shareit

Спортни хроники: Диего слаломира между англичаните все едно са колчета. А един от тях още го гони насън

| от |

На 22 юни 1986 г. температурите в Мексико Сити са такива, че се пука дърво и камък. Но на стадион „Ацтека“ е невероятно горещо не само заради парещите лъчи на слънцето.

Тогава все още е пресен споменът за конфликта за Фолклендските острови, отнел живота на 258 британски и 649 аржентински войници 4 години по-рано – а отборите на двете страни се готвят за голяма битка на четвъртфиналите на Световното първенство.

Предводителят на аржентинците Диего Марадона е налял допълнително масло в огъня, призовавайки съотборниците си да „отмъстят на Англия за войната“.

Бойният дух, вселил се в Диего, му помага да изиграе един от мачовете на живота си. През цялото първо полувреме легендата не престава да тормози защитата пред вратаря Питър Шилтън, но разкрива напълно магията си едва през втората част.

В 51-вата минута Диего отбелязва с „Божията ръка“ един от най-скандалните голове във футболната история. Три минути по-късно се случва нещо още по-знаково.

Ектор Енрике намира Марадона в половината на аржентинците и танцът на гения започва. Преди да стигне до наказателното поле, Диего успява да разпилее четирима: Питър Биърдсли, Питър Рийд, Тери Бътчър и Тери Фенуик. Разминава ги като колчета. А когато достига до Шилтън, майсторски си подкарва топката с левия крак и падайки, отново с него, я праща в мрежата.

„Марадона! Гений! Гений! Гений! Там, там, там, там, там, там! ГООЛ! ГОООЛ! Ще се разплача, о, страхотно, Боже! Какво попадение! ДиеГООООЛ МарадонАААААААААА!”, крещи уругвайският коментатор Виктор Уго Моралес. “Искам да се разплача, извинявам се! Марадона направи най-великия пробив и вкара най-великия гол за всички времена! Космическа магия! От коя планета е той? Как навърза толкова англичани? Аржентина 2, Англия 0! Диегол, Диегол, Диего Армандо Марадона! Благодаря ти, Господи, за футбола, за Марадона, за тези сълзи, за резултата на Аржентина – Англия 2:0!“

А така коментира попадението коментаторът на “Би Би Си” Бари Дейвис:

„Това отново е Марадона. Вляво от него са Буручага и Валдано. Но той няма нужда от тях. О, това е невъзможно. Това беше страхотно. Няма съмнение в това. Той е истински футболен гений!“

След мача героят отговаря на повече въпроси за „Божията ръка“, отколкото за  великия втори гол. Коментарът му за него е доста сдържан: „Хареса ми този гол. Но това беше само едно попадение, а не победа на финала.“

Е, не след дълго е спечелен и финалът срещу Западна Германия, с което голямата мечта на Марадона и на цяла Аржентина става реалност.

В автобиографията си „Аз, Диего“ от 2000 г., легендата се спира далеч по-подробно на втория гол срещу англичаните:

„Тръгнах с топката от центъра на терена, завих надясно, минах между Биърдсли и Рийд и се втурнах към вратата, която все още беше много далеч. Преместих се по-централно и попаднах на Бътчър, а в този момент ми помогна Валдано, защото Фенуик, който беше последен, не тръгна към мен. Изчаках го да го направи, за да подам на Хорхе и той щеше да се изправи очи в очи с Шилтън… Едва не ме събори този Фенуик! Продължих да се движа напред и изведнъж Шилтън вече беше пред мен. Той стоеше на същото място като в онзи епизод на „Уембли“ (Марадона има предвид приятелския мач Англия – Аржентина през 1980 г.), на абсолютно същото място! Щях да направя всичко така, както в Лондон, но Бог ми помогна, той ме накара да си спомня. Направих финта и Шилтън се върза, след което почти по лице, пратих топката в мрежата… Бътчър, този рус здравеняк, ме събори, но в крайна сметка отбелязах гола на живота си.“

Maradona-Mundial 86 con la copa

Няколко години по-късно Марадона споделя още една тайна за гола си и  иронично благодари на англичаните за тяхното благородство.

„Благодаря ти, Англия! Вкарах най-хубавия гол в живота си на Световното първенство през 1986-а, гол-мечта. Не мисля, че бих могъл да повторя този гол срещу който и да е друг отбор – съперниците биха ме съборили. Очевидно британците са най-благородните хора в света“, пошегува се аржентинецът.

Но голът му далеч не беше шега, а чиста футболна магия.

Магия, завладяла и останалите участници в онзи двубой.

Доста години по-късно Питър Рийд признава: „Изминаха повече от три десетилетия, но аз продължавам да гоня Диего насън.“

 
 
Коментарите са изключени