shareit

Какви игри са забавлявали височайшите особи в кралските дворове

| от |

Да се завъртим около къщата или градината на Тюдорите в някой слънчев ден би било прекрасно изживяване. Може да срещнем дамата на къщата в нейните кадифета и френската качулка, която бере цветя и билки, или камериерката, която превръща тези билки в съставки за готвене или лекарства. Рядко обаче бихме се замислили какви са вечерите по такива места – дълги часове, без интернет и никакво забавление, освен това, което домакинството може да осигури.

Как прекарват вечерите си кралските особи? Отговорът е настолни игри – някои от които все още играем със същите правила и днес, а други, които са адаптирани с течение на времето. Но всеки случай – доста подобни, на тези, които играем днес всички ние.

UigChessmen SelectionOfKings

Шахматни фигури от островите Луис

Шах

Най-задържалата се игра от всички е шахът, който се играе в Западна Европа от ранното Средновековие. Правилата на играта обаче претърпяват значителна промяна в средата и края на 15 век, когато кралицата, първоначално слаба фигура, става най-силната на дъската. По-романтичните сред нас може да отдадат промяната на появата на мощни женски владетели, като Исабела I Кастилска или Ан дьо Божьо, регент на Франция от 1483 до 1491.

Играта на шах е основно социално умение за висшите класи в периода на Тюдорите. Инвентаризацията на предметите, принадлежащи на Екатерина Арагонска, направена след изгонването й от кралския двор през 1531 г., разкрива две дъски за шах от слонова кост с комплект фигури в червено и естествения цвят на слоновата кост; и още една кутия фигури от същия материал. Фигурката на царя е Хенри VIII.

Известно е също, че Катрин Пар, Мария Стюарт и Елизабет I също се забавляват шах. Играта е толкова голяма част от живота в кралския двор, че архивите показват, че Хенри VIII плаща на готвач да направи две шахматни дъски и фигури от захар, украсени със злато, за един банкет.

Alfonso-todas-tablas

Илюстрация от Libro de los Juegos („Книга на игрите“), 1283 г.

Табла

Друга игра, играна тогава и разпознаваема днес, е таблата. Заедно с шах, персонажите на Чосър (в „Кентърбърийски разкази“) през 14 век се наслаждават и на табла и – отново – в инвентара на Катерина Арагонска е открита такава игра от перли (без пуловете). В правилата за господата от личното обкръжение на Хенри VIII е забранено „неумереното и непрекъснато“ играене на карти, табла или зарове, въпреки че е разрешено „умереното“ такова играене. В „Хенри VIII: Крал и двор“ (2001) Алисън Уиър заявява, че „през 1541 г. самият Хенри забранява на всеки с доход под 20 британски лири (6 000 британски лири днес) „да играе всяка игра срещу пари“, а вместо това препоръчва стрелбата с лък“.

Шахът и таблата също са популярни и сред по-ниските класове – свидетелствата за управлението на Хенри VI показват, че на чираците е забранено да „посещават механата или да играят на зарове или шах…“

Craps game at military camp in 1918

Хазарт на зарове

Обръщаме се сега към най-популярната от всички игра в двора на Тюдорите – хазарт на зарове. Правителството води постоянна война срещу него, опитвайки се да накара таверните да си изкарват лиценз и така да предотвратят по-малко уважаваните ханове да провеждат игри. Ядрото на притесненията на властите през целия период от около 1512 г. до края на управлението на Елизабет през 1603 г. е, че вместо да продължат редовната стрелба с лък, която е характерна за средновековния живот, по-низшите граждани ще висят „по кръчмите и ще играят зарове“.

През 1542 г. е приет всеобхватен акт срещу популярните игри. На никой занаятчия, земеделски производител, работник, рибар или бакалин не е позволено да играе тенис, обръчи, зарове или други незаконни игри, освен по Коледа. Честотата, с която в архивите се споменават нарушения на правилата, предполага, че усилията на правителството до голяма степен са напразни…

По-специално, издадени са наредби срещу хазарта сред войници и моряците: например тази за гарнизона в Беруик, издадена през 1560 г .:

Никой войник да не играе зарове или карти за пари, освен в рамките на двадесетте дни от Коледа, или на някоя от портите на града, или в караулите, пазарът или Толбоут, под заплаха от тридневен затвор, и залозите да бъдат отнети в полза на моста на кралицата в Беруик.

Paul Cézanne, 1892-95, Les joueurs de carte (The Card Players), 60 x 73 cm, oil on canvas, Courtauld Institute of Art, London

Игри на карти

Картите са силно популярни на всички нива на обществото. Често внасяни от Франция, самите карти са по-дълги и по-тесни от днешните, с празни гърбове. Твърди се, че Елизабет Йоркска от Тюдорите дори е моделът за кралицата на купите в тестето. Всъщност обаче тя е базирана на Юдит от „Книга на Юдит“ – книга от Стария завет на Библията.

 
 
Коментарите са изключени