Създаването на спортния сутиен

Годината е 1977 и Хинда Милър, Лиза Линдал и Поли Смит се заливат от смях. „Буквално щяхме да се напишкаме в гащите, толкова се смеехме“, спомня си Линдал. Обектът на тяхното забавление? Тогавашният съпруг на Линдал и неговите нелепи опити да си обуе джокстрапа.

Джокстрап

„Той си сложи джокстрапа наобратно през гърдите и го облече като сутиен с една чашка“, спомня си Смит, докато останалите се кикотят на заден план. „Изведнъж обаче го погледнахме и си помислихме: Хммм.“

Трите казват на CBS News Radio, че прекарват лятото в множество магазини, където опитват най-различни сутиени, търсейки комфорт и подкрепа в ерата на джогинг манията, която поразява САЩ след излизането на невероятно популярната книга „The Complete Book of Running“. Ако погледнете рекламите на сутиени през 1977 г., можете да видите, че те нямат някаква специална конструкция, която да пречи на гърдите на жената да подскачат болезнено, докато тя тича. Но джокстрапът изглежда сякаш можеше да работи, особено след като Линдал го взима от съпруга си, слага си го над главата и дръпва торбичката върху собствената си гърда, така че да действа като чашата на сутиен.

„На мен ми изглеждаше логично и казах: „О, от това може да се получи нещо“, спомня си Смит, гледайки ситуацията през погледа на дизайнер на костюми, каквато е тя. „Ще се разтегне, няма нужда от банели и е хубав, мек и еластичен. И така, бях абсолютно навита.“

Милър, която също бе дизайнер на костюми, казва, че цялата ситуация е наистина забавна, защото не са знаели нищо за сутиените. „Нямахме ограничения. Не знаехме, че не можете да зашиете два джогстрапа заедно, защото в дизайна на костюми креативността е най-ценната и просто правите нещата нестандартно. И всички казаха, че това беше много нестандартно“, казва Милър.

Целият проект стартира, защото Линдал и нейната сестра Виктория Удроу са сред многото жени, които започват да тичат за здраве и сутиените им не са удобни.

„Беше просто шега по време на едно телефонно обаждане със сестра ми, която ми каза: „Какво носиш, когато тичаш, за да ти е удобно и гърдите ти да не подскачат неприятно?“, спомня си Линдал. „Тя каза: „Защо няма джогстрап за жени? Ха-ха-ха!“ И двете се засмяхме… та това е същата идея за различна част от анатомията.“

Линдал казва, че тя самата не е била спортна натура или пък атлетична, но започва да тича, за да отслабване, в епоха, когато дават „Ангелите на Чарли“ по телевизията, а жените искат да изглеждат като ангелите.

„И продължих да тичам, защото това всъщност стана първата ми духовна практика. Караше ме да се чувствам добре, накара ме да се чувствам овластена и измислих идеята сутиенът да реши личния ми проблем“, казва Линдал. „И тогава си помислих, че ако аз искам това, обзалагам се, че и други жени го искат.“

Но първо трябва да измислят прототип, а и тъканта, използвана за изработване на каишките, не е съвсем правилна. Дрехата се нуждае от по-твърда материя и много по-твърд ластик. И така, Смит заминава за Ню Йорк, купува пробни платове и прави прототип за Линдал, която да го изпробва. Линдал започва дневния си джогинг, а Милър тича пред нея и с лице към нея, за да провери дали сутиенът работи.

„Мислех си: „О, не, това наистина ще попречи на бягането ми“, казва Линдал, смеейки се. Но тя допълва, че не само е проработило, но се е чувствала чудесно. „Помислих си, „Наистина има разлика.“ И Хинда казва: „Изглежда гърдите ти не се движат толкова много.“ И знаехме, че имаме победител!“

Милър добавя, че бягането ги е научило на много. От една страна, казва тя, не можете да спрете гърдите да се движат. Можете само да минимизирате движението им. „Това, което разбрахме, че всички правят сега, е да придърпат гърдите по-близо до централната гравитационна линия“, казва тя, позовавайки се на множество продукти, последвали техния пример. „Когато гърдите подскачат нагоре и надолу без никаква опора, връзките на Купър се разтягат и това не е добре, ако искате да кърмите бебето си, а и всички сме доста суетни и не искаме нещата ни да висят. И така, подкрепихме гърдите, като ги придърпахме близо до гръдия кош.“

Смит дава прототипа на Линдал и отива в Ню Йорк, за да организира някаква пиеса. Милър заминава за Южна Каролина, за да преподава дизайн на костюми. Линдал създава корпорация и дава акции и на трите, след което изпраща дрехата на Милър. По това време те го наричаъ Jock Bra. Милър го показа на собственика на малък франчайз, наречен Фидипид, където дъщерята на собственика им прави някои предложения за промени. Милър наема безработна шевачка на име Каролин Морис, която изработва оразмеряване за това, което всички жени чувстват като спортна дреха.