shareit

Макс Шмелинг – боксьорът, когото всички смятаха за нацист

| от |

 Боксът или боят с пестници, както го е описал Омир в „Илиада“, често прилича на уличен бой. Юмруците се стоварват върху опонента, докато спре да мърда. Правилата на играта са се променяли доста време, ръцете започнали да се стягат в ръкавици, за да може тъпите удари да причиняват по-малки щети, след това и рундовете стават по-малко и боксът започва да прилича на малко  по-цивилизован спорт. Професионалистът знае, че тази игра крие много рискове. Всеки опонент е различен, използват се най-различни стратегии за победа, а да не говорим, че понякога всичко зависи от един точен удар. Изключваме изцяло промяната на спорта с присъствието на боксьори като братята Кличко, тяхната игра носеше резултати, но със сигурност не достави толкова емоции, колкото старите атлети.

В зората на бокса, когато още никой не подозира колко милиарда могат да се печелят, едно име изплува на повърхността. Максимилиан Адолф Ото Зигфрийд Шмелинг е немски боксьор с особена история. Името му става особено популярно малко преди началото на Втората Световна война. За 2 години (от 1930 до 1932-а), Макс е световен шампион в тежка категория. Във всяко друго време, този човек най-вероятно щеше да бъде точно толкова известен, колкото Мохамед Али, Роки Марсиано и много други. В зората на Нацистка Германия, Хитлер има нужда от нови арийски герои, с които да вдигне духа на нацията. Появата на Макс Шмелинг е перфектен подарък, но има една подробност – този боксьор не иска името му да се свързва с нацистите.

Max Schmeling

Нека започнем с това, че атлетът има много скромен произход. Притеснителен, срамежлив и винаги далече от светлината на прожекторите, Шмелинг можел да се превърне в символ на чистотата на спорта, той е продукт, разкриващ истинската класа на бокса. С европейска титла на кръста, германецът бързо пристига в САЩ, където се провежда турнира за световната титла в тежка категория и го печели. Мачът през 1932-а година срещу Джак Шарки се смята за пладнешки обир, след като съдиите преценят, че в този мач е бил по-достоен именно Джак. Най-високата точка в кариерата идва с помощта на Джо Луис. Кафевият бомбардировач – олицетворението на правата на афроамериканците и битката за равенство, трябва да се изправи срещу някого, за да затвърди своята кариера. Мениджърите бързо решават да предложат Макс Шмелинг за жертвоприношение с идеята, че ще е изключително лесен противник, но уви – немският боксьор не просто побеждава, той унижава своя опонент. Джо Луис сякаш доминира през цялото време на първия мач и в 12-я рунд получава много сериозни удари в главата. След още няколко сблъсъка се вижда, че е готов да се предаде и просто чака завършващия си удар.

Нокаутът е факт, а самият Макс споделя дни преди битката, че е изучил много добре стила на своя опонент и знае как да го победи. Загубата е толкова тежка, че по улиците на САЩ се срещат възрастни хора, които плачат като малки деца. Победата на Макс не е просто победа над Джо Луис, това е победа над цяла Америка. Подозираме, че пропагандата е работила много добре в онова време.
След тази среща, светът наистина очаква реванша, но вместо това, Джо се изправя срещу Джеймс Брадок – боксьор с много очарователна история. Интересното е, че никой не се вълнувал особено от тази битка, мнозина подозирали, че Макс може да победи втори път опонента и следователно това бил резервен мач. Самият Луис пък казал, че никой не трябва да го нарича шампион, докато не победи Макс Шмелинг. И така пр-ите  започват да работят на високи обороти. Германецът става злият герой, лицето на нацизма и всичко негативно, което може да се постави на една личност. Престоят на боксьора в САЩ е кошмарен, той не се чувства като спортист, а като изрод. Ако спечели мачът, шансовете да бъде линчуван още на ринга са огромни. Ако изгуби…

Louis-schmeling-weigh-1938

Макс Шмелинг (ляво) и Джо  Луис (дясно)
Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22720805

Мотивиран за победата и с изцяло нов стил Джо Луис принуждава треньорът на германеца да влезе в игра и да прекрати мача, защото по правилата на Ню Йорк, кърпата не се зачита.  Една загуба не е толкова страшна, бихте казали, но историята е малко по-различна. Шмелинг е превърнат в идол на Германия, той се жени за Ани Ондракова и двамата стават лице на арийската раса или са давани най-често за пример, макар и да се дистанцират максимално. Ева Браун страдала много по-красотата на актрисата, а в малкото и дневниче, открили повече от 28 страници, в които не пожелава нищо по-различно от болести и смърт. На пук на всички протести, той защитава своя еврейски треньор с американски паспорт и дори влиза в конфликт с Гьобелс, заявявайки, че Джо Джейкъбс помага за добрите резултати и не е сигурен, че Германия има друг достоен треньор, който да го замени.

Немският боксьор все пак успява да се реваншира пред своите съграждани, спечелвайки отново европейската титла, при това в първия рунд, но Хитлер вече е заменил добрите думи и интереса към него.

Двама професори Робърт Уизборд и Норбърт Хетерик доказват, че по време на „Кристалната нощ“, Макс крие двама братя с еврейски произход в собствената си хотелска стая в Берлин. На рецепцията е оставил бележка, в която е написал, че е болен и НИКОЙ не трябва да го безпокои. След като немското население се утолило жаждата си за възмездие и тайната полиция била доволна от работата си, Шмелинг помогнал да избягат бързо от страната. Едно от двете момчета, Хенри, ще се превърне в богат хотелиер в САЩ и през 1989-а година ще го покани в Лас Вегас. Същият никога няма да се отрече от думите си и ще продължава да твърди, че е жив благодарение на боксьора.

След завръщането в Германия, Макс вече не е престижният атлет, няма никакви почести, той е символ на проваленият нацистки режим. Охолният живот е заменен с мизерия, а на финала е мобилизиран и изпратен на сигурна смърт. Въпреки всичко това, години по-късно, Шмелинг ясно ще заяви:
„Загубата на този мач ме прави почти щастлив. Само си представете какво щеше да стане, ако се върна с титлата в Германия. Може и да се дистанцирам от тях, но щяха да ми дадат медал, а след това щяха да ме съдят като военнопрестъпник.“
Съдбата на последния истински световен шампион на Германия не свършва по желания от Хитлер начин. Противно на всички очаквания, Макс успява да оцелее на фронта. След това прекарва доста време, опитвайки се да сглоби живота си и се бие, за да изкара малко пари – никога не стига до втори шанс за титлата. Късметът се усмихва през 1948-а година, когато Coca Cola сключва договор с него за производство на газираната напитка.

Louis-schmeling-1971

Снимка: By unknown – Arlington National Cemetery Cite, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22605699

Историята не свършва до тук. През 1954-а година, Макс е поканен в САЩ, където сяда на дивана с Джо Луис, за да коментират пред камера една от големите им битки. Двамата не се държат като опоненти, а като приятели. Впрочем, виждат се още 12 пъти и често говорят по телефона. След като Джо Луис е разорен, Макс изпраща пари за плащането на медицинските му сметки, а през 1981-а година, когато САЩ губи своя шампион, Макс е там, за да носи ковчега на своя най-голям противник на ринга и много добър приятел. По-късно, спортните критици и журналисти си спомнят за тази легенда и за един от най-интригуващите боксови сблъсъци, следователно г-н Шмелинг обикаля по света, за да поговори и за тази история. През 2004-а година празнува своя 99-и рожден ден и се кълне, че ще отпразнува богато своя 100-ен рожден ден.

За жалост не успява, на Коледа е повален от настинка, а на 31-и януари вече е в кома и умира два дена по-късно… Погребан е до своята съпруга Ани Ондракова, с която са заедно цели 54 години. Семейството няма наследници. И ако животът няма точен резултат – все пак никой не е излязал жив от живота, то тогава трябва да погледнем и друга подробност – боксовата кариера на Макс. Тя изглежда така: 56 победи – от тях 40 с нокаут, 10 загуби, 4 равни мача. Достоен резултат, който го поставя в Международната зала на славата през 1992-а година.

 
 
Коментарите са изключени