shareit

Спортни хроники: История за едноръкия баскетболист и трикракия футболист

| от Chronicle.bg |

Наскоро едно китайско момче се превърна в знаменитост в баскетболните среди. Възхитиха му се даже и „извенземните“ от НБА. Става въпрос за детето-чудо Джан Джаченг. Много негови връстници на 13 също са страхотни баскетболисти, но китайчето има една особеност – играе само с една ръка. Лявата. Дясната даже почти не си я спомня съзнателно.

Губи я след тежък инцидент още когато е само на пет. Голяма трагедия за него и близките му, но нали човек е голям, колкото са големи мечтите му? Мечтата на Джаченг е да стане професионален баскетболист и без никакви внушения от състрадателност, трябва да признаем, че може да я постигне. Дрибъл, стрелба, усещане за играта – Джан е толкова добър, че накара звездата на Голдън Стейн Стеф Къри да му изпрати видеопослание.

„Пич, искам само да ти кажа, че ти си въплъщение на вдъхновението. Не приемаш „не“ за отговор. Намерил си начин да надвиеш самия себе си, да излезеш на баскетболното игрище и да покажеш на хората колко важна е играта за теб. Просто е невероятно да те гледам. Продължавай да вдъхновяваш всички, които те гледат“, заяви Къри, един от най-безмилостните снайперисти и дрибльори в съвременната история на НБА и двукратен MVP на лигата. Да стискаме палци на Джан да успее. Това момче го заслужава.

lentini

А сега да върнем времето със 140-150 години, за да разкажем една друга история за спорт и вдъхновение. Пренасяме се в живописната Сицилия. Знамето на острова е в два цвята – жълто и червено, а в центъра е изобразен трискелион – древен символ на три бягащи крака, излизащи от една точка.
Символът се използва за първи път от древните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – „тринакриос“.

Това е и древното име на острова – Тринакрия. И до днес трите крака символизират трите края на Сицилия.
В първоначалния си вариант в средата на трискелиона е медуза, а в сегашната версия е заменена с главата на богиня, която символизира вечността. Житните класове пък са в чест на плодородието на земята на Сицилия.

Идеята на древните гърци става пророческа и в края на 19-и век (някъде между 1884 и 1889 г.) в сицилианската община Розолини се появява момче на име Франческо Лентини. Петото от 12-те деца в семейството е по-различно от другите: ражда се с три крака, 16 пръста и два полови органа.
Предполага се, че допълнителните му крайници принадлежат на близнак – двата ембриона са се слели в един и към гръбнака на Франческо се е прикрепил още един крак.

Феноменът, при който ембрионът на единия близнак поглъща друг, по-слабо развит, се нарича „близнак-паразит“. Подобни аномалии се случват и днес. През 2005 г. в Индия се роди Лакшми Татма, която е с осем крайника: четири ръце и четири крака. През 2007-а момичето бе оперирано успешно и дори се научи да ходи. 10 години по-късно пък хирурзите в детската болница в Чикаго помогнаха на американско момиче, към което близнакът-паразит се беше прикрепил към гърба и шията и имаше два допълнителни крака.

Ясно е, че Франческо не е имал такъв шанс в края на 19-и век, когато подобни операции са били невъзможни, а намесата на лекарите е могла да доведе до парализа или смърт.

Но, уверяваме ви, през целия си съзнателен живот не съжалява за нищо, въпреки че историята му започва жестоко.
Родителите му, които вече имали четири здрави деца, били изплашени от трудностите, свързани с отглеждането на проблемното пето и го дали за възпитание на негова леля. И тя не издържала дълго с трикракото момче и Франческо бил изпратен в сиропиталище.

Както може да се предположи, детето много се притеснявало от външния си вид. Третият му крак, излизащ от дясната страна на дясното му бедро, бил значително по-къс от другите два. Заради недъга си Франческо бил убеден, че никога няма да успее да се сприятели с други деца и, най-важното, никога няма да може да спортува, което го привличало много.

sicilia

Но животът далеч от роднините помогнал на момчето да преодолее срама и да стане самостоятелен. По онова време имало толкова много деца без крайници, слепи и глухи, че Франческо си казал, че не бива да се чувства неудобно и да се срамува от себе си.
Постепенно перфектно овладял тялото си и се научил да тича, да скача на въже и дори усвоил основни футболни техники: пас, удар и дрибъл с топката. И всичко това без никаква странична помощ.

„Можех да чувам, да говоря, да разбирам, да оценявам и да се наслаждавам на красотите на живота. Можех да чета, а други не можеха, защото не виждаха. Можех да общувам с приятели и да слушам музика, а други бяха глухи. В един момент спрях да се оплаквам и да се самосъжалявам. Смятах живота за прекрасен и много го обичах“, спомня си Лентини детството си.
Когато момчето е на шест, успява да порази с уменията си Винченцо Маняно, който гастролира из Сицилия с куклен спектакъл. Артистът решава, че Франческо е идеален за цирка на Барнъм и Бейли – негови добри познати и хора с широк кръгозор.

Тейлър Барнъм – най-значимата фигура на американския шоу бизнес от 19-и век, вижда водопадите от пари в ниша, в която обществото забелязва само аномалиите. Именно Барнъм създава цирка (а преди това и музея), в който най-оборотната част е „шоуто на изродите“.
Маняно разговаря с родителите на Франческо, докато са на посещение при него в сиропиталището, и те се съгласяват детето им да се премести в Щатите, но с едно условие: да тръгнат на презокеанското пътешествие с него.
В продължение на две години семейството спестява пари и през 1892-ра стига до град Бриджпорт, Кънектикът.
***
В Щатите родителите на Франческо се опитват поне отчасти да изкупят вината си към трикракото си дете. Въпреки перспективата да спечелят много пари, те не му позволяват дълги турнета, докато не получи образование. Твърди се, че след като завършва училище, сицилианското момче владеело свободно четири езика.

След като се дипломира, Лентини се впуска изцяло в шоубизнеса. Обикаля САЩ и Европа с цирка на Барнъм и Бейли, който през 1907-а е купен за 400 хиляди долара от семейство Ринглинг (пет братя и две сестри от немско-френски произход).
Кариерата на Франческо продължава около 40 години, през които получава американско гражданство и става истинска звезда.
Коронният му номер е футболен: стреля прецизно и силно с третия крак и умело жонглира с двата си „нормални“. Така се ражда прякорът му Трикракия футболист.

Като дете съкровената му мечта е да се научи поне да бяга и да скача, а в активните си години кара велосипед, язди кон, плува и шофира автомобил. „Имам едно предимство пред другите: когато плувам, използвам допълнителния си крайник като рул“, шегувал се той.
В разгара на своята слава той публикува шестстранична брошура

„Историята на Франческо А. Лентини: Трикракото чудо“, в която описва състоянието си, разсъждава за хигиената, секса, бременността и раждането. Ето някои от заглавията в брошурата: „Спазвайте законите на природата“, „Отровите не са лекарство“, „Майката по време на бременността“, „Незаконната полова връзка“ и „Физиология на сексуалния живот“.

И изглежда, че Франческо наистина е разбирал отлично повечето от въпросите, които засяга в краткия си образователен труд. Омъжва се за жена на име Тереза ​​Мъри в Масачузетс и заедно отглеждат четири деца: Жозефин, Натали, Франк и Джеймс.
На цирковите афиши Лентини често е представян като Краля на уродите, но никога не се е обиждал на това. Напротив. Отвръщал със самоирония. „Как се купуват три обувки ли? – майтапел се той. – Много просто: взимам си два чифта и давам четвърта на еднокрак“.

В началото на 60-те години Франченско се мести във Флорида подобно на болшинството от своите колети по съдба. Като неписано правило, след като завършат кариерата си, почти всички циркови изпълнители със здравни особености в Щатите отиват да живеят на място, наречено Гибтаун.
Сега градчето има около 15 хиляди души население, но здравните аномалии са рядкост.

Медицината е достигнала ниво, в което да идентифицира повечето заболявания, от които са страдали навремето артистите, в ранни етапи на развитието им, и да ги лекува успешно.
През 1966 г. Лентини е хоспитализиран в Джаксън, Тенеси, но не успяват да го спасят и си отива от белодробна недостатъчност. Според документите, Франческо умира на 77 години, а в целия свят няма познат случай човек с неговата болест да е живял по-дълго.
А за по-щастливо – изобщо няма смисъл да говорим.

 
 
Коментарите са изключени