shareit

Спортни хроники: Как хулиганската битка в Сантяго доведе до възникването на футболните картони

| от |

Днес едва ли можем да си представим какво би представлявал футболът без наличието на наказателни картони, показвани от съдиите.

Но всъщност картоните са се появили едва през 70-те години на миналия век. Появили се, когато грубостите и неспортсменското поведение на терена вече ставали твърде трудни за овладяване, а арбитрите имали нужда да въдворяват ред с по-точно регламентирани мерки.

На британския рефер Кен Астън се паднала тежката задача да свири може би най-грубия футболен двубой в историята на световните първенства.

На Мондиал 1962 домакините от Чили победили Италия с 2:0 в мач, станал известен като „Битката в Сантяго“, а когато видял кадрите с всички хулигански прояви в срещата, коментаторът от “Би Би Си” Дейвид Коулмън я определил като „най-глупавото, отблъскващо, отвратително и позорно футболно представление, вероятно в цялата история на играта“.

Изключително негативни репортажи на двама италиански журналисти за столицата на Чили нагнетили напрежението преди сблъсъка.

Чили била описана като изостанала и направо дивашка държава, а Сантяго – като нецивилизован град, пълен с проституция и престъпност, без работещи телефонни линии. „Да се обадиш до Европа струва ръка и крак, а такситата са рядкост като верните съпруги на мъжете в града“, написал Корадо Пицинели от „Ла Национе“.

Местните настръхнали, а футболистите излезли на терена със задачата да отмъщават. Италианците обаче също не отстъпвали по грубост и първото нарушение в срещата станало още в 12-ата секунда.

В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили ударил в лицето съперник, Джорджо Ферини посегнал да го изрита. Последвало 8-минутно меле, наложило се да се намесва полицията, а Ферини бил изгонен, макар че не желаел да излезе.

В 41-ата минута отново Санчес повалил с юмрук в лицето Марио Давид, който опитал да изрита топката, докато Санчес бил седнал върху нея. Съдията обаче отново не изгонил Санчес, а само след секунди една топка отскочила към главата на чилиеца и Марио Давид използвал момента да си отмъсти – с брутален шут точно в целта.

Публиката искала да линчува италианеца, но полицията го спасила, а Кен Астън веднага го изгонил.

Грубостите довели само до тези двама изгонени от Кен Астън италианци, но изцепките били много повече и по днешните стандарти мачът вероятно изобщо нямаше да завърши.

Съдията впоследствие отнесъл много критики за решенията си в двубоя и най-вече за това, че не изгонил побойника Санчес. Самият Астън се оправдал, че мачът бил невъзможен за ръководене.

След 4 г. на Световното първенство в Англия възникнал подобен проблем. Германският рефер Рудолф Крейтлейн се нуждаел от цели пет минути, за да обясни на капитана на Аржентина Антонио Ратин, че е отстранен от терена. Недоразумение в същия мач на „Уембли“ се появило с английския капитан Боби Чарлтън, който чак на следващия ден научил от вестниците, че е получил предупреждение от арбитъра.

След този мач Кен Астън, който тогава бил шеф на съдиите на Световното първенство, осъзнал окончателно, че във футбола трябва спешно да бъде въведен нов международен код, който кристално ясно да информира за предупреждаването и изгонването на всеки футболист.

Докато обмислял това, Астън карал колата си из Лондон и спрял на един светофар, на който първо светнало жълто, а след това червено.

Така на арбитъра му дошла простичката, но перфектна идея да адаптира правилника за движение по пътищата и да използва жълтия цвят за предупреждение и червения за отстраняване.

Заслугата за останалата част от нововъведението била на съпругата на рефера Хилда. Кен Астън й споделил идеята си, но оставало да измисли как да става обявяването на жълтия и червения сигнал. Хилда отишла в другата стая и се върнала с два изрязани от хартия картона в съответните цветове.

Те били достатъчно малки, за да се поберат в джобовете на един съдийски екип. Така в дома на съдията Астън за пръв път възникнали наказателните картони.

ФИФА ги въвела на Мондиал 1970, а те не след дълго станали част и от националните първенства, за да се превърнат в един от най-отличителните символи на футболната игра.

Рекордната им употреба на световни първенства си остава осминафиналът на Мондиал 2006 между Португалия и Холандия (1:0). Тогава руският съдия Валентин Иванов извади цели 16 жълти и 4 червени картона – рекорд, който едва ли ще бъде надминат скоро. Може би поне докато не видим някоя нова битка за Сантяго…

 
 
Коментарите са изключени