shareit

Спортни хроники: Хю Лори мечтаеше да бъде гребец, но страшна болест го превърна в ТВ звезда

| от |

Хю Лори има славата на един от най-обичаните телевизионни актьори, но повечето зрители, които го познават от екрана най-вече като Д-р Хаус, едва ли подозират колко разностранна личност е.

Днес той е комик, музикант и писател, но в младите години не си е мечтал за такава известност и живот в изкуството, а за нещо доста изненадващо – да бъде гребец на Олимпийски игри.

Англичанинът с шотландски корени се увлича по гребането още в гимназията и тренира по осем часа дневно с тим от елитни млади надежди.  Избира Кеймбридж за колеж заради спорта и заради баща си – а двете неща са много свързани.

„Отидох в Кеймбридж, за да греба. Само това исках. Антропологията беше най-лесната специалност, с която да се занимавам, докато греба по осем часа на ден по канала“, разказва Лори.

Освен това баща му също е следвал в Кеймбридж и бил страхотен гребец. 18-годишният тогава Хю несъмнено е наследил този талант и бил повече от обещаващ в лодката.

Cambridge Crew

Хю Лори тренира с отбора си

През 1977 г. младежът е избран за най-големия талант във Великобритания и отива на Световно първенство за младежи, където завършва четвърти. Три години по-късно влиза в отбора на Кеймбридж за традиционното състезание с Оксфорд и получава специална награда за представянето си и за желанието за победа, въпреки поражението на отбора му.

Загубата е тежка, но Лори не мисли за нея, защото има по-голяма мечта: да участва на Олимпийски игри и да спечели златен медал за Великобритания.

Баща му вече го е правил през 1948 г. насред Лондон и не е чудно, че Хю му се възхищава.

Уилям Джордж Реналд Мъндел Лори, накратко Рен Лори, наистина е златен медалист от олимпийски игри, а с него Кеймбридж печели състезанието срещу Оксфорд в три поредни години (между 1934 и 1936 г.), а две години по-късно двойката Лори-Уилсън печели регатата Хенли.

Рен Лори дебютира на Олимпиада в Берлин 1936, които са и първите игри, предавани по телевизията. Там завършва четвърти, след което е изпратен да служи в Северна Африка, където го заварва и Втората световна война.

Ran Laurie

Рен Лори от славните му години!

След войната Рен Лори се връща към спорта, и то още по-силен отпреди. Отново с партньора си Уилсън печели кралската регата Хенли във водите на Темза, а после идва златният олимпийски медал на родна земя.

Страшна болест обаче спира Лори-младши в преследването на подобни успехи – инфекциозната мононуклеоза.

Често срещано заболяване при топ спортистите, само в последните години то удари биатлонистите Мартен Фуркад, Александър Оз, Габриела Коукалова и Дария Домрачова; тенисистите Роджър Федерер, Анди Родик, Гарбине Мугуруса и Петра Квитова; колоездача Марк Кавендиш и легендата на снукъра Рони О`Съливан.

Мононуклеозата е известна като „болестта на целувката“ и последиците от нея могат да те преследват през целия ти живот. Понякога отнема цели сезони, за да могат спортистите да се възстановят напълно, в други те изобщо не успяват да продължат кариерите си. За съжаление, последното се случва на Хю Лори.

Първите симптоми се появяват през 1979 г., когато 20-годишният Хю е принуден да спре тренировките няколко седмици. После се завръща и в продължение на две години продължава със спорта, но тогава мононуклеозата се усложнява и се появява опасност далакът на Лори да бъде разкъсан.

Бъдещата звезда се принуждава да спре със спорта.

По времето на болестта Хю изобщо не знае какво да прави с появилото се свободно време. Един ден обаче среща в бара непозната жена на име Алисън и успява да я заинтригува, защото тя го води в клуба по драма на Кеймбридж. Там Хю Лори се запознава с Ема Томпсън, бъдеща носителка на два „Оскар“-а, и Стивън Фрай, негов близък приятел до ден днешен.

Благодарение на тях, Лори започва актьорската си кариера, като заедно поставят множество пиеси. След бала му в Кеймбридж, Хю се запознава с „мъж с „Бентли“ и дълга пура“, който му се представя за агент и му предлага да го превърне в голям актьор.

Хю Лори, възприемал се като гребец до неотдавна, няма как да откаже такава оферта.

След години на успехи на малкия и големия екран, актьорът не издържа да стои далеч от спорта и се връща в лодката, макар че мечтата му за Олимпиада няма как да се осъществи.

Той обаче е приет в елитния британски клуб „Линдър“, на който преди години президент е бил и баща му. Въпреки че е невъзможно да възвърне формата от края на тийнейджърските си години, Лори продължава да се пуска на демонстрационни състезания.

Fry And Laurie

Той открива и нов спорт, към който да се пристрасти и това е боксът.

Редовно през уикендите Лори посещава боксова зала в Лондон заедно със синовете си, а треньорите твърдят, че е можел да стане професионалист, ако е бил започнал навреме.

„Луд съм по бокса, помага ми да се справям с депресията”, обяснява Хю. “И не толкова когато съм на крушата, колкото при спарингите с противник. Понякога боли, но в същото време се превръщаш в кълбо от енергия – чувство, което не може да се сравни с нищи друго“.

Кинопродуцентите внимателно изготвят договорите и следят за външния вид на актьорите си, затова на актьора рядко му се отдава шанс наистина да се качи ринга.

Това, разбира се, не се харесва на Лори, който дори определя тренировките си като „момичешки“.

Все пак боксът помага на Хю да свикне със славата и с променения си начин на живот. Но той сам признава, че понякога не се сдържа при спаринг да извика на противника си: „Нямаш право да ме удряш, аз съм телевизионна звезда!“

 
 
Коментарите са изключени