shareit

От Гилгамеш до Хълк Хоган: борбата през вековете

| от |

Борбата за чест и за победа датира най-малко на 4000 години, още от древна Месопотамия. Първото значително литературно произведение, „Епосът за Гилгамеш“ е написано около 2100 г. пр. н. е. и в него двамата главни герои Гилгамеш, цар на Урук, и Енкиду, изпратен от боговете да предизвика Гилгамеш заради ужасното му управление и злоупотреба с власт, се борят, а след това стават близки приятели (съжаляваме, че ви казахме края).

Greek relief of pentathlon 500 bC

Древните египтяни използвали борбата за обучение на войници. Много учени смятат, че в Библията борбата се споменава по такъв начин, все едно очаква читателите да разбират спорта и неговата терминология и това според тях означава, че е била добре популяризирана дори още по онова време. Древните гърци имали борбата за славно атлетическо състезание и създали училища по този спорт, известни като Палестра, в почти всеки голям град.

Именно от тези училища произлизат първите известни професионални борци в историята. На най-добрите се плаща да представляват своя град в различни турнири и така се появяват първите звезди на спорта. Милон от Кротон е бил може би най-ярката от тях. Той се бие за гръцка колония в Южна Италия и печели шест олимпийски първенства по борба – тогава те са се провеждали както и днес, на всеки 4 години, което означава, че Милон е бил цели 24 години на върха.

Suvée, Joseph-Benoit - Milo of Croton

Според легендата Милон тренира като носи теле всеки ден от раждането до смъртта си. Освен това според същата легенда той умира от глутница вълци.

С развитието на цивилизациите борбата продължи да бъде част от тях. През Средновековието тя е била доста известен спорт в Северна Европа. Според книгата „Ringside: A History of Professional Wrestling in America“, на тези борби се залагало много и били силно подхранвани от алкохол.

С хода на времето въпреки популярността си борбата заедно с бокса са задминати от „по-цивилизовани“ спортове като конни надбягвания, когато пуританите заливат Европа. Когато пуританите си проправят път и към Америка, тези атлетически занимания стават малко по-неорганизирани. Борби продължава да има – по кръчми и в училищата (всъщност дори Джордж Вашингтон е бил чуден борец като младеж).

William Muldoon1

За първия по-велик американски борец, Уилям Мълдън, се казва, че никога не е губил битка. Той е известен със своята техника и с джентълменското си отношение. С второто дотолкова, че има легенда, която разказва как веднъж спрял битка между него и мъж от Франция, тъй като публиката скандирала: „Счупи врата на франсето!“ След това изнесъл на публиката подробна лекция за спортсменството, вместо да счупва врата на франсето.

След това популярността на борбата замира в Америка и остава замряла до края на 20-ти век.

Въпреки това мъртвило, борбата все пак се развива. Появяват се Ед Люис, Били Сандоу и Тутс Манд, които наричат себе си триото Голдън дъст. Те ще променя начина, по който се бори… но само в известен смисъл. Стилът граплинг е скучен за публиката и затова смесват други стилове, използвани в гръко-римска борба, бокса и уличния бой.

Експертите смятат, че това е момента, в който борбата официално става „театрална“, както я виждаме по WWF. По това време се наемат само борци, които ще се борят не реално, а със специална, много по-помпозна бойна хореография. Както и днес, борците пътуват от град на град като така феновете се запознават с тях и следят различните сюжетни линии – кой кого мрази, кой с кого е таен партньор, кой кого е прецакал и така нататък. Когато триото се разпадна през 1939 година, тяхната сцената вече е свободна за модерната художествена борбата.

The Authority in April 2014

Трите Хикса и съпругата му Стефани Макмеън

Основан в края на 40-те години, NWA (Национален алианс по борба, да не се бърка с рап групата) е първият ръководен орган на цялата професионална борба. Много хора от бранша обаче, както и фенове, намират алианса за консервативен и тираничен. В резултат се отцепват няколко борбени организации и създават свои местни асоциации и федерации. Една от тях е WWWF, създадена от бившия член на триото Голдън дъст Тутс Манд и Винс Макмеън. Федерацията официално става WWF през 1979 година.

Скоро, с толкова много регионални организации и без никакво обединение, професионалната борба (вече „борба“ ?) отново е на прага на срив. Тогава обаче WWF започна да събира таланти – един процес, който ще завърши с най-големия финансов риск в историята на този спорт: WrestleMania.

През 1985 г. WWF, вече ръководена от сина на Винсънт Винс, резервира „най-известната сцена в света“ – Медисън Скуеър Гардън – където ще се проведе „Супербоулът на развлекателната борба“. Винс кани знаменитости като Мистър Т (който ще се бори като партньор на Хълк Хоган), Мохамед Али и Синди Лаупър.

Цялото бъдеще на борбата в новата си театрална форма е заложено на карта с това събитие. Пред близо 20 000 фенове и около милион, който гледат по телевизията, WrestleMania става хит. Така един от най-старите спортове в света успява да намери реализация в комерсиалния свят и днес WWF е компания за над един милиард долара.

 
 
Коментарите са изключени