shareit

Шахбокс – какво точно представлява и защо въобще съществува

| от chronicle.bg |

Зависи кого питате, шахбоксът е или хомогенна амалгама между физическото и церебралното, или просто ненужен цирк.

Холандския художник Йепе Рубинг Жокера определя творението си като „ултиматния спорт“. То е вдъхновено от карикатуриста Енки Билал, когато в произведението си „Froid-Équateur“ от 1992, но за това по-късно. Идея се реализира от художника през пролетта на 2003.

Преди всичко – за всеки незапознат с този екзотичен спорт, накратко това е „11 редуващи се 3-минутни рунда шах и бокс“. Според правилата, класическият шахбокс мач започва с рунд от 3 минути шах, а след него веднага следва един рунд бокс. Играчите имат много малко време между рундовете, за да се съвземат – единствено докато дъската за шах се внася или изнася от центъра на ринга. 

94bad7cfdd610c001c68fd27e69dddaa110c2a0b1faf8dd757b364f6b9ed3dbb

Победата се постига или чрез матиране на опонента (цайтнот и предаване също се броят), или чрез нокаут (предаване, технически нокаут и дисквалификация). Ако нито едно от тези неща се случи, победителят се решава по точки като в традиционен боксов мач. Ако някой от играчите бави нарочно по време на шаховата част, може да получи точково наказание.

Както можете да предположите, играчите трябва да носят боксови ръкавици, заради частта с боя. Една от тях или и двете могат да се свалят преди шах рундовете за повече удобство.

Интересна специфика на спорта е, че докато местят, боксьорите трябва да носят слушалки, за да не чуват, ако публиката им подсказва ходове. Това, разбира се, помага и за концентрацията. С оглед на безопасността им обаче, докато се бият, те трябва да премахват слушалките. 

Screen+Shot+2018-11-22+at+13.16.55

Много практикуващи шахбокс изтъкват психическата издръжливост като един от най-трудните аспекти на спорта. Способността да превключиш тялото си от физическа възбуда за боя към спокойствие за интелектуалния рунд изисква голямо усилие на волята. Или както пише на официалния сайт на Chess Boxing Global: 

„Шахбоксът е рядко съчетание на способности. Атлетите трябва да имат здраво тяло и остър ум, а не само мускули. На ринга боецът е пълен с тестостерон, адреналин и мощ. Три минути по-късно обаче бойното поле се сменя. Играчът има едва секунди да успокои бойните си инстинкти и да премине към тихата и спокойна логика. Шахбоксьорът трябва да е умен, за да предвижда действията на опонента си както на дъската, така и на ринга. Това е единственият спорт, в който сърцето, умът и тялото действат заедно. Това е ултиматната битка!“

Поизведението на Енки Билал, „Froid-Équateur“ (букв. – „Студен екватор“, от фр. език), всъщност е комикс от 1992 година. Действието се постапокалиптичната 2034 година и включва сцени, в които боксьори тежка категория се смазват от бой върху огромна шахматна дъска. В интервю за The Guardian Рубинг казва, че идеята му идва от комикса, който е част от колекция на баща му.

froid1 000ygrc3

Йепе Рубинг е известен в света на изкуството с многобройните си, често хумористични, арт инсталации и изпълнения. Заради хумора в произведенията си той получава прякора Жокера и по-специално заради арт изпълнението му, в което затваря цяла улица в Токио с полицейска лента. Перформата му изкарва 10 дни в затвора, който той прекарва облечен като клоун.

1_1ySo6fucNf1j9YpC6ow4-w

Шахбокса първоначално също е замислен да се изпълни еднократно, като арт събитие, а автора се надявал да постигне това, което всяко изкуство се стреми да постигне – да накара хората да се замислят:

„Опитваме се да разделим всичко на два различни свята, но аз мисля, че тези светове са много по-свързани, отколкото хората си мислят. Шахбоксът нарушава това мислене. Затова и много хора ми казват „Шахът и боксът просто не си подхождат“, някои шахматисти също не харесват идеята, но те забравят, че бившият световен шампион по бокс Ленъкс Луис и настоящия световен шампион Виталий Кличко също играят шах. Боксът е за контрол на агресията, а шахбоксът е 200% за контрол на агресията.“

За изненада на Йепе Рубинг, спорта му стана хит. Първият официален мач се случва в берлинска галерия между Йепе и негов приятел на име Луис Винстра. Галерията се пълни догоре.

Поддикнат от неочаквания успех, Рубинг решава да превърне шегата си в истински спорт и организира първият Световният шампионат по шахбокс в Амстердам същата година и привлича над хиляда зрители. Официални спонсори са Холандската федерация по шах и Холандската федерация по бокс. Йепе Жокера и Луис Адвоката, както са известни на ринга, се изправят един срещу друг отново. Рубинг печели и това го прави не само създателя на спорта, но и негов първи световен шампион. „Имах ужасна позиция на дъската и затова в последния рунд се опитах да го нокаутирам. Той едвам успяваше да седи на краката си. Гонгът удари и виждах как не можеше да намери ъгъла си. Беше много зашеметен, но все пак трябваше да изиграем последния рунд шах. Имаше ясна победа, но не можа да намери правилните ходове.“

На 1 октомври 2005 година в Берлин се провежда и първото европейско първенство по шахбокс. Тогава шампион става българинът Тихомир Тичко Тигъра, който побеждава Андреас Шнайдер от Германия в седмия рунд.

От тогава Рубинг е изоставил изкуството почти напълно, за да се съсредоточи върху спорта като основава  Световната организация по шахбокс. В чест на произхода на спорта, Рубинг основава организацията в Берлин, а първият й почетен председател е създателят на „Froid Équateur“ Енки Билал.

Благодарение на усилията му, днес шахбоксът е официален и бързо развиващ се спорт с изгряващи таланти и над 2000 състезатели от цял свят като най-много идват от Индия – 600 души.

 

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

| от |

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени