shareit

Спортни хроники: Историята на първия транссексуален боксьор Патрисио Мануел

| от |

Той прекарва повечето си сутрешни тренировки в мисли за пътя, който е трябвало да извърви, за да бъде това, което е днес. Става дума за един път, извървян в продължение на 17 години с безценната помощ на спорта.

През декември 2018 г. Патрисио Мануел влезе в историята като първия транссексуален мъж на професионалния боксов ринг в Щатите.

Но неговата по-тежка битка си остава тази, която води извън ринга.

„Откакто се помня съм гледал на себе си като на момче. Но си мълчах. Не знаех, че има друга възможност пред мен, а го чувствах като смъртно наказание“.

Патрисио Мануел е роден като Патриша в малкото градче Гардена в Калифорния, близо до Лос Анджелис. На 16 години получава коледен подарък от баба си – членство в боксов клуб.

„Още на първата тренировка треньорът искаше да се бия в спаринг с него и ме удари доста силно. Преминавах през толкова много неща и мисля, че именно тогава за пръв път почувствах, че наистина съм в тялото си, когато бях ударен с такава сила“, спомня си Мануел.

От тези първи дни в залата Патриша обиква бокса и се отдава изцяло на тази своя страст, за да стане една от най-добрите боксьорки в Америка на своята възраст.

През 2012 г. Мануел все още се състезава при жените, но заради контузия в рамото не успява да вземе участие на Олимпийските игри в Лондон.

„Бях работил толкова много, за да стигна дотам, че изпаднах в голяма депресия. Запитах се какво трябва да направя, за да обичам себе си, дори без този спорт. И си дадох сметка, че от години лъжа себе си и не мога да чакам повече“.

Затова по време на възстановяването от контузията, Мануел взима решението да стане мъж.

„Знаех, че не мога повече да живея в лъжа и ако цената на това трябваше да бъде да загубя хората, които обичам, тогава бях готов да платя тази цена – защото все пак, преди всичко обичам самия себе си“.

Семейството на Мануел му оказва подкрепа, но не навсякъде той среща разбиране и се налага да смени треньора и тренировъчната си зала.

През 2014 г., 26 месеца след последния си боксов мач като жена, Патрисио Мануел се подлага на операция за смяна на пола.

Тя струва 6 хил. долара и е платена от неговата баба – един от най-важните хора в неговия живот. Именно тя успява да го запали по бокса.

Две години след смяната на пола си, Мануел започва процеса по придобиване на професионален боксов лиценз при мъжете. Калифорнийските власти първоначално са резервирани да му го дадат, но ги убеждава едно решение на Международния олимпийски комитет преди Олимпиадата в Рио – решение, което позволява на транссексуалните състезатели да участват без ограничения на големи форуми.

След като получава лиценза, пред Патрисио се появява нов проблем. Той открива, че не е лесно да се намерят желаещи да се боксират с него.

Боксьорът продължава да тренира усилено с новия си треньор, който много го подкрепя, но му се налага да чака до 8 декември 2018 г., за да стъпи на професионалния ринг.

Именно тогава се провежда дебютът му в категория супер перо при мъжете срещу Уго Агилар.

Патрисио Мануел успява да стане не само първият транссексуален боксьор на професионалния ринг в Щатите, но и първият, който записва победа.

Той побеждава мексиканеца Агилар с единодушно съдийско решение. А се оказва, че неговият съперник е научил за миналото на Мануел едва два дни преди двубоя им.

„Изпитвам уважение към него. За мен това не променя нищо. На ринга и двамата искаме да спечелим“, коментира тогава мексиканецът.

По време на мача част от тълпата освирква Патрисио, включително и след победата му, но няма как да помрачи щастливия му момент.

„Струваше си всичките усилия и жертви, за да стигна до този мач. Знаех, че заслужавам да бъда там. Отворих една врата, сега има сигурно хиляда други врати, които да отворя, така че ще продължа напред“.

Миналата година Мануел стана лице на марката за боксова екипировка Everlast и се надява в бъдеще да помага за приемането на транссексуалните атлети в спорта.

Той припомня, че чернокожи боксьори като Джо Луис и Джак Джонсън са допринесли за борбата срещу дискриминацията.

„Горд съм да бъда чернокож транссексуален мъж“, казва Патрисио Мануел и изразява убеденост, че другите като него ще проявят смелост и няма да се крият: „Тук сме и няма да изчезнем. Ще има все повече като нас“.

Заглавна снимка: By Aswadhin – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86994917

 
 
Коментарите са изключени