shareit

Краят на голямата трагедия, позната като Сони Листън

| от |

Ако попитате истинските критици, кога е била златната епоха на спорта, със сигурност няма да отговорят, че става въпрос за модерните времена. Всеки един ще връща лентата и ще пътува във времето, за да разказва за спортни идоли, които понасят редица каузи на гърба си. По това време някои от най-сериозните атлети идват от улицата, разработват своя талант, подковават го с много труд и започват бавния и мъчителен път към върха.

Следователно няма как да говорим за хора като Люис Хамилтън, Кристиано Роналдо, Владимир Кличко и още много други, без да споменем другата страна на медала – Айртон Сена, Пеле, Мохамед Али и други подобни. Във всеки спорт ще открием и противоположностите, онези специални двойки, каквито могат да бъдат Лауда и Хънт. Разбира се, спортът винаги може да създава добри и лоши герои, а всеки един от тях привлича правилните хора, но оценяваме цялата кариера в онзи момент, когато атлетът се пенсионира и просто свали ръкавиците, оставяйки играта в по-добри ръце.

През 60-те години на миналия век, боксовата история вижда израстването и издигането на един устат боксьор, който не спира да предизвиква и скандализира света. Никой не подозира, че през 1964 г. именно този палячо ще успее да стане шампион, особено след като се изправя срещу един от най-лошите хора на света. Не трябва да забравяме, че става въпрос за Касиус Клей – Мохамед Али. А никой не вярва, че ще постигне чудото,  защото в другия ъгъл е човек на име Сони Листън. Смятан за един от най-жестоките и злобни боксьори, които някога са ходили по ринга.

Той ще прокара ролята на лошото момче в спорта, при това изпреварвайки личности като Майк Тайсън. Сони има всички необходими критерии да се превърне в страшилище. Погледът му е достатъчно крив, за да накара човек да се замисли какво да говори и дали изобщо да говори. В досието му присъства добре познатата затворническа присъда, много тежки удари и винаги носи със себе си и усещането за много главоболия. И все пак животът на този атлет, както и смъртта му. Преди повече от 50 години Сони е открит мъртъв в дома си в Лас Вегас. Неговата съпруга Джералдин открива тялото му в леглото.

Повече от две седмици съпругата телефонира в дома му, надява се да го чуе, но без резултат. Накрая е принудена да пътува над 2000 километра, за да провери какво се случва. С отварянето на входната врата, Джералдин усетила странна миризма, която вярвала, че най-вероятно е прегорено месо, но открива разлагащото се тяло на съпруга ѝ. Според нея, Сони е починал преди повече от 5-6 дена. Много малки количества хероин са открити в дома. Аутопсията ще потвърди и наличието на морфин в тялото на бившия шампион. Според съдебния лекар, смъртта е настъпила по естествен начин. Това обаче не е достатъчно за някои конспиратори. Журналистът Шoн Азел пише цяла книга по темата и разследва много обстойно смъртта на това величие.

gettyimages-50390327-594x594

И проблемът тук не е просто загубата на живота, а самият живот на въпросната легенда. Никой не знае кога точно е приключил този живот, защото до ден днешен не е сигурно и кога точно се е родил. Сони се ражда в семейство на 25 деца, като той лично е предпоследното. Няма акт за раждане, а неговото семейство работи по полетата в Арканзас. Баща му започва да пие, следователно побоищата били дежурно занимание. Именно те увреждат допълнително лицето на малкия Сони. В училище нещата не се променят, момчето заменя един мъчител с много други – повечето съученици. Когато семейството се мести в Сейнт Луис, Листън започва да се занимава с най-различни престъпления, мнозина са доказали, че животът му просто няма никаква стойност, за да мисли за последствията.

Необходими са само няколко месеца, за да бъде заловен и обвинен във въоръжен грабеж, а тогава е още на около 20-на години. Съдбата обича да пази добри баланс и точно тогава се появява отец Алоис Стивънс – католически свещеник, който ръководи затворническия фитнес. Един поглед показвал, че огромните юмруци на Сони могат да наказват безпощадно и често няма да им се наложи да повтарят. Имайки предвид сериозният талант и средата, в която се намира Листън, изисква само малко повече помощ от мафията. Бързо се намира промоутър и скоро победите започват да се трупат една след друга. Натрупаната агресия на този гигант не прощава на никого, а когато Флойд Патерсън се изправя, за да защитава титлата си, мачът приключва още в първия рунд. Единственият проблем е, че титлата не носи нищо.

Той е достатъчно страховит за белите американци, достатъчно мразен от събратята си, заради затворническата присъда и накрая може да се каже, че живее напълно самостоятелно, дори различно и далече от всички и всичко. Едва след това идват и двете срещи с Мохамед Али, който много бързо променя хода на историята в този спорт. Дори съпругата на Листън ще смята, че най-вероятно Сони е продал мача. Веднага след края на тази среща, Сони се мести в Лас Вегас и започва да работи като дилър на наркотици за мафията. По-лошото е, че именно неговите отчети никога не излизат точни. Големият лош боксьор прибирал доста сериозни суми от печалбата, а малцина намирали смелост да се оплачат, поне за известно време.

Според легендата на конспирацията, Сони най-накрая успял да издразни някои от по-висшите фигури – Аш Решник и Мо Далиц. Не е сигурно защо точно са решили да премахват обаче боксьорът. Дали защото знаел как работи спортния свят, защото най-вероятно познавал твърде много личности от престъпната организация, никой не може да знае. Най-вероятно след изпълнението на служебните задължения, Сони просто не бил необходим. Никога повече нямало да капитализира подобни успехи, следователно няма защо да се държи и поддържа, а и с времето дори приятелите напускат бившето величие. Тук идва и следващият проблем, макар и Сони да продава наркотици, неговият патологичен страх от иглите принуждава много често докторите да го притискат като муле, преди да поставят инжекция.

Самият той толкова пъти пропуска посещенията при лекар, най-вече за да не бъде ваксиниран. По това време мафиотите използват метода на свръхдозата, за да прикрият мотивите на убийството. Има и още една интересна причина, поради която Сони изчезва толкова бързо. Веднага след победата на Флойд, той заявява, че смята да се промени и да стане пример за някои граждански движения. Очаквал е огромно посрещане в дома си във Филаделфия, но никой не се появил, никой дори не пожелал да се здрависа с шампиона, сякаш той самият бил забравен. Това го съсипало. Ако същият боксьор се бореше днес, най-вероятно щеше да е със статута на имена като Флойд Мейуедър, но вместо това се превръща в инструмент на мафията и никога повече не поглежда към ринга.

 
 
Коментарите са изключени