shareit

Спортни хроники: Фред Пери – лошото момче на добрия тенис

| от |

Великобритания доминира в света на тениса на трева в средата на 30-те години на миналия век благодарение най-вече на Фред Пери. В продължение на три години той е безспорният номер 1 в света като спечелва редица основни титли и допринася жизненоважно за доминирането на Великобритания на водещото международно състезание по тенис, Купа Дейвис.

Наследството му остава емблематично и днес. Посетителите на Уимбълдън често спират, за да погледнат статуята на Пери в три-четвърти реален размер, представена 50 години след първата му победа на шампионата, показвайки го добре облечен как удря известния си форхенд.

Днес Пери има емблематичен статус, но невинаги е било така: този мъж някога е бил лошото момче на тениса във Великобритания. Повече от 100 години след раждането му не бива да се забравя, че в най-добрите си игрови дни и много след това Пери е бил адмириран в целия свят на тениса, но не е бил добре приет в родината си.

Fred perry statue wimbledon

Фред Пери (вдясно) с Пат Хюджис

Фредерик Джон Пери: ключови факти за живота и кариерата му
Роден: 18 май 1909 г., Стокпорт

Умира: 2 февруари 1995 г. в Мелбърн, докато е на Australian Open

Семейство: Бащата на Пери, Самюъл Пери, се занимава с памук преди да стане национален секретар на Кооперативната партия след Първата световна война. През 1929 г. става депутат за град Кетеринг

Личен живот: Пери е женен четири пъти – първата му съпруга е американската актриса Хелън Винсън, за която се жени през 1935 г. и се развежда през 1940 г. За кратко е женен за Сандра Бро през 1941 г., и след това за Лорейн Уолш през 1945 г. Четвъртия му брак е през 1952 г. за Барбара Ризе – той продължава до смъртта му през 1995 г. като заедно те имат дъщеря и осиновяват син

Постижения: Пери печели Уимбълдън три пъти поред (1934, 1935 и 1936); той е първият човек, спечелил всичките четири титли от Големия шлем – шампионатите на Уимбълдън, Австралия, Франция и Америка – макар и не в една година

Стил на игра: изключително бърз, добра игра от всеки ъгъл на корта

Рекорд на Уимбълдън: достигна полуфинал веднъж на пет опита преди 1934 г. и два пъти спечели смесени двойки

Други постижения: спечели общо осем титли от Големия шлем, има ключова роля за Великобритания, тъй като печели Купа Дейвис четири години поред (1933–36). Пери е известен и със своята гама от дрехи в тенис стил, която стартира през 1952 г.

Fred Perry Way sign

Журналисти, които го наблюдават как побеждава австралиеца Джак Крофорд, за да вдигне купата на Уимбълдън през 1934 г., коментират „странната липса на вълнение“ сред зрителите, а едно американско списание пише директно: „Пери не е популярен шампион у дома“.

При един инцидент, който го преследва до края на живота му, възторгът на Пери от спечелването на титлата се превръща в гняв, когато чува как член на комисия на Уимбълдън казва на Крофорд в съблекалните след финала, че днес е един ден, „в който по-добрият играч не спечели“.

Един основен фактор за хладното отношение към Пери беше неговият социален произход. Семейство Пери има корени в работническа класа на север и Фред получава шанса си да тренира тенис, когато баща му, развиващ кариера в лявата политика, се премести след Първата световна война в район на Лондон, където крайградските тенис клубове се разрастват бързо. Вместо да бъде спорт изключително за богатите, тенисът се превръща във възможност за амбициозни семейства като Пери.

Но докато се опитва да си проправи път в играта, Фред Пери се сблъсква с мнозина, които го виждаха като „не един от тях“ – хора от традиционния среден клас, образовани в държавното училище, които все още доминират в британския тенис като играчи, администратори и служители. Както илюстрира сценката в съблекалните през 1934 г., дори спечелването на Уимбълдън не сломява социалните предразсъдъци.

Пери не е изцяло пасивна жертва на класовите различия в британското общество между войните. Неговият абразивен характер и отказът да „оставя хората да ми казват какво да правя или да ми заповядват“ му създава редица врагове в тенис средите. Играчите през 30-те години се очаква да се държат с благоприличие; „Джентълменът Джак Крофорд“ е известен със своите примерни нрави на корта. Фред Пери, от друга страна, има безмилостен език, отказва да прикрие амбицията си и прави обидни лични забележки към опонентите си.

Въпреки че доминира на световната сцена, той обижда заможните зрители на Уимбълдън, тъй като неговата персона на корта е толкова в противоречие с духа на тениса по това време.

Важно е също така, че тенисът тогава е твърдо обвързан с аматьорските принципи. Идеята, че играта трябва да се играе за удоволствие, а не за печалба – и в правилния дух – е строго наложена още от Викторианския период от Асоциацията по тенис на трева (Lawn Tennis Association). Без родословието и темперамента на традиционните джентълмени аматьори като Крофорд, Пери се сблъсква с властите и все повече се мотивира да спечели световната си слава.

Напрежението с LTA се натрупва, докато в края на 1936 г. той напуска Великобритания, за да живее и играе професионално предимно в САЩ. Този ход му позволява да направи големи суми пари, но и означава, че му е забранено да участва в най-добрите аматьорски събития в света, включително Уимбълдън и Купа Дейвис.

Така в началото на 1937 г. Пери се оказва изгнаник в родината си. Той е освободен от почетното си членство в престижния клуб All England – присъдено му като шампион на Уимбълдън – и когато по-късно идва като професионалист във Великобритания, му е забранено да се явява на кортовете, на който и да е клуб, свързан с LTA. В края на 30-те години във Великобритания не се извършват някакви действия в посока да се намерят и развият нови шампиони след Пери. Вместо това, най-успешният играч, който нацията е произвеждала, става почти не-човек в очите на тениса.

FRED PERRY 1909-1995 Tennis Champion lived here 1919-1935

След Втората световна война Пери изгражда нов живот, основан на бизнес предприятия, като треньор и коментатор. Действащ главно в САЩ, които той намира за по-малко ограничени от Великобритания относно социалните различия, мразовитите му отношения с All England Club и LTA се подобряват бавно през годините, особено когато тенисът окончателно възприема професионализма след 1968 г.

Дори и така, едва към края на живота му помирението им става пълно. Същите тела, които някога го избягваха, сега бяха все по-нетърпеливи да му отдадат почит, отчасти защото репутацията му по света се повишава с течение на годините, в които никой британец не успя да се изравни успехите му. Когато откриват статуята му през 1984 г., председателят на All England Club заявява надежда, че Фред ще се съгласи с твърдението, че „Уимбълдън днес е най-гостоприемният от всички клубове“, за разлика от преди.

През същата година Пери е единственият тенисист в списъка след проучване измежду 2000 британци, което цели да намери „Най-добрите от най-добрите“ британски спортисти на 20 век. Така най-накрая Фред Пери вече не е непризнатият тенис герой на Великобритания, а мястото му като родна спортна легенда беше сигурно.

 
 
Коментарите са изключени