shareit

Най-добрият трансфер в историята на спорта

| от chronicle.bg |

Преди 100 години Бостън Ред Сокс правят на Ню Йорк Янкийс истински коледен подарък. На 26 декември 1919 Сокс продават големия си питчър (човекът, които хвърля топката в бейзбола) Джордж Хърман „Бейб“ Рут на Янките за скромната сумата от $100 000 или $125 000 (не е точно ясно) – това са около $1,2-$1,5 милиона днешни пари. При обявяването на трансфера пред медиите, президентът и собственик на Ред Сокс, Хари Фрази казва, че по-скоро би приел играчи вместо пари, но „никой отбор не би могъл да плати с хора без да се съсипе напълно“. Затова взима „огромната“ сума пари като отбелязва „мисля, че Янките поемат огромен риск“. И е прав.

babe-ruth

Един век по-късно това все още е един от най-популярните трансфери в спортната история. Разбира се, Бейб Рут става най-известният бейзболист и един от най-известните спортисти въобще. Ред Сокс, след като печелят 3 пъти World Series с Бейб, няма да спечелят отново турнира до 2004, тоест в следващите 86 години. Ето цялата история на трансфера и защо въобще Сокс продават играча си.

546px-Babe_Ruth2

Бейб Рут, 1920

Джордж Хърман Рут е роден на 6 февруари 1895 в Балтимор. Баща му е собственик на салон, а майка му не работи, защото има проблеми със здравето. Като малък, Рут е оставен без надзор и става известен като голям пакостник. Когато е 9-годишен, изпращат го в Индустриално училище Света Мери. Именно там е запознат с бейзбола от канадския свещеник брат Матис, който Рут по-късно нарича „най-великият човек, когото познавам“.

На игрището Рут веднага се показва по-добър от връстниците си във всеки един елемент на играта. Затова и бързо заиграва в младшата лига в местния тим Балтимор Ориълс, където получава и популярния си прякор, заради младежкия си вид и маниери. Пет месеца по-късно отива в Бостън Ред Сокс. На 19 години, Рут вече играе във висшата лига, а дебютът му е на 11 юли 1914.

Въпреки че е адски добър в играта, Бейб за първи път е далеч от дома и това го измъчва страхотно. Докато е в Балтимор, може често да ходи до Света Мери и да разговаря с брат Матис, докато в Бостън брат Матис го няма. По-големите играчи не оказват точно положително влияние върху младия Рут като – вдъхновени от осанката, а и от цвета на кожата му – му измислят и прякора „Големия Павиан“.

Той започва да излиза вечер със съотборниците си, да пие много и да седи до късно. Но е много талантлив и въпреки че прекарва по-голямата част от летния сезон на скамейката или играейки в младшата лига на Бостън, през 1915 вече изпъква като един от най-добрите питчъри в бейзбола като помага Ред Сокс да се класира за световното.

На 20 години Бейб получава повишение и вече е добре платен професионален атлет. Както пише в биографията му от 2007 „The Big Bam: The Life and Times of Babe Ruth“: „Бейб е хлапе, пуснато да дивее в увеселителния парк на възрастните… Нощите приключват, когато дойде сутринта… Парите премахват и последните му задръжки.“

Заради скверния си и неконтролируем характер, част от съотборниците му го мразят, а други го обичат. Отборът и треньорският състав се опитват да го ограничат, но усилията им са недостатъчни.

През 1916 година Рут е дори по-добър и Ред Сокс печелят World Series отново. Но социалният му живот започва да оказва влияние върху кариерата му. Въпреки, че се жени предната година, безкрайните нощи и ухажорските изпълнения не стихват и дори се увеличават. През 1917 Рут е точно толкова добър на игрището като започва да играе и с бухалката… с която често „пръска топката“.

През 1918 след спор с треньорите за повече време с бухалка, отколкото като питчър, Бейб Рут прави според Американското общество за изследване на бейзбола (Society for American Baseball Research) „буквално най-великата 9- или 10-седмична серия в историята на играта“ като същевременно прави и впечатляващ сезон като хвърляйки. След шампионата, Рут би трябвало да остане в Ред Сокс завинаги. Но не става така. През 1919 Сокс губят повече игри, отколкото печелят (основно заради контузии) – въпреки че Бейб прави рекорд за най-много хоум ръни в един сезон: 29.

960px-Babe_Ruth_Birthplace

Домът на Бейб Рут в Балтимор, Мериленд, в момента е музей

Причините за продажбата на Джордж са много, не само поведението му. Като начало – той се вижда повече като играч с бухалка в ръце, които играе всеки ден, а не като питчър, които играе на всеки няколко дни. Рут мрази да седи на скамейката и знае, че е много по-ценен. А Ред Сокс не виждат нещата така.

Освен това, заради лошия сезон фенското присъствие на Фенуей Парк намалява. Заради последствията от Втората световна война пък Хари Фрази се притеснява за пари – той усеща, че постоянните изисквания на Рут за вдигане на заплатата не са само неоснователни, но и извън възможностите му. Има го и въпросът с отношенията между Хари и собственикът на Янките Якоб Рупърт, който съди основателя на Американската лига Бан Джонсън за това, че има необявено дялово участие в някои от отборите. Двамата са приятели и се разбират помежду си (което днес никога няма да се случи) – Фрази ще продаде Рут на Якоб на ниска цена, а Якоб ще поеме ипотеката на Фенуей Парк за известно време като благодарност.

990px-Babe_Ruth_Red_Sox_1918

Рут през 1918

Продажбата на най-великият бейзболен играч в историята не среща протести веднага. Много от феновете знаят за бурния му живот извън игрището и съответно очакват рано или късно (по-скоро рано) това да му се отрази и на играта. Което всъщност и става – както виждате на снимката горе, той вече започва да подпухва малко по малко. Фрази използва тази възможност, за да оправдае трансфера, като казва, че играчът му е напълно изтърван и има прекалено голямо его.

При Янките Рут подписва договор, които го прави най-високоплатеният бейзболист в историята. И не разочарова – още през първия си сезон той довежда отбора си начело на Лигата в 8 категории, като помага Янките да станат първият отбор в историята, които привлича над 1 милион фенове на стадиона. Той също така е на първо място по хоум ръни за сезона с 54, като вторият играч след него в класацията има 19. През 1921 Рут ще спечели с Янките първата от общо 7 титли на Американската лига за 12 години.

И въпрки че в България бейзболът не е никак популярна игра, спортния подвиг на един атлет винаги събужда интерес и адмирации.

 
 
Коментарите са изключени

Прическата или Световно първенство? Редондо предпочете първото

| от |

Една голяма част от съвременните футболни звезди нямаше да имат никакъв шанс да попаднат в отбор, воден от прочутия ексцентрик Даниел Пасарела.

И то не заради класата им на терена, а заради техните екстравагантни и постоянно променящи се прически.

Големият бивш защитник и двукратен световен шампион Пасарела застава начело на националния тим на родната си Аржентина през 1994 г. Той веднага показва стремеж да управлява с твърда ръка в един изключително сложен период за аржентинския футбол.

Мондиал 1994 е повратен момент за „гаучосите“, които първо губят от България с 0:2 в груповата фаза, а после отпадат още на 1/8-финал след поражение с 2:3 от Румъния.

Световното първенство в САЩ е и краят на ерата „Диего Марадона“ за Аржентина, а на Даниел Пасарела се пада тежката задача да набележи пътя напред.

С цялото си самочувствие на легенда на своята страна и с цялата твърдост на характера си, новият треньор започва с тежки рестрикции: забранява хомосексуалистите в отбора, обиците и… дългите коси.

Странно и даже някак лицемерно, при положение, че през 1978 г. Пасарела става световен шампион като капитан на Аржентина в един състав, в който дългите коси не липсват. Буйна грива развява и голмайсторът Марио Кемпес…

Така или иначе, в средата на 90-те забраната за дълги коси няма как да притесни футболисти като Хуан Себастиан Верон например, но е голям проблем за някои от основните фигури.

Голмайсторът Габриел Омар Батистута в началото се заинатява и отказва да се подстриже, но затова сяда на скамейката в квалификациите за Мондиал 1998. Вместо него титуляр е Ернан Креспо (който си пуска дълга коса по-късно през годините).

Дори инат като Батистута преценява, че мястото му в отбора е по-важно и се решава да скъси емблематичната си буйна коса.

Един от неговите съотборници обаче се оказва най-твърдоглав и това е халфът Фернандо Редондо.

Именно през 1994-а той преминава в Реал Мадрид и е сред най-силните дефанзивни халфове в света. Редондо елегантно диктува темпото на мачовете и владее центъра на терена, а косата му (която даже не е чак толкова дълга) е прибрана с диадема.

В периода 1995-2000 Редондо става два пъти шампион с Реал, два пъти печели Шампионската лига и веднъж Междуконтиненталната купа. Но успехите и качествата му няма да пречупят селекционера Пасарела, който не смята да наруши принципите си.

Пасарела даже лично моли Редондо да прежали косата си, за да може да го използва в квалификационния мач срещу Колумбия, но футболистът е непреклонен.

„Знам, че след 10 години ще съжалявам за това, но няма да направя компромис“, са думите на Редондо. “Явно ще гледам Световното първенство от дивана вкъщи“.

Точно това и се случва. Аржентина отива на Мондиал ’98 във Франция без Фернандо Редондо и без друг от най-талантливите играчи от това поколение, Клаудио Каниджа.

В отбора звезди все пак не липсват в лицето на Батистута, Верон, Клаудио Лопес, Диего Симеоне и Ариел Ортега. С тях Аржентина се представя добре в груповата фаза и взима три победи срещу Хърватия, Ямайка и Япония, а с тях и първото място в групата.

Soccer - World Cup Argentina 1978 - Final - Argentina v Holland - Estadio Monumental, Buenos Aires

Пасарела в златните си футболни години!

На осминафинала аржентинците елиминират Англия с дузпи в зрелищен двубой, завършил 2:2 в редовното време. После обаче идва един не по-малко звезден отбор на Холандия и отстранява Аржентина с незабравим гол на Денис Бергкамп в последната минута.

Попадението на нападателя е сред най-майсторските в цялата история на световните първенства, но гледайки го днес, няма как да не се запитаме – дали то щеше да се случи, ако на терена беше Фернандо Редондо?

Дефанзивен халф с такъв поглед върху играта и толкова добри дефанзивни реакции можеше да попречи на Франк де Бур да хвърли онзи изкусен извеждащ пас към Бергкамп.

Историята не свършва добре нито за Пасарела, нито за Редондо. Селекционерът напуска след Световното първенство, а играчът постига още успехи, но единствено в клубния футбол, с екипа на Милан, с който печели още веднъж Шампионската лига, както и Серия А и Купата на Италия.

С националния отбор обаче Фернандо Редондо приключва скоро след това. Новият треньор Марсело Биелса го вика за две контролни срещи и халфът даже е избран за играч на мача при победата с 2:0 над Бразилия в Буенос Айрес.

Но той отказва всякакви следващи повиквателни и предпочита да се концентрира върху клубния футбол. Накрая Редондо остава само с 29 срещи за Аржентина, престъпно малко за футболист от неговия калибър.

А проклетата му коса даже не беше чак толкова дълга…

 

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Грила и Лепалуди и тяхната котка Юле

Исландският коледен фолклор е просто прекрасен. Всичко започва с троловете Грила и Лепалуди.

Първоначално Грила се споменава като великанка в сборника с норвежка митология „Snorra Edda“ от 13 век, но конкретна връзка с Коледа не се споменава до 17-ти век. Може би защото Грила е огромна, а външният й вид е отблъскващ.

Най-старите стихотворения за Грила я описват като паразитен просяк, който обикаля, молейки родителите да й дадат своите непослушните деца. Родителите могат да не й дават деца, а храна или просто да я прогонят. Първоначално тя живее в малка къщичка, но в по-късни стихове изглежда, че е била прогонена извън града и вече живее в пещера.

Днешната Грила вече има способността сама да открива деца, които се държат палаво през годината. Когато дойде Коледа, тя идва от планината, за да претършува градовете наоколо за храна. След като напусне пещерата си, тя ловува деца и ги взима вкъщи в гигантския си чувал. След това ги поглъща на закуска. Любимото й ястие е яхния от палави малчугани, към които тя има ненаситен апетит.

Според легендата, за Грила никога няма недостиг на храна.

Dimmuborgir-stígur

Тази легенда продължава да разказва, че Грила е била омъжена три пъти. Твърди се, че третият й съпруг, Лепалуди, живее с нея в пещерата им в полетата на лава Димуборгир (да не се бърка с групата Диму Боргир, която взима името си от тази местност), с голямата черна котка Юле и техните синове. Лепалуди е мързелив и най-вече стои вкъщи в пещерата си. Грила уж има десетки деца с предишните си съпрузи, но в днешно време те рядко се споменават.

Младежите Юле (понякога наричани Младежите Юлетиде или Юлемен) са синове на Грила и Лепалуди. Те традиционно са група от 13 дяволити пакостници, които крадат или тормозят населението, а името на всеки един от тях е описателни в тон с любимия му начин на тормоз. Те идват в града един по един през последните 13 нощи преди Коледа. Те оставят малки подаръци в обувките, които децата поставят на первази на прозореца, но ако детето е било непослушно, вместо подарък му оставят картоф.

В днешно време младежите Юле са представени в малко по-благоприятна светлина, по-скоро сравнима с Дядо Коледа и други подобни фигури. Външно обикновено са изобразени в исландски дрехи от късно средновековен стил, но понякога са и в костюма, който традиционно се носи от Дядо Коледа, особено на детски събития.

Преди тези 13 младежи да станат популярни, твърденията за тях варират според географските шири. За някои се казва, че са синове на Грила, други – нейни братя. Някои истории разказват само за девет човека Юле, но всеки от тях все пак има своя любима пакост.

Повечето юлисти могат да бъдат класифицирани в няколко групи: тези, които крадат храна, тези, които обичат да правят номера или да тормозят, и тези, които просто изглеждат заблудени по природата (например Гули Гаук, който просто се крие по дерета).

В източната част на Исландия е съществувала народна приказка за една конкретна група младежи Юле, които не са от планините, а от океана. В една много неясна детска песничка се споменава, че има две жени Юле, които крадат разтопена мазнина, като я слагат в носовете си или я пускат в чорапите си.

И не на последно, но уви на последно място -котката Yule. Тя е огромна и враждебна котка, за която се говори, че се подвизава където има сняг по време на Коледа. Тя яде хора, които не са получили нови дрехи, които да облекат преди Бъдни вечер. Тази котка е домашният любимец на Грила и нейните синове.

Макар да се смята за древна традиция, писмените свидетелства за котката Юле са от едва наскоро, през 19 век. Заплахата, че някой ще бъде изяден от котката Юле била използвана от фермерите като начин да накарат работниците си да завършат обработката на есенната вълна преди Коледа. Тези, които вземат участие в работата, ще бъдат възнаградени с нови дрехи, но останалите няма да получат нищо и по този начин ще бъдат плячка за котката- чудовище.

Също така за котката се казва и че просто изяжда храната на тези, които не са си облекли нови дрехи по време на коледните празници. Възприемането на котката Юле като звяр, който яде човек, е частично популяризирано и от стиховете на Jóhannes úr Kötlum (нямаме представа как се произнася името на нози човек на български).

Носете си новите дрехи.

 
 
Коментарите са изключени

Когато гасяха огъня с гранати

| от |

Повечето методи за гасене на пожари изискват екипи от пожарникари, които рискуват животите си, приближавайки се до огъня. Кофи, помпи, маркучи и пожарогасители, макар и ефективни, работят само когато тези, които ги използват, са готови да влязат в бой с пламъците. С годините обаче се развива и едно друго противопожарно устройство (по-скоро инструмент): огнената граната.

Първият известен патент за устройство за гасене на пожар е издаден през 1723 г. на Амброз Годфри, английски химик. За разлика от съвременните пожарогасители, неговото устройството е предназначено да бъде хвърлено или изтъркаляно в пламъците. То представлява съд с пожарогасителна течност и малка камера, пълна с (да…) барут. Когато се хвърли в огъня, огъня ще запали фитил, фитилът ще взриви барута и от взрива течността ще се разнесе навсякъде, загасяйки пожара.

Англия по онова време (и в частност Лондон) често се пали. Затова и страната развива различни техники и методи за борба с пожарите, включително ръчни помпи, пожарни маркучи и пожарни машини. Повечето от тези системи обаче разчитаха на готови източници на вода и екипи хора, желаещи по някаква причина да ходят при пламъците, а не като всички останали – да бягат от тях.

За да демонстрира ефикасността на устройството си, Годфри издигна триетажна дървена къща, слага в нея смола, масло, клони и пръчки, за да „увеличи бушуването на огъня, който трябва да се издигне максимално.“ След като сграда е запалена, гранатата му е хвърли на първия етажи почти веднага гаси пожара.

Изобретението на Годфри се използва известно време, макар че това не премахва необходимостта от стандартните подходи, както може би се надява. Когато през 1818 г. е патентован съвременният пожарогасител, пожарните гранати до голяма степен изчезват за няколко десетилетия.

В края на 19 век и началото на 20 век, е създадена по-компактен и сложен тип граната. За няколко десетилетия тя може да бъде намерена навсякъде – в домове, училища, фабрики, дори и в коли и влакове.

Някои от тях са направени да се счупят при удар, докато други имат механизми със спусък на пружина, която се задейства от топлината и чупи стъклото. Те обаче с времето също се изгубват.

Дори и при сложните технологии, които днес имат пожарникарите, може би все пак ще има търсене за още по-малко и далекобойно оръжие срещу пожарите. Може би дронове, които носят някаква нова форма на тези гранати.

 
 
Коментарите са изключени

Как да виждаме повече от слепите петна зад автомобила

Стикерът, предупреждаващ, че „предметите в огледалото са по-близо, отколкото изглежда“, е полезен само когато въобще можете да видите други превозни предмети в него. Ако не можете, може би сте си нагласили огледалата неправилно. Знаем, че тази информация може да боли, но може и да е вярно. Стотици хиляди автоматични катастрофи годишно се приписват на слепите петна.

Това е често срещана грешка, която лесно може да се направи, но за щастие също толкова лесно да се поправи.

Първо обаче: правилното поставяне на вътрешното огледало е сравнително лесно – то просто трябва да отразява директно отзад, така че да виждате през задното си стъкло по време на шофиране. Това изглежда очевидно, но може да създаде проблем при настройването на страничните огледала.

Страничните огледала нямат някаква отправна точка, според която да се нагласят. Много хора са склонни да ги накланят твърде навътре, което позволява на шофьорите да виждат част от автомобила си, но увеличават слепите петна. Едно малко по-различно нагласяване може да доведе до по-безпроблемно обратно виждане.

Методът за нагаждане на огледалата по по-оптимален начин е сравнително прост. Той са базира на това, че докато шофирате, не е нужно да виждате задната част на колата си в страничните огледала.

За да нагласите огледалото от страната на водача: преместете главата си така, че да е точно до прозореца и регулирайте огледалото, така че тази страна на вашия автомобил почти да не се вижда.

След това, за да нагласите далечното огледалото: преместете главата си в центъра на автомобила и го регулирайте така, че тази страна на автомобила ви също почти да не се вижда.

Това е. А сега ето бонус как да размразим предното стъкло:

По принцип някои коли имат такава опция, но тя отнема време, а със стъргалката отнема усилие вън на студа. Някои хора пръскат стъклото с топла вода, но това може да го счупи и тогава никъде няма да ходите.

Решението е в една бутилка с пулверизатор да сипете една част вода и две части изопропилов алкохол. Точката на замръзване на този алкохол е 89 градуса. Просто напръсквате предното стъкло и сте готови.

 
 
Коментарите са изключени