shareit

Комарджията, който разби системата на конните надбягвания

| от |

Хазартът в Холивуд винаги се е представял като доходоносно занимание за хора с огромни нерви. Най-вероятно сте виждали изпълнението на Марк Уолбърг в „The Gambler“ и сте забалязали стреса, през който минава протагониста. Истината е, че хазартът няма нищо общо с късмет и стратегии – има общо с математиката. Зад магическите игри и лъскавата опаковка, стои една много сложна формула – шифър, с чиято помощ джакпотът се увеличава, но никой не го печели.

И след като математиката работи в полза на закодираната печалба, един човек решил да използва същата система срещу опонента. Резултатът е впечатляващ, а печалбата още по-изкушаваща – 1 милиард долара. Това е историята на Бил Бентър. Той е роден в Питсбърг, Пенсилвания и от най-ранна възраст започнал да открива страстите си в точните науки и най-вече математиката. След като се дипломира със специалност физика, Бил заминава за Лас Вегас, където се надява, че ще направи цяло състояние, разкодирайки системата на игрите.

С много наблюдения и опозноване на правилата на играта, Бентър започва да прави математически изчисления и практически проследява модела на работа. По време на тези занимания, физикът среща своя партньор в източването на казината – Алън Уудс. Уудс е известен като един от най-добрите броячи на карти в Австралия. Двамата са най-добрата възможна рецепта за печелена на пари от хазарт. Уудс предава знанията си на своя нов приятел за около 6 седмици, учи го как да брои карти и всичко останало е вече история. В следващите 7 години, Бентър печели достатъчно от всяка една хазартна институция и с това получава забрана да посещава казина. Това разбира се не му пречи да започне да търси ново занимание и отново се връща на дъската, за да разучи системата, с която да печели.

По това време неговият приятел вече се е насочил към конните надбягвания. Двамата заминават за Хонконг, където конните надбягвания са в апогея си. Отново не търсят късмета си, а се отдават на анализи, с които да имат сериозно предимство пред всички останали. Двамата събират данни около 9 месеца и през това време използват добрата стара статистика, за да открият най-често повтарящите се модалности в едно състезание. Поставят 16 променливи, колкото са конете на пистата и започват сериозните изчисления. Интересни фактори, които наблюдават, са предишните състезания на един кон, времето и условията на пистата. Започвайки да залагат, господата осъзнават, че системата им е пълна с проблеми и това им коства близо 150 000 долара през първата година.


View this post on Instagram

A post shared by Smart Betting Club (@smart_betting_club) on

Следва раздяла с горчиви спомени и Бентър решава да опита отново късмета си. Този път поставя близо 130 различни променливи, които биха повлияли на победата. Резултатът от новите изчисления идва с помощта на повече от 3 милиона долара печалба, при това още през първия сезон. Главоломните печалби започват да го притесняват сериозно, Бил не искал да бъде помолен за пореден път да спре да залага. Един щастлив ден звънят от клуба по конна езда и благодарят за отдадеността му, освен това са готови да помогнат, ако имат тази възможност. Бентър попитал дали може да прави залози от името на клуба и почитателите не отказали. Вместо да го карат да звъни по телефона, те предоставили специален терминал за залози.

Новата машина можела да приема залози за секунди и точно това дава невероятната свобода и още повече печалби. През ноември 2001 г. Бентър се запознава с „Triple Trio“. Целта на този залог е всеки играч да познае позициите на три коня. Статистически погледнато, вариацията на комбинации в този момент били милиони – над десет милиона, ако трябва да бъдем по-точни. Правилата на играта позволявали всеки играч да наддава, а ако няма победител, наградата се трупа за следващия тур. В конктретната ноемврийска вечер се оказва, че джакпотът е близо 13 милиона долара и шест поредни пъти няма нито един победител. Милиони поставяли залози, но успехът закъснявал. В края на вечерта, когато състезанията приключват, Бентър държи печелившия билет, поставли е залози от близо половин милион долара и прави 51 000 залога.

30-те печеливши комбинации от вечерта носели достатъчно доходи, но по-важното е, че във всички 9 тура е познал позицията на своята тройка коне. Интересен факт е, че физикът нямал намерение да взима парите, той искал да провери колко надеждна е системата му. Същата вечер, когато отказал да вземе парите, разбрал, че обикновено непотърсените награди отиват за благотворителност и той самият бил много съгласен с тази идея. След известно време, когато някой решил да изчисли колко печели Бентър, клубът го помолил да приключи своите занимания. Причината се криела във факта, че човек с компютърни знания наема екип, който да изчислява теорията на вероятностите при надбягванията и това щяло да обезкуражи всички останали играчи да отиват на пистата.

Когато това хоби вече омръзнало, комарджията решил да намери ново занимание и се насочил в сферата на застраховките. Днес се занимава с писането на програми и разработката на медицински софтуер. Освен работата в тези среди, комарджията се оказва и доста сериозен филантроп. Повечето му дарения са насочени към родния му град, където се стреми да подобри транспорта, да даде достъп на жителите до изкуство, създава различни площадки и други социални среди, а в последно време е започнал да излиза и извън пределите на страната. Понякога отделя време, за да води лекции в Харвард и Станфорд. Университетът в Хонконг е кръстил стипендия на негово име, която се предлага на студентите с особени успехи в математиката.

Заглавна снимка: By Noah Salzman – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65274554

 
 
Коментарите са изключени