да извади голямата секира не само за унижението и уронването на престижа на едно от най-красивите състезания. Фернандо е принуден да плати глоба от 5400 евро, а след това е и задължен да върне спечелените държавни субсидии на стойност от 142 355 евро.

Големият скандал се появява някъде през ноември 2000 г. с разкритието на Карлос Рибагорда – член на баскетболния отбор на Испания във въпросният състезателен формат – и разкритието му относно някои от атлетите. Докато повечето страни най-вероятно са се подготвяли по правилния начин, Карлос е категоричен, че неговите съотборници, както и колеги в дисциплини като бягане с препятствия, тенис на маса и плуване, не са имали никакви физически или ментални ограничения.

По негови думи, от 200-тата изпратени испанци в Сидни, едва 15 са имали проблеми и някакви форми на ограничени. Останалите са били професионалисти. Самият Карлос е играл около 2 години в испанския баскетболен отбор за Параолимпийските игри, но той самият няма никакви физически или ментални ограничения. Никога не се е налагало да симулира такива, просто е мълчал малко повече пред камерите. Има още един виновник за цялата работа и създаването на този скандал – Австралия.

По някаква причина всички критерии и тестове били толкова занижени, че абсолютно всеки може да ги покрие. Карлос споделя, че е трябвало да направи шест лицеви опори, а след това е премерено неговото кръвно налягане. Обикновено се прави и тест за интелигентност, но точно такъв никога не е бил провеждан. За въпросната олимпиада всички играчи трябва да бъдат с IQ под 70, но официалната информация е само за 2-ма души, докато останалите съотборници били далеч над това ниво. Испания е трябвало само да напечата фалшиви медицински сертификати и с това да доминира на игрището. И докато повечето отбори трябва да се състезават с ограничения, не трябва да забравяме, че испанците имат други проблеми – те трябва да не разкриват своя пълен потенциал.

Това е трудната задача. Карлос си спомня, че още на първия мач срещу Китай, отборът му води с 30 точки. Треньорът ги кара да намалят темпото, защото има голяма опасност да бъдат разкрити. На финалът се изправят срещу Русия и отново не срещат проблеми, но първата хвърлена сянка на съмнение идва от испанското спортно издание Marca. Снимката на празнуването събужда много проблеми.

По-лошата новина е, че някои от играчите са разпознати от читателите и за тях е ясно, че са напълно зрящи и нямат никакви ограничения. Същото се потвърждава от второ издание, което успява да открие и медицинските картони. Мартин Винченте бърза да подаде своята оставка, но не преди да получи и покана да върне всичко спечелено и да достави данни за всеки един от 200-тата атлети, които са присъствали в Сидни.

Спечелените медали във всяка една категория по-късно са конфискувани и връчени на достойните им носители. Някой със сигурност има нужда от поне някакво обяснение и Винченте не закъснява с него – установяването на менталното състояние на един играч е трудно занимание – поне така твърди той. За съжаление това не минава като оправдание и Испания трябва да върне 107 медала. Интересното е, че този успех я нарежда на 3-то място след Австралия и Великобритания. Колко честни са били останалите отбори, никой не може да знае, ала крайният резултат е повече от ясен!

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Как Испания отиде със здрави атлети на Параолимпийските игри в Сидни – една от най-големите измами в историята

Повече информация Виж всички