shareit

Лев Яшин – мъртвешкият поглед от вратата на Динамо Москва и една нова епоха във футбола

| от |

На днешната дата, световният футбол отбелязва раждането на една нова епоха, чийто промени се забелязват и практикуват и до днес, превръщайки вратарския пост в призвание. Всички те са дело на Лев Иванович Яшин. Съветската футболна се появи като лице на Мондиал 2018 и мнозина най-вероятно трябваше да си припомнят неговата история или да се запознаят с вратаря, който промени завинаги тази позиция, мотивирайки много бъдещи футболисти да се насочат именно към нея.

В динамиката на футбола можем да си спомним, че често напливът от атлети е насочен към нападателните позиции. Всички искат да са в ролята на героя, поразвящ противниковата мрежа. Вратарският пост остава един от най-неблагодарните и можем да бъдем сигурни, че обидите по адрес на защитниците се увеличава в геометрична прогресия и до днес. И нека не забравяме, че Лев също не е искал да бъде вратар, но понякога съдбата си знае работата и изобщо не се съобразява с нашите планове – някои казват, че това е сигурната формула да разсмеем искрено Бог.

Бъдещото московско величие няма особен избор в играта, като най-малък е изпратен да посрещна мощните удари от по-големите си връстници и в течение на времето започва да свиква с факта, че по него ще се изсипват тежки удари. Опитът си казва тежката дума и скоро спира да преследва нападателните позиции. Удоволствието от охлаждането на противниковите страсти е далеч по-приятно от постоянната надпревара с опонентите си.

 

gettyimages-55830357-594x594

Нещо повече, дворът на жилищната кооперация предлагъл целодневно занимание в игри и когато снегът падне, Яшин се включвал в играта на хокей. Физкултурните забавления на децата позволили изграждането на особен баланс, поне така твърди вратарят по-късно, а падането и охлузванията били само част от удоволствието на играта – никой нямал време за страдание и сълзи. През Втората Световна война, 12-годишният Лев помага за разтоварването на влакове пълни с военна техника. След това ще работи като шлосер с баща си и също като него е помагал за леенето на муниции.

През 1944 г. се завръща обратно в родния си град – Москва и започва да се занимава само с две неща: футбол и работа в завода. Хокеят също е приятна игра за Яшин и дори носи бронзов медал от шампионата, но по-голямата страст винаги е била футболът. А там той не е най-приятният опонент. Статистиката също накланя везните в негова полза – за 20-те си години в Динамо Москва, Яшин е успял да запази вратата си чиста повече от 270 пъти, спасява 150 дузпи и трудно би могъл да се впечатли от някого на терена.

Къде обаче се крие тайната на успеха? Съветският страж често изпълнява ролята на динамичен играч. Не се притеснява да напуска гол линията, хвърля се в краката на всеки нападател, рядко се вълнува какви ще бъдат последствията и към всичко това трябва да добавим и тайното оръжие. Погледът на Яшин е достатъчен, за да разклати нервите на опонентите. Не се усмихва, а противникът често заявява, че очите му са по-черни и от смъртта. Имайки предвид колко суеверия пропускат по стадиона, градските легенди по адрес на суровия московчанин също не закъсняват.

gettyimages-79050850-594x594

Феновете разказват, че един ден Лев изял пирон без никакви здравословни последствия, шегуват се, че когато пиронът напуснал тялото му, той бил изкривен като тирбушон. Дори и да са далече от истината, същите вършат достатъчно работа за опонентите на Динамо, които и без друго не хранят топли чувства към тима. Мнозина са успявали да преминат защитата, за да се изправят срещу тарана Яшин, който вече тичал към тях. Въздушните нападения също са охладени и можем да открием стотици кадри, в които Яшин се извисява над нападетеля и боксира топката далече от наказателното поле.

До този момент никой не се е сетил, че това е напълно легално. И нека не забравяме, че Лев предпочита неговите одежди да бъдат напълно черни, включително и късметлийският черен каскет. Прякорът му „паякът“ идва от доста адекватно и логично обяснение – на световното първенство през 1958 г. феновете ще могат да застанат пред малкия екран за един много свеж сблъсък. Качеството не е толкова впечатляващо, докато Лев не посрещне нападателите в наказателното поле.

gettyimages-3247662-594x594

Стражът тича толкова бързо, че мнозина смятат, че има 4 крака и 4 ръце – 8 крайника като паяк. И нещо повече, докато неговите колеги стоят тихи, Лев не спира да командва и да строява защитата си. Всичко това дава резултат. Атлетът е европейски вратар на годината през 1956, 1957, 1959, и 1960 (същата година е и вратар на СССР). Следащата година ще е и вратар на европейското първенство, а след това отново ще бъде на годината. През 1963 г. ще вземе Златната топка, но тук идва една голяма подробност.

Вече сме виждали как празнуват останалите футболисти с подобен трофей и какви пищни първенства уреждат. Яшин се прибира у дома, оставя трофея, вечеря със семейството си и след това ляга да спи. Това била неговата спокойна вечер. В онези дни, когато преживявал поражения, съпругата Валентина споделя, че Яшин се хвърлял в леглото, въртял се и сънувал отново и отново изстрела на противника. В главата си, този атлет преживявал всяка грешка отново и отново, докато не намери решение.

Футболът го обсебва така, както никой друг. Без съмнение един от най-тежките моменти в живота му е загубата на Световното първенство през 1962 г. от Чили с 2-1. Тя коства много за съветския страж, а канонадата от обиди не спира да се изсипва върху него. Вратарят отказва да излиза, ходи на тренировки и се прибира обратно у дома. Отшелническият живот не му отива, но въпреки това не спира да се обвинява за допуснатите грешки, неговото самобичуване не е по-леко от това на спортните фенове.

gettyimages-79033874-594x594

През 1963 г. се чуди дали да се включи в мача на Англия срещу целия свят. За 100-ят рожден ден на футбола, страната организира сериозно дерби, в което привлича най-добрите футболисти срещу националният отбор на Англия. Публиката не спира да иска съветския лъв на вратата. Под натиска на мнозина, Лев излиза на терена и през първото полувреме демонстрира свирепа съпротива срещу английските нападатели. Цели 45 минути държи боево реми, докато не го сменят през второто полувреме.

Съпругата бърза да прибере децата, подозирайки, че идва време за следващия тежък публичен линч, особено след като англичаните вече започват да отбелязват голове. Докато се вози в таксито, шофьорът я разпознава и пита как завършва срещата? Валентина се притеснява, но отговаря, че са изгубили с 2-1. Таксиметровият шофьор я поправя, те са печелили, докато Яшин е бил на врата, следователно мачът от руските фенове не се разглеждал като загуба, даже напротив. Безмилостният вратар, променил завинаги футбола, умира на 60-годишна възраст, но футболното завещение и постижения остават недостижими и до днес за неговите колеги.

gettyimages-731957425-594x594

 
 
Коментарите са изключени