shareit

Най-великият американски атлет е индианец

| от |

В началото на XX век можем да открием редица спортни величия, които се борят много стабилно за титлата „Спортно величие в света“. Американците продължават още по-напред в тази надпревара и обявяват един много специален човек не просто за атлет на века, но и за най-великия атлет изобщо раждан някога. Подобно представяне може да мотивира мнозина да се запознаят с постиженията на Джим Торп.

Като комплексен състезател, той може да се похвали с невероятни спортни качества и го прави в най-различни дисциплини през годините – като аматьор и като професионалист. Най-големият успех на Джим е в американския професионален футбол, а там остава в сърцата на всички фенове. Има и една интересна светлина по тази тема, Торп може да се смята за истински американец по една единствена причина – истинското му име е Ва То Хук и в превод от индиански означава „Светъл Път“.

 

gettyimages-55755924-594x594

Имайки предвид неговото потекло, можем да забележим, че атлетът дълго време не се смята за американски гражданин, но олимпийският отбор успява да се възползва от неговите услуги и през 1912 г. участва в Олимпийските игри в Стокхолм. Именно там ще покаже умения, които може да му донесат особено внимание. Той самият се състезава в няколко дисциплини и често най-използвата дума от коментаторите е:

„Той обожава Олимпийските игри и спорта. Няма как това да не е факт, след като е феномен всеки път, когато излиза на терена. Той е златният стандарт на перфектен атлет, няма какво повече да добавим и можем да бъдем сигурни, че няма да видим такъв скоро.“

За да разберем цялата история на Джим трябва да разгледаме и историята му, която в никакъв случай не е от най-леките. Родителите му са европейци, а той самият има американско индианско потекло. Отгледан е на територията на резерват, който днес наричаме Оклахома. Там е член на племето Сак и Лисица. Животът му не е лесен, но става още по-труден, когато трябва да тръгне на училище. От там бяга няколко пъти. Той има и брат близнак, който умира на 9-годишна възраст, а майка му умира при раждане няколко години след него.

 

gettyimages-2694319-594x594

Накрая напуска училище, за да работи в чифлик. Баща му обаче не е съгласен и го връща обратно в училище, този път в Пенсилвания, за да няма как да бяга толкова лесно. Там му е забранено да говори на своя роден език, постриган е и облечен в европейски дрехи. Единствената среда, в която може най-накрая да се прояви е именно спортът. Забелязан е от американския треньор Глен Уорнър и много бързо се превръща в сензация. В началото се смята за твърде малък, за да играе, но много скоро заяква и се превръща в най-големият кошмар за противниковия отбор. Неговият треньор по-късно ще сподели следното:

„Нито един колежанин, който някога съм виждал, разполагаше с натуралната стойка за футбол. Никога не съм виждал футболист, който може да преминава линиите с такава лекота, с каквото Торп го правеше, никога не съм виждал играч, който да усеща пробойните в защитата, осъзнавайки много лесно как да я премине. Големият индианец беше безпощаден на терена. А ако говорим за скорост, никой не можеше да носи топката по полете, както Торп го правеше.“

Треньорът по-късно ще се превърне в истинска звезда, а Торп ще се превъррне в двукратен шампион на страната. През 1912 г. един специален мач успява да разпали страстите. Отборът на армията, съставен изцяло от внуци на ветерани, както и кадети във военното училище, се изправят срещу индианците – онези, които са прогонени от земите си и принудени да обикнат новия живот. Сред тях може да се срещне дори Дуат Айзенхауер, който по-късно ще стане американски президент. В тази легендарна среща, индианците успяват да покажат на какво са способни и печелят с резултат 27-6.

gettyimages-79023052-594x594

На Олимпийските игри в Стокхолм, индианецът успява да победи в декатлона, при това в два последователни дена. А той включва 100 метра спринт, дълъг скок, висок скок и бягане от 400 метра. След това в програмата са поместени 110 метра бягане с препятствия, хвърляне на диск, хвърляне на копие и още много други. Торп все пак успява да се справи с всяко изпитание, не се оплаква от натоварения график и печели. Много скоро дори крал Густав V ще го нарече един от най-великите атлети в света. Нещо повече, появата на бедното момче, което се слави с толкова невероятни успехи, официално доказва, че олимпийските игри не са за разглезените англо-саксонски протестанти, които смятат, че трябва да определят изцяло поведението на играчите.

А Торп получава славата си именно по тази причина, той излиза на терена, никой не го познава и размазва конкуренцията, при това много жестоко. Само една година по-късно, златните медали на шампиона ще бъдат отнети, защото започнал да се занимава с бейзбол и получавал забавено плащане, което влизало изцяло в противовес с правилата. Мнозина спорят цял живот с комисията, но накрая се стига до справедливост през 1983 г. – близо 30 години след смъртта му.

gettyimages-2694344-594x594

Това едва ли го е притеснило особено, Джим се превръща в първия президент на Американския Професионален футбол, играе 12 години като професионалист, влиза в Залата на славата, играе бейзбол и там също успява да създаде име и за кратко време се занимава с баскетбол.

gettyimages-170542975-594x594

След края на спортната си кариера ще потъне в забрава и ще бъде уволнен от редица места. Получава филмови роли, в които играе като индианец в редица уестърни. През 50-те години на миналия век, когато Associated Press правят проучване за най-великия атлет на всички времена, името му е първо. Коментарът по тази тема, макар и той самият никога да не успее да го чуе е:

„Той беше толкова невероятен атлет… толкова добър, че хората го боготворяха. Неговата сила триумираше над предрасъдаците и мнозина забравиха, че е индианец. Той доказа, че това, което прави на терена, е невъзможно за останалите атлети. И никой не може да го оспори“

 
 
Коментарите са изключени