shareit

Какво всъщност представлява кунг-фу

| от |

Като цяло терминът „кунг-фу“ се отнася до китайските бойни изкуства, които се наричат още ушу и куанфа. В Китай той се отнася до всяко учение, обучение или практика, които изискват търпение, енергия и време. В първоначалното си значение „кунг-фу“ може да се отнася до всяка дисциплина или умение, постигнато чрез упорита работа и упражнения – а не до бойни изкуства.

Има много форми на кунг-фу – Шаолин Кунг-фу, Винг Чун, Тай Чи и др., които се практикуват по целия свят. Всяка различна форма има свои собствени принципи и техники, но във всички тях има характерна хитрости и бързина, откъдето и произлиза думата „кунг-фу“. Едва в края на 20 век този термин е използван по отношение на бойни изкуства от китайската общност. Оксфордският речник на английския език определя термина „кунг-фу“ като „предимно невъоръжено китайско бойно изкуство, наподобяващо карате.“ Това илюстрира как значението на този термин е променено на английски и съответно в западния свят. Произходът на тази промяна може да се отдаде на неразбирането или неправилния превод на термина в субтитри на филми или дублаж.

Ушу е бойно изкуство, разработено през 1949 г. в опит да се стандартизира практиката на традиционните китайски бойни изкуства, но опитите за подобно структуриране има от по-рано – когато Централният институт Гуошу е създаден в Нанкин през 1928 г.

„Ушу“ е китайски термин, който означава „бойни изкуства“: у = военни или бойни +  шу = изкуство. В днешно време ушу е международен спорт в рамките на Международната федерация по ушу (IWUF), която провежда световното първенство на всеки две години, както и други състезания. Така ушу е официално събитие на Азиатските игри, Игрите в Югоизточна Азия и Световните бойни игри, наред с много други спортни събития.

Състезателното ушу се състои от две дисциплини: таолу и санда. Но има и други дисциплини, като самозащита, чупене на твърди предмети и други производни практики, които не се изпълняват в състезания.

Таолу включва изпълняване на бойна хореография, акробатични движения и техники, за които състезателите се оценяват и им се дават точки според специфични правила. Формите съдържат основни движения (стойки, ритници, удари, баланси, скокове…), базирани на съвкупност от различни категории традиционни китайски стилове на бойни изкуства, които могат да бъдат променяни за състезания, за да се подчертаят силните страни на състезателя.

Санда (понякога наричана саншоу) е модерен боен метод с пълен контакт, който съдържа бокс, ритници (кикбокс) и борба, както и всички бойни аспекти на ушу. Санда изглежда много като кикбокс или муай тай, но включва много повече граплинг техники. Състезанията по санда често се провеждат заедно с таолу.

10th all china games floor

Всичко започва през 1958 г., когато правителството създава Организация за регулиране на обучението по бойни изкуства. Китайската държавна комисия за физическа култура и спорт поема водеща роля при създаването на стандартизирани форми за повечето от основните изкуства. През този период е създадена национална система ушу, която включва стандартни форми, учебна програма и оценяване от инструктори. Ушу след това се представя както в гимназиите, така и в университетите. Тази нова система се стреми да включи общи елементи от всички стилове и форми, както и общите идеи, свързани с китайските бойни изкуства. Стилистични концепции като твърд и мек бой (спрямо това с каква агресия човек отвръща на атаката срещу себе си), както и класификации, базирани на училища като Шаолин, Тайдзи, Уданг и други, са интегрирани в една система.

Така ушу става спонсориран от правителството стандарт за обучение по бойни изкуства в Китай. През 1979 г. Държавната комисия по физическа култура и спорт създава специална работна група за преподаване и практикуване на този нов стандарт. През 1986 г. е създаден и Китайският национален изследователски институт по ушу като централен орган за изследване и администриране на дейностите на стандарта в Китай.

Промяната на правителствените политики и отношението към спорта като цяло довежда до затварянето на Държавната комисия по спорта (централния спортен орган) през 1998 г. Това закриване се разглежда като опит за частично деполитизиране на организирания спорт и преместване на китайските спортни политики към по-воден от пазара подход. В резултат на тези променящи се социологически фактори в Китай, както традиционните стилове, така и модерните подходи в ушу се популяризират от Международната федерация по ушу.

 
 
Коментарите са изключени за Какво всъщност представлява кунг-фу

Повече информация Виж всички